Проект на Директива относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография
Може да се види в действие новата процедура по Протокол №2 към ДФЕС. В срок от осем седмици българският парламент е поканен да изпрати мотивирано становище, ако смята, че проектът не е съобразен с принципа на субсидиарност.
Според ЗНА поправка в закон може да има, когато има несъответствие между приетия текст и обнародвания текст.
Това е приетият в зала текст от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (стенограма, става въпрос за т.30 – непряка реклама).
Това е обнародваният текст (бр.22 ДВ), както стана ясно, разлика с приетия текст няма.
А това е поправката (бр.23 ДВ), която може да има само една цел: да позволи в рекламата изображения, представляващи или наподобяващи наркотици
Интересно как е удостоверена поправката като приет текст.
*
28.3. Съобщение от парламента. Няма отговор как е удостоверена поправката “от служители на парламента“, но не било прецедент.
30.3. Съобщение от опозицията: аудиозаписът показвал, че стенограмата не е вярна – едно е влязло в зала, друго е четено, трето е обнародвано, четвърто е действащо в момента след поправката.
Има кабелни оператори, които не искали да приемат условията за разпространение на програма бТВ Синема.
Този спор не е от днес, нито е само тук (как реагират канадците). Кой и как достига до аудиторията?. От това зависят приходите и бъдещето на всяка телевизия. Сега в закона е предвидено задължение за разпространение по кабел (must carry u must offer) само за БНТ1, безвъзмездно.
При цифровото наземно разпространение няма да е така. Законодателят се погрижи за определени програми, които имат гарантирано цифрово разпространение – бТВ и Нова, а заедно с това и ТВ2/сегаПро ТВ (цифрово must carry, записано в пар. 37 ЗРТ).
Но това е малко, в закона записаха и други привилегировани програми, които задължително трябва да се разпространяват (пар.37а):
Но това е малко. На втория етап – повече (пар. 38) :
(5) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Предприятието разпространява в некодиран вид задължително и по три лицензирани програми на телевизионните оператори по § 37а, ал. 2.
Но това е малко. В последните изменения – и свързани лица:
(6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В случаите по ал. 5 чрез електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване могат да се разпространяват и лицензирани по реда на Закона за радиото и телевизията програми, произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 5, които също са оператори.
Тези норми решават за години напред чии ще са задължително (цифрово) разпространяваните програми. Задължителното разпространение е непазарна мярка в обществен интерес – в българския случай няма и следи от мотиви за твърдян обществен интерес, напр. за свързаните лица.
В такъв контекст спорът за кабелното разпространение на бТВ Синема е принципно важен. Впрочем споровете по цифровото наземно разпространение е предвидено да се отнасят “до СЕМ и КРС” , каквото и да значи това – поредната неясна норма (пар.36.2) в последните изменения на ЗРТ.
Днес в Държавен вестник, бр. 17 от 2 март 2010, са обнародвани измененията на Закона за електронните съобщения, в които отново се променя режимът на запазване и достъп до трафични данни.
Точно преди година, в бр. 17_ от 6 март 2009 един друг състав на парламента при едно друго мнозинство промени ЗЕС след решението на ВАС. И още през март започнаха нови атаки срещу приетата уредба.
Е, година по-късно други депутати постигнаха пробив. Ще има достъп до трафични данни. Президентът Първанов коментирал критично – и подписал указа за обнародване. Инструментите на президента не са коментарите – все пак, а указите.
В Германия Конституционният съд не допуска подобни мерки по отношение на германските граждани – съобщение от днес, Spiegel.de
Даниела Петрова, председателката на медийната комисия, пред Сега:
– Нарекоха тази поправка “Гергов”, тъй като Красимир Гергов много лобираше за приемането й. Дни след приемането й неофициално свързваната с него бТВ бе продадена за 400 млн. долара и според публикации той ще има контрол над 6% от новия собственик вече съвсем законно.
– Не знам за тази продажба.
*
– Защо не приехте да се увеличи рекламата в праймтайма на БНТ?
– По отношение на прилагане на евродирективата в обществените медии не трябва да има реклама.
*
– А ще има ли промени при рекламата в БНТ в новия медиен закон?
– Предполагам… До изцяло изключване на рекламните блокове в обществената телевизия. Но ще си остане рекламата в предаванията.
