Медийно право

В днешния брой на Държавен вестник е обнародвано Решение №6/2008 на Конституционния съд.

Делото е образувано по искане на състав на ВАС за установяване на противоконституционност на текстове от ЗИД ЗОП. Същността на искането е КС да се произнесе дали Комисията за защита на конкуренцията не нарушава изискването на чл.119 Конституцията, според който правораздаването в РБ се осъществява само от посочените в ал. 1 и 2 съдилища.

• КС е приел, че не всяко решаване на правни спорове е правораздаване: то е, според КС, независимо и самостоятелно решаване на правни спорове в условията на състезателност на основата на сезиране.
• Приел е, че КЗК не е съд, но осъществява правораздаване.
• После се е позовал на факта, че по директиви контролът може да се осъществява не само от съд, но и от друг правораздавателен орган (т.е. няма проблем по отношение на вторичното общностно законодателство – което впрочем не се и твърди от ВАС).
• След което  е приел, че изискването на чл.119 означава окончателното решаване на правния спор да е възложено на съд, а решенията на КЗК подлежат на съдебен контрол – т.е. законът осигурява възможността всеки правен спор да бъде отнесен за разрешаване от съд.

Това решение на КС едва ли щеше да е възможно преди години, то има  връзка с функционирането на правото в условията на членство в ЕС. Наистина, не само в разглежданата област общностното право допуска (понякога  предвижда, което е по-сериозен предмет на анализ)  решаване на спорове от други по тип органи. Тезата на КС за съдебен контрол “в последна сметка” ще има по-широка употреба, защото хипотезата с КЗК не е единична. Людмил Нейков и Владислав Славов изказват несъгласие с подобно разширително тълкуване.

Допълнително, във връзка с допустимостта, КС е появил творчество по въпроса за  вторичния характер на законите за изменение и допълнение. Това не било отделен закон, за разлика от другите закони ЗИД първо отменял, после създавал правила. Има какво да се обсъжда по прецизността на тези изводи. Особено в светлината на общностното законодателство. Васил Гоцев има маркирана особена позиция по този въпрос, но за съжаление не става ясно с какви аргументи.

Накратко, решението засяга развитието на българското право и в институционален аспект, и от гледна точка на източници.

• Над 56 на сто от решенията в сегашното 40 Народно събрание са взети без кворум.
• 468 пъти са вземани решения с по-малко от половината от регистриралите се избраници.
• 33 пъти е взето решение с по-малко от 61 гласа.
• Веднъж е взето дори решение с 41 гласа.

повече

Наредба 40 за прилагането на ЗЕС предвижда проследяване на трафици, като за телефоните е в сила, а за интернет влиза в сила през 2009. Наредбата е атакувана пред ВАС и  тричленен състав на ВАС се произнесе в полза на Наредба 40, приемайки, че:

Достатъчна гаранция е, че данните, запазени в съответствие с Директива 2006/24/ЕО, се предоставят само на компетентните национални органи (съд, прокуратура, разследващи органи, служби за сигурност) в специфични случаи и в съответствие с националното право,  е изискването същите да се предават само по писмено искане на национални органи.

Днес ръководителят на ДАНС е отстранил директора на дирекция “Вътрешна сигурност” в агенцията Владимир Писанчев. Причината, така както е съобщена пред парламентарната вътрешна комисия:

Сертов  е разпоредил на Владимир Писанчев да провери изтичането на информация към анонимния сайт Опасните. Писанчев е приложил Наредба 40 и е изискал разпечатки за телефонните разговори на определени лица, вкл. депутати. След скандала – едва след скандала (а ако Дончева не беше поискала да погледне в базата за собственото си проследяване?) – Писанчев е отстранен, защото не е успял да убеди Сертов, че е имало “оперативна необходимост” за проследяване.

Реакцията на Сертов е признание, че гаранциите в Наредба 40 за правомерно проследяване, обратно на мнението на съда, не са достатъчни. Всъщност гаранции в наредбата няма. Служители на ДАНС са можели и могат да се намесват в личната сфера непропорционално и безконтролно, защото подзаконовият акт допуска такава намеса – и засега не се знае в колко точно случая има искани разпечатки без оперативна необходимост. Има хипотеза, че така крилото на Румен Петков в БСП проучва крилото на Румен Овчаров начело с него.  Защо? Защото могат.

Предстои произнасяне на петчленен състав на ВАС.

*

Оптимистично интервю от днес: Министър Тачева съобщи, че за разпечатките ще се отнася редът за СРС. За който извод беше нужен горчивият опит на Татяна Дончева. Прав е Лонганлон, каква държава сме: до вчера имаше пълно високомерие към тревогата за проследяването, а днес  – днес разбираме как аборигените са открили бумеранга.