Вече може да се прочете стенограмата от второ четене в зала на измененията на Закона за радиото и телевизията.
Става дума и за анонимната експертна група, създадена за второ четене от Даниела Петрова. Именно член от тази анонимна експертна група се самопосочва да регулира рекламата: с чл.126 г парламентът фактически е произвел и избор на три лица (одобрил проведения избор) за частен регулатор.
В Закона за радиото и телевизията се е появила следната норма – по предложение на Даниела Петрова, по време на второ четене в медийната комисия:
Чл.126г. На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация “Национален съвет за журналистическа етика” и/или Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Даниела Петрова предложи да отпадне ограничението за рекламните агенции да имат медии. Нейно е и предложението СЕМ само да узаконява решенията на същите хора от реклама+ частни медии.
Измененията в ЗРТ още не са публични. Не е ясно какво още има в тях. Не е ясно и какво мислят обществените оператори, нито СЕМ.
Нито Даниела Петрова. Ще е интересно да се чуят правните й аргументи.
Ето частният СЕМ.
[Бойка]
Станишев обяснил в интервю, че докато бил премиер, имало много сериозен лобистки натиск за либерализация на законодателството за ГМО.
Такива признания винаги са интересни. Защо тази либерализация вече е пред второ четене , за Монсанто и откъде идва натискът.
Станишев така, и Борисов така. По този въпрос няма ляво – дясно. Станишев започна, Борисов завърши.
Ако някой от Гражданите за европейско развитие на България ви каже нещо за борба с монополи, припомнете му какво са заличили Гражданите за европейско развитие на България от Закона за радиото и телевизията днес. И какво са приели.
Председателката на медийната комисия Даниела Петрова – предложението е нейно, тя лично си е сложила името отпред, МС не направи подобно предложение, нито Иво Атанасов се съгласи в предния парламент – обяснява мотивите:
“Тук няма абсолютно никакви спорове по този въпрос. Вижте, принципно когато се извършва и транспониране на европейското законодателство в българското, и когато се разписва новия закон за радиото и телевизията, в него ще се имат предвид норми, които да не ограничават участниците в процеса. В момента, както постановява досега действалия Закон за радиото и телевизията, ако се поставят тези ограничения, се търсят форми да се постига целта. Сега просто е разписана законово как да се постига тя. Няма вече повод да се правят заобикаляния на закона, да се търсят легални начини за постигане на конкретни цели. При обсъждането на тази промяна, която дава правото на собственици на рекламни агенции да са и собственици на медии, не се обслужват никакви интереси. А напротив, това е необходимост към дадения момент за пазара и стъпка, която трябва да се направи. Считаме, че това е пътят, още повече и по отношение на цифровизацията.”
Това е пътят. Още повече. И по отношение на цифровизацията какво?
Както става ясно, утре в парламента ще се гласува предложение за отмяна на забраната за съвместяване на собственост в медии и собственост в дружество с предмет рекламна дейност.
Това е сегашният чл.105, ал.4, т.7 –
Не могат да кандидатстват за лицензии юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет “рекламна дейност” или осъществяват рекламна дейност и т.н.
Не са известни мотивите за внесеното предложение. Ето едни мотиви.
*
За връзките медии – реклама – ДС: Решение на Административен съд – София град по адм. дело 5935/2009.
Административният съд в София се е произнесъл по жалбата на Красимир Гергов срещу Комисията по досиетата, която с Решение 72/2009 огласи принадлежност на Красимир Гергов към ДС. Съдът отхвърля жалбата като неоснователна.
Пред съда не се оспорва, че
Съдът казва: Огласяването е правилно, защото Финлаб ЕООД и Фючър Профайл ЕООД имат в предмета си рекламна дейност (публична дейност по чл.3, ал.2, т.1) – Гергов във всички случаи подлежи на проверка и огласяване.
*
Напоследък правителството говори активно за прозрачност на медийната собственост.
