Медийно право

От сайта на парламента:

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията –  внесен на 3 септември от МС, първо четене в комисии предстои

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – внесен на 12 август от МС, първо четене в комисии предстои

Проектът на МС за изменение на ЗРТ влиза в парламента.  Това не е познатият модел от Закона за електронните съобщения, правителството предлага нов модел. За разлика от ЗИД ЗЕС, който е на сайта на правителството, ЗИД ЗРТ (08RH564, одобрен на 2 септември) още не е, но доколкото става известно:

• За пореден път (след 2001 – 2002) с два последователни закона се дават (със ЗЕС, 2007), след което се отнемат (с този проект, ако бъде приет) правомощия на СЕМ.
• Край на  обвързаното лицензиране. Проектът развързва регулирането на съдържанието от регулирането на мрежите.
• Край на т.нар. предимство на съдържанието пред разпространението при регулирането на електронните медии.
• СЕМ не определя програмите, които ще се разпространяват чрез цифровите мрежи.
• Тези програми се определят по два начина – от закона (екс леге) и от самото предприятие – носител на разрешението по ЗЕС.
• Програмите, които  са определени изрично от закона за задължително разпространение  с национален обхват  (на първа фаза), са (1) две програми на БНТ и (2) други програми, които отговарят на три условия кумулативно – към влизането в сила на този закон да имат

– програмна лицензия, издадена чрез конкурс за национален обхват;
– наземно аналогово разпространение чрез съобщителни мрежи;
– покритие 50 на сто от населението.

• Доколкото остава капацитет, носителят на разрешението по ЗЕС на търговски принцип определя останалите програми и се договаря   с тях. Има едно незначително ограничение – СЕМ предварително определя профила на част от програмите (спорт, филм и т.н.)
• Лицензирането остава в историята, СЕМ ще издаде лицензии само за аналогово  разпространение, там където цифровият план позволява и “по параграфите”.
• Българските програми ще са на регистрация за всички среди. Всяка българска програма с регистрация ще бъде “избираема”  за цифрово наземно разпространение.
• За трите национални мрежи (първа фаза) КРС ще издаде едно разрешение на едно предприятие.
• Който вземе разрешение по ЗЕС, не може да прави програма. И свързаните с него лица не могат.
• Издадените аналогови далекосъобщителни лицензии от КРС  остават валидни дотогава, докогато КРС реши (в сроковете по цифровия план) – проектът казва “докогато ползваните честоти станат необходими”.
• След като издаде разрешенията по първа фаза, КРС веднага ще издаде разрешенията и по втора фаза, независимо че те ще влезат в сила от по-късна дата заради освобождаването на спектъра.
• Правомощията на председателя на СЕМ се уточняват с този проект, а на председателя на КРС се засилват значително с паралелен проект за изменение на ЗЕС.
• Временната търпимост към оператори “по  параграфите” се урежда.

Какво е съобщението: Медийният бизнес е прекалено сериозно занимание, за да се остави регулация извън компетентността на КРС. Решенията със сериозни ефекти за бизнеса ще се вземат там. Предвид квотите в КРС – повече власт на председателя, определян от министър-председателя. Някои нови баланси в медийния бизнес са записани директно в самия правителствен проект – като задължителния пренос на съществуващи програми или като забраната за телевизиите да кандидатстват за разрешение по ЗЕС за използване на спектър за цифрово разпространение на програми.

Цифровият преход е време за преуреждане на балансите на пазара. Законодателно и фактически. Важно е позиционирането. Неслучайно точно сега възникна въпросът за разпространението на т.нар. ефирни програми по кабел. Колкото и да се записва в рециталите на медийните директиви, че медиите имат два аспекта – култура и бизнес, именно бизнесът има за цел да се позиционира максимално добре, естествено е да си пази интересите и в законодателния процес – а културните цели и интересите на гражданите трябва да се защитават от държавата.

Стенограмите от парламентарните обсъждания ще покажат как.

Днес в дневния ред на Министерския съвет е одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

Ето и прессъобщението. Очакваният проект за т.нар. цифров преход, в частност за цифрово наземно разпространение на програми.  От текста на съобщението се вижда, че предвидената в ЗЕС една програма на БНТ, която се разпространява задължително чрез мрежи за наземно цифрово  разпространение, се е превърнала в поне две програми още на първа фаза.

Интересно, в  началото на прессъобщението се казва, че “с промените се въвеждат правомощия на СЕМ, свързани с издаването на лицензия “, а в края се говори за регистриране на програмите, предназначени за наземно цифрово разпространение – от което следва, че най-добре е да не се коментира прессъобщението, а самия законопроект, когато бъде огласен.

Така при подновяване на работата на парламента ще има внесени правителствени законопроекти за изменение на  ЗЕС и на ЗРТ. Първият – или поне във вида, в който е внесен в МС –  може да се види на сайта на МС.

Георги Петканов, Бойко Рашков, Меглена Тачева: има сериозни проблеми със Закона за СРС. Наистина, на фона на ставащото е невъзможно да се направи друга оценка:

Най-опасно в Закона за специалните разузнавателни средства са минималните гаранции какво се прави, как се съхраняват и дали се унищожават материалите, събрани от използване на СРС. Към момента особени притеснителни са разпоредбите, отнасящи се до унищожаване на събраните материали. “Каква е гаранцията, че материалите са унищожени? Гаранциите са минимални и това е опасно”, казва Рашков.

Въпросът за унищожаването е тревожен заради възможното нерегламентирано използване на събраните данни. Това се говореше през 2006, през 2007, след решението на ЕСПЧ срещу България и накрая през последния месец – оказва се, че има изненади: кой е разрешил да се събира информация чрез СРС, кой пречи на използването й по предназначение, кой я разпространява.

Съдът в Страсбург каза: по този закон липсва независим контрол. Румен Петков моментално реагира, че оценката на съда трябвало да се оспорва. Сега е ясно защо му пречи независимият контрол.

В този ред на мисли да се върнем към Наредба 40 на МВР и ДАИТС: с какво Наредбата е по-добра от Закона за СРС в частта защита на (лицата, до които се отнася) събраната информация? Ако в закона гаранциите били минимални, в наредбата няма гаранции.