Ревизията на директива “Телевизия без граници” съдържа текст, специално посветен на рекламата на храни, съдържащи високо съдържание на сол, захар, мастни киселини. Непрепоръчително е да се препоръчват. Особено за детска аудитория.
Във Великобритания това е действащо право. На това основание и по сигнали на граждани са забранили тв реклама на Нутела/Nutella, препоръчваща продукт на компанията като част от добре балансираната по състав закуска.
Конституционният съд в Германия с решение от днес се е произнесъл по противоконституционността на законови разпоредби, предвиждащи достъп до съдържание в персоналните компютри в мрежата (online searches).
Вътрешният министър (на Германия) ще трябва да потърси други средства за контрол, след като според Конституционния съд (на Германия)
претърсването и мониторингът на съдържание в интернет са допустими само при конкретни доказателства, че има застрашени интереси като живот, свобода или други интереси, съществени за човешкото съществуване. Съдът разрешава подобни мерки във всеки отделен случай.
Като се вземе предвид тежестта на намесата в личната сфера, секретното инфилтриране в една ИТ система по начин да се използва системата и да се претърсват данните може да бъде допуснато само при ясно доказателство за конкретна заплаха.
Вижда се, възможността за достъп не се изключва, но се иска екзистенциален интерес + съдебен акт при много стриктно дефинирани основания. Това е доста различна картина.
В първи коментари решението се определя като ключово, защото дефинира ново конституционно право – на неприкосновеност на ИТ системи като част от личните права – тъй като наред с технологичната част съдържат и лични данни на засегнатите лица в такъв обхват, че достъпът до системата може да допусне навлизане в личния живот.
Ако за някого това изглежда очевидно или какво толкова, нека си представи как българският Конституционен съд решава подобно дело срещу някои от законите от този списък например.
Британският регулатор Ofcom въведе изменение в лицензиите на телевизионните оператори, с което цели ефективна защита на зрителите от измами в телевизионните игри с участие на зрителите – и по-общо, защита винаги, когато те са поканени да се включат по телефона, за да спечелят награди или да гласуват за победител. Според изменението, отговорност се носи от съответната телевизия като юридическо лице (тук е така по закон). Освен това тв е длъжна всеки път да осигурява независима проверка от външни експерти на цялата система за участие (тук не е така обаче).
На второ място, агенцията PhonepayPlus, която специално следи услугите с добавена стойност, въвежда разрешителен режим за операторите, които предлагат на телевизиите такава услуга. Разрешението ще се издава, след като операторите докажат, че изпълняват опрeделени условия, за да се гарантират зрителите срещу измами.
На трето място, регулаторът ще извършва проверки за спазването на новите правила, без да предупреждава. Ofcom в последните месеци наложи рекордни санкции за измами в тв игри с участие на зрителите, общо за £3.5 мил.
Дело C-557/07 Навременно и логично преюдициално запитване с цел да се види каква е позицията на Съда на ЕО за съотношението между два законово защитени интереса: лична неприкосновеност и авторски права.
Австрийският Върховен съд пита (е да, дълъг въпрос, поеми въздух):
Така Съдът ще продължи да изяснява балансите в посоката на решението по 275/06 Promusicae. Попътно се очаква и позиция на Съда по правната квалификация на адресите.
Появиха се съобщения, че проектът за директива, криминализираща нарушения на авторското право (IPRED2 – Intellectual property Rights Enforcement Directive), отново е на дневен ред, след като през пролетта на 2007 беше гласуван на първо четене от Европейския парламент. Това е проектът, на крилете на който някои кандидати за представители в ЕП (тогава временни членове на ЕП) построиха целите си кампании: “вие само ме подкрепете – и аз най-влиятелно ще повлияя за спирането на проекта.” Данните за вота в ЕП не показаха нищо такова.
Сега идва ред държавите -членки да се произнесат по проекта в Съвета, има записана дата 17 април. Националната позиция, която държавата България ще представи в Съвета, се изготвя и приема по реда на ПМС 85/2007 г.
Съдът на ЕО произнесе решението си по преюдициално запитване във връзка със спор между австрийския телекомуникационен оператор Tele 2 и австрийския регулатор (C – 426/05). Регулаторът отказва да признае на Tele 2 качеството на страна в рамките на административна процедура за анализ на пазара.
Препращащата юрисдикция иска да се установи дали понятието „засегната“ страна според Рамковата директива се отнася не само до предприятие със значителна пазарна сила (в миналото) на съответния пазар, което е обект и адресат на решение на националeн регулаторен орган, при анализ на пазара, но и до потребителите и конкурентните предприятия на това предприятие със значителна пазарна сила (в миналото), които сами по себе си не са адресати на това решение, но чиито права то засяга по неблагоприятен начин.
Отговорът на Съда е да.
Ограничителното тълкуване се основава на рецитал 12, според който „Всяка страна, обект на решение от национален регулаторен орган, следва да има правото да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни.”
Съдът казва, че простото посочване на възможността едно предприятие да подаде жалба, по никакъв начин не предполага, че подобно обжалване е изключено за конкурентните предприятия. Този извод, заедно с аргументите за прозрачност, може да върши работа и в по-широк план в бъдеще.
Дава се и отговор за извънсъдебна процедура за анализ на пазара.
Европейската комисия открива публичен консултационен процес по проблемите на радиочестотната идентификация, сигурността и защитата на личните данни в ЕС.
Срокът е осем седмици – до 25 април. Комисията планира преди лятната ваканция да издаде Препоръка.
Представлява ли намеса в личната сфера и какви да са гаранциите при използването на радиочестотната идентификация. Във Великобритания родители вече следяли децата си с RFID. Докъде по този път.
Това е процентът на директивите, които са въведени и са в сила за България, по данни от 11 февруари 2008. Таблицата показва, че по този показател България е на второ място в ЕС.
От самото начало на преговорния процес имаше оценка, че въвеждането в националното законодателство се движи успешно. Като пренос на текст в текст, на изисквания в изисквания.
Но този показател не показва сам по себе си, че сме успешно общество, нито че имаме ефективно функционираща държава. През прозореца не се виждат (текстове на) две хиляди влезли в сила директиви, а съвсем други неща.
Във Великобритания има 4.5 милиона видеокамери, средният британец е записван стотици път на ден. По оценки на експерти, около 95 на сто от камерите нарушават законодателството за личната неприкосновеност, например защото са неозначени. А незаконно събирани доказателства не се допускат пред съда.
За разлика от България, там има и подробни правила, издадени на основата на закона от органа (комисар) по информацията и защитата на личната неприкосновеност.
Вече имаме представа как ЕС организира механизмите на европейската интеграция. В сравнение с нашия опит (в сравнителен план), интересни са принципите на отношенията на ЕС с Хърватия, обнародвани днес (решение на Съвета).
Не, наистина – какво казва България на Хърватия (заедно с останалите от Съвета): да рационализира съдебната система. Да се бори с корупцията. Да развива административен капацитет. Това ние го казваме.