*
За цифровизацията:
– Не смятам, че има българска компания, която има тези сили и възможности да изгради мултиплекс. Трябва да има и преносна мрежа, и съответно устройства. Това е твърде сложен и дълъг процес, първата му част е техническата. Впоследствие като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми.
СМЕ ни съобщава от Бермуда, че има сделка CME / BTV. За 400 милиона щ.д.
За ориентация Дневник има графика за продажбите и покупките , които имат нещо общо помежду си, вж и в Труд.
Закони се променят, цял парламент работи – ето големият смисъл: заради едни сделки и едни проценти.
В Държавен вестник, бр12/2010 са обнародвани измененията на Закона за радиото и телевизията.
Във в. Култура – един мой коментар, наречен За медийния закон отвъд еклектиката.
Да обобщя: продават [бТВ+ прилежащия й подходящ закон].
Както Станишев осигури да продадат [ТВ2 + прилежащия й подходящ закон].
В България някои продавачи/консултанти продават в пакета прилежащ подходящ закон.
В парламента е внесен изменителен закон на Закона за филмовата индустрия. Вносители са група народни представители, а не Министерският съвет.
Законопроектът предвижда определено подпомагане, ако филмите не съдържат порнография или враждебна реч.
В ЕС съществуват четири критерия за съвместимост, според които помощта за производство на филми може да бъде одобрена като помощ за култура в съответствие с Договора за функциониране на ЕС, при спазването на общия принцип за законност.
В мотивите на проекта не е отбелязано, че схемата за подпомагане (която според мотивите “не е облекчение, но държавата ще получи по-малко приходи от данъци”) е взела предвид посочените четири критерия. Според чл.28 ЗНА законопроект, чийто мотиви не съдържат оценка на съответствието с правото на ЕС, не се обсъжда от компетентния орган.
Оценката на съответствието е важна – вж напр. официалната процедура по разследване срещу Италия за друго подпомагане (различно от подпомагането за производство) в областта на киното, открита тъй като ЕК има съмнения в съвместимостта на мярката с правото на ЕС.
*
вж и Декември 2010.
Става публично становище на МФ – констатира характеристики на държавна помощ.
Лицемерно е да се недоволства от съдържанието на програмите, ако основна цел на медийния закон е да е добре на частните инвеститори, на определени частни инвеститори. Ако законът им гарантира пазара без такива подробности като многообразие и плурализъм. Основната цел на медийния закон ? – четем Даниела Петрова, председател на Комисията по гражданско общество, култура и медии пред в. Пари:
Основната цел на медийния закон не е да подпомогне бизнеса. Нито бизнесът (частният) е единственият, който реално ползва закона.
Както директивите и досега изискват, както и кодифицираната директива изрично посочва: “Аудиовизуалните медийни услуги са повече услуги в областта на културата, отколкото икономически. Tяхното нарастващо значение за обществата и демокрацията — по-специално чрез гарантиране на свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, образованието и културата е основание за прилагането на специфични правила към тези услуги.”
Според директивите. А тук “основната цел на закона е да подпомогне бизнеса.” И основната интрига е дали обръчите са едни и същи, или леко си съперничат.
И регулаторът не бил възразил, както става ясно от рaзговора ми с Даниела Петрова на тази тема по БНР.
Според стенограмата от измененията на ЗРТ, Даниела Петрова, председателката на медийната комисия, е внесла и още предложения –
Очевидно всяко предложение на Даниела Петрова трябва специално да се изследва. По-специално, как точно е мотивирано. Ето друга промяна на закона по инициатива на Даниела Петрова – промяна на дефиницията на независим продуцент.
Идеята за независим продуцент е да не е свързан с определен оператор, иначе не е независим. ЗРТ имаше три изисквания за независимостта на продуцентите:
По предложение на Даниела Петрова третото изискване отпада. Един независим продуцент може да предоставя колкото иска продукции на една телевизия.
Независимите продуценти се изисква да са организационно и икономически независими от телевизиите. Останалите две изисквания гарантират организационна независимост, но вече не гарантират икономическа независимост. При тази дефиция спокойно може да има сателитни на една телевизия “независими” продуценти.
Даниела Петрова.
Даниела Петрова очевидно не знае (ако знае – тогава е по-зле), че рец.72 от консолидираната директива казва:
При определянето на „продуценти, независими от телевизионните оператори“, посочени в член 17 от настоящата директива, държавите- следва да отчетат критерии като собствеността върху продуцентската компания, количеството предавания, доставени на един и същи телевизионен оператор, и собствеността върху вторичните права.