Решението на Софийския административен съд е пример за процесите на трансформация в медийната собственост.
Административният съд установява, че собственикът на Класик ФМ Радио има вписан предмет рекламна дейност, а дружеството е имало и е прехвърлило на Си Джей осем лицензии за радиодейност и седем разрешения за спектър (твърдеше се дори, че никога не е имало разрешения).
Примерът е симптоматичен в светлината на ограничението за съвместяване на медии и рекламна дейност. И на натиска за отпадането на ограничението.
Примерът е симптоматичен и за какво се използва прехвърлянето на лицензии.
Примерът е симптоматичен.
От сайта на парламента вече ще се наблюдават пленарните заседания.
Комитата пише, че МВР не очаква повече от 1000 души на протест срещу законопроекта за изменение на ЗЕС пред парламента. Да ме броят.
Най-обсъждана в пленарна зала по време на първото четене на ЗИД ЗРТ е била темата за независимите продукции в телевизионните програми. Мнозинството обявява, че ще промени внесената от правителството редакция. СЕМ в становището си по проекта не взема отношение. Към дискусията:
Има норма (чл.5) в директивата Телевизия без граници, която поставя изискване в тв програми да има европейски произведения на независими продуценти. Изискването вече е въведено в чл. 10, ал.3 ЗРТ u няма причина, идваща от ЕС, българската норма да се променя.
Тя може само да се актуализира, за да отрази известно либерализиране (изискването да остане само за телевизия, досега беше и за радио), както и да се замени един термин (вм. външни продуценти да се приеме термин независими продуценти).
В законопроекта обаче се предлага нова норма:
Чл.19а (2) Най-малко 25 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за български произведения, създадени от независими продуценти. Тези 25 на сто се включват в общото годишно програмно време на телевизионните програми, предназначено за европейски произведения по ал. 1. В общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на такива произведения.
Предложението за разпоредбата в чл.19а, ал.2 има поне три съществени промени спрямо сегашната норма в ЗРТ , подлежащи на обсъждане:
Български произведения, създадени от независими продуценти. §1, т.6 ЗРТ дефинира “български прозведения” като „произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.»
Тъй като в ЗРТ български произведения се дефинират чрез българското гражданство на продуцентите, предлаганата квота за български произведения засяга общия принцип за недопускане на дискриминация според гражданството. Изключително интересно е как е съгласуван чл.19а.2 от проекта.
Насърчаването на българската аудиовизуална продукция наистина може да е културна цел, свързана с легитимен публичен интерес, но при определени предпоставки и може да бъде защитавана, известно от практиката на Съда, по друг начин.
Нови произведения. Няма декларирано основание защо отпада съществуващото изискване за нови произведения. Европейската комисия също следи и отчита в докладите по чл.4 и 5 квотата на европейските произведения на независими продуценти, които са нови.
25 на сто, без да се смятат повторенията. Повишаване на квотата не е въпрос на хармонизиране: и 10 на сто е изпълнение на директивата. Повишаването на квотата е въпрос на интереси – като в случая се засягат следните (основни) интереси:
По време на първото четене нормата се защитава с аргумент за качество и за културна функция. Не може да се прави пряка връзка между предлаганата норма и културна функция – отникъде не следва, че произведения на продуценти – български граждани или по договор с чужди продуценти са с високо качество или с културна функция.
Следователно цел на предлаганата разпоредба не е повече българско съдържание, а повече реализация на българските независими продуценти.
Това е икономическа, а не културна мярка по целта си. Около чл.19а, ал.2 има напрежение между два бизнеса, а не стремеж кой да предложи повече култура на зрителя. Ако имаше стремеж за повече култура, мярката щеше да изглежда иначе.
Първото четене на ЗИД ЗРТ в пленарната зала е на 18 декември 2009. Проектът е приет на първо четене (стенограма) .
Министър Цветанов: Приемаме възможността да се откажем от т.нар. интерфейс, ако мобилните оператори предоставят данните до два часа.
