Научаваме се, че в новия избирателен кодекс ще има разпоредби, свързани с интернет:
интернет страниците ще бъдат третирани като медия; освен информационните сайтове като електронните вестници или информационните агенции наказателна отговорност ще носят и собствениците на блогове, както и участниците в уеббазираните социални мрежи
въвеждат се и задължения и за собственика или администратора на уебсайт, накърняващ правата и доброто име , за право на отговор онлайн
изрично се въвежда забрана за публикуването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания
Това предполага като начало да се обясни:
1) Кой носи отговорност онлайн – “сайтове”, “собственици”, “участници”: може ли избирателният закон да разширява кръга на отговорните лица и при какви условия? Каква отговорност за какво? (Вероятно Фидосова е цитирана погрешно, когато говори за наказателна отговорност на сайтове: ако е на сайтове, не е наказателна; ако е наказателна – не е на сайтове).
2) Право на отговор онлайн – в Twitter отговорът ще се туитва ли? Все пак мрежа е – какви са границите на изискванията за право на отговор онлайн? И как точно ще се контролира Twitter? Ако няма да се контролира – защо сайтове да, а мрежи не? Ясно ли е в мрежите кое е частна и кое – публична комуникация?
3) Как точно ще се мотивира забраната на анонимните публикации, така че да издържи прост тест за пропорционалност? На кои анонимни публикации къде?
*
Впрочем правилото стои в избирателния закон за президент и в момента – още от 2006 година (чл.11г, ал.6), но гласи така: “Общите правила се прилагат за всички интернет сайтове.”
Ето 96 страници правила на САЩ (Федерална избирателна комисия) по някои въпроси
Иван Бедров и Боян са чели Монитор.
Rev.1. Фидосова казва , че не са обсъждали наказателна отговорност, и че МТИТС ще прави дискусия за уточняване на тези понятия.
Това не променя факта, че отговорността за съдържание онлайн не е технически, а юридически въпрос.
Rev.2. Фидосова казва: без мрежите, без блоговете, само електронните версии на вестниците и информационните агенции (това значи впрочем и без огромния брой сайтове – сега в закона пише “всички интернет сайтове”).
Михаил Константинов за закона, Петьо Цеков и Вени Марковски по темата
