Медийно право

В контекста на  вълненията около бъдещето на мерките за защита на интелектуалната собственост в ЕС ( проекта на нова директива  IPRED2) и проекта на международно споразумение (ACTA)  има смисъл да се види оценката на действащата директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (IPRED1).

Директива 2004/48/ЕО  хармонизира  минималните средства, предоставени на носителите на права и институциите за борба  с нарушенията на правата върху интелектуална собственост. Акцентите в доклада на ЕК (COM (2010) 779):

• Забележителен напредък. Високи европейски правни  стандарти.
• Безпрецедентното увеличение на възможностите за нарушаване на правата върху интелектуална собственост, които предлага интернет, не  е било взето предвид в IPRED1.
• Ролята на посредниците – “Директивата досега оставя на държавите да решат кога и как да се наложи забрана на посредник.”  ЕК смята да се активизира в тази област: “Предвид благоприятната позиция на посредниците, позволяваща им да допринесат за предотвратяването и прекратяването на онлайн нарушенията, Комисията би могла да проучи как да осигури по-активното им участие.”
• Връзката с други комуникационни права, напр. правото на информация и личната неприкосновеност – ЕК се позовава на практиката на Съда (как иначе) и намира за подходящо да се търси нов баланс. Съдът изисква  да се намери справедливо равновесие между отделните засегнати права, признати като основни права от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Справедливото равновесие е трудна задача. Изрази на ЕК като “недостатъчно мощни законодателни и незаконодателни  инструменти”  са значещи за посоката на развитие на законодателството. Последното изречение в съобщението уверява, че мерките на наднационално равнище ще се приемат в  диалог.

Днес Европейският парламент прие резолюция за свободата на медиите по предложението за обща резолюция (ЕНП имаше алтернативно предложение) относно медийния закон  в Унгария.

Освен другото:

Медийният плурализъм и свобода продължават да предизвикват сериозна загриженост в ЕС и неговите държави-членки, главно в Италия, България, Румъния, Чешката република и Естония, както показаха и последните критики  към приетия в Унгария  закон за медиите.

Повече за двете предложения за резолюция |  EП: унгарският медиен закон

България: извънредна пресконференция на Георги Лозанов, председател на СЕМ.

След намаляването, а след това  премахването на рекламите  по обществената телевизия France Télévisions,  държавата предоставя финансова компенсация (субсидия)   около 460 млн. евро през 2010 г., 500 млн. евро през 2011 г. и 650 млн. евро през 2012 г.

Европейската комисия е приела решение, според което:

1. Държавната помощ  в полза на France Télévisions под формата на годишна бюджетна субсидия  е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, 2 ДФЕС. Привеждането в действие на помощта е разрешено.

2. Таксите върху рекламата (от частните телевизии) и електронните комуникации, които се въвеждат паралелно и  ще се използват за финасиране на обществената телевизия,  не се включват при разглеждането на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, обратно на твърденията на някои трети заинтересовани страни, а именно ACT, FFTCE, Асоциацията на частните телевизии, M6 и TF1.

Публикувано е предложение за обща резолюция на ЕП за унгарския медиен закон. Освен другото, съдържа информация, че комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП  иска от Агенцията за основните права да изготвя годишен сравнителен доклад относно  свободата, плурализма и независимото управление на медиите в държавите от  ЕС, който да включва определени показатели.

В предложението се посочва, че “унгарският медиен закон следва незабавно да бъде отменен и преразгледан въз основа на коментарите и предложенията на Комисията, ОССЕ и Съвета на Европа, за да се гарантира, че той е изцяло в съответствие с правото на ЕС и европейските ценности и стандарти по отношение на свободата, плурализма и независимото управление на медиите”.

Също така се напомня, че “въпреки неколкократните призиви на Парламента за директива относно свободата, плурализма и независимото управление на медиите, досега Комисията отлагаше внасянето на такова предложение, което става все по-необходимо и неотложно”. Наистина, от 90-те  ЕП настоява без успех за законодателни мерки за защита на медийния плурализъм.

Групата на ЕНП има друга политическа позиция, съответно друго предложение за приключване на разискванията, в което “приветства готовността да се измени унгарския закон за медиите, ако анализът на Европейската комисия счете това за необходимо”, “изразява разочарование по повод манипулативните и политически мотивирани забележки” и “счита, че посочените необосновани критики имат за цел да отслабят унгарското председателство по начин, който вреди на ЕС като цяло”.

Напротив,  в предложението за обща резолюция се изразява съжаление, че Комисията е взела решение да посочи само ограничен кръг въпроси във връзка с прилагането на достиженията на общностното право от страна на Унгария и изразява съжаление от липсата на позоваване на член 30 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, тъй като по този начин Комисията сама ограничава правомощията си да провери доколко Унгария зачита Хартата на основните права на Европейския съюз.