Медийно право

Писмо на Посланика на Германия до главните редактори на в. Монитор  

Уважаема госпожо Бахарова, уважаеми господин Варчев,

интервюто ми, поместеното във вашия вестник на 23.10.2012 г.  предизвика у мен известно учудване и голяма загриженост. Имам впечатлението, че някои от споделените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България. По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната.
Миналия четвъртък вашата кореспондентка г-жа Тодорова ми постави въпроса  в кои области България се развива положително  и къде са необходими още подобрения. Когато в отговора си засегнах проблематичните структури в българския медиен пейзаж и споменах, че тези проблеми дори са се задълбочили след присъединяването на България към Европейския съюз, госпожа Тодорова ми зададе  допълнителен въпрос как да се разбира това. Отвърнах, че концентрацията на собственост от медийни фирми в ръцете на няколко човека е много проблематично.

Трябва да има прозрачност в отношенията на собственост. Трябва да е ясно  какви икономически интереси стоят зад една медия. Много журналисти сами биха цензурирали леко своите статии, за да удовлетворят интересите на собствениците. Голям проблем е и скритата реклама и платените статии. Скритата реклама е един от пунктовете, който е категорично забранен в германското медийно право.
Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма  и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.
Госпожа Тодорова предварително ни съобщи, че някои въпроси от областта на културата и образованието не могат да се публикуват поради липса на място. С това се съгласихме. В одобрената от нас предварителна версия обаче споменатите по-горе и считани от нас за важни въпроси все още се съдържаха. В отпечатаното интервю липсва не само описания по-горе допълнителен въпрос на госпожа Тодорова, а също и споменатата само в половин изречение критика към медийния ландшафт във въпроса за положителните и негативните политически развития в България. Това несъгласувано съкращение събужда подозрението, че редакцията нарочно е заличила тази тематика от интервюто.
Като гражданин на Европейския съюз и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свобода на медиите, не мога да толерирам опити за подтискане на критика.

Тук споделям мисълта на Джордж Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.“
C оглед на случилото се известно време не мога да давам интервюта на вашия вестник.

С уважение,
п.
Матиас Хьопфнер

Официалното съобщение на сайта на посолството.

Г-н Посланикът вече цитира Оруел на публично събитие по-рано този месец, подчерта, че трябва да се действа –

Тук съществува голяма нужда от действия. Всеки медиен потребител трябва да може да разчита на това, зависимостта на медиите от политически или икономически интереси да не ограничава обективността на репортажите. Като минимум потребителят трябва да може да разчита на това, че всеки вид въздействие ще се разкрива безкомпромисно. Казано накратко: Трябва да е ясно кой контролира икономически вестник или телевизионен канал, а платените репортажи трябва да са ясно означени като реклама.

– и действа.

Засега Google не намира   възражението на г-н Посланика или информация за съществуването на възражение   в електронната версия на в. Монитор, нито в собствените на НБМГ Холдинг издания.

Четири банки, квалифицирани като гнили ябълки в известния доклад на посланик Джон Байърли, са внесли  искане  в БНБ  да се извърши проверка на публикациите в информационен сайт (Бивол) и да се наложи санкция за невярна информация и обстоятелства, които уронват доброто име на всяка от тях.

И ако не знаем всички факти  зад  твърдението на посланик Уорлик пред БНТ  за неясната собственост на българските банки,    докладът на посланик Байърли се основава на информация от тогавашния шеф на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров, отскоро на висока позиция в Европейската служба за борба с финансовите измами, ОЛАФ.

Посочената нормативна основа за искането на банките е чл. 152а Закона за кредитните институции, приет с изменение на закона в края на 2011 година:

Чл. 152а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г.) (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.

(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.

(3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:

1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.;

2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.

Актовете за установяване на нарушенията по 152а се съставят от оправомощени от подуправителя, ръководещ управление  Банков надзор, длъжностни лица.  Наказателните постановления се издават от подуправителя, ръководещ управление  Банков надзор, или от оправомощено от него длъжностно лице.

БНБ реагира на искането на банките с покана от подуправителя Румен Симеонов към управителите на търговското дружество Бивол ООД за среща, която предстои. Според поканата ще се обсъждат публикувани материали (няма данни кои точно материали са предизвикали искането за санкция) и въздействието, което те биха могли да имат върху стабилността на банковата система.

Гнилите ябълки   е   тема-табу,   територията на обществените дебати по проблема е  съществено ограничена и поради специфичната връзка на някои от жалбоподателите (напр. КТБ) с медии. Разпоредбата на  152а допълнително допринася за ограничаване на дебатите  – напр. вече има  публикации, затворени за коментари.    Същевременно темата  отговаря на дефиницията за обществен интерес:  несъмнено мястото й е в дневния ред на медиите.

От тази гледна точка всяка преценка за медийни публикации по темата  следва  да съобрази  установени вече стандарти  за  свободата на информацията по  чл.10 ЕКПЧ и чл.11 Хартата за основните права на Съюза, като например за тежестта на доказване при критични публикации от  обществен интерес и за липсата на информация/информационния монопол като цензура.

Впрочем искането на търговските банки може да има и положителни ефекти, ако върне в дневния ред на медиите съществени и за банките, и за медиите въпроси.