От сайта на EFF става ясно, че правителството на Великобритания подкрепя позицията на коалицията от неправителствени организации по проекта за директива срещу пиратството (IPRED2). То подкрепя и предложението да се отхвърли проекта за директива като цяло.
Великобритания е втората страна след Холандия , която изразява такава позиция.
Идва седмицата на първото гласуване на IPRED2, новата директива за наказателни мерки срещу пиратството. Проектът върви трудно (накратко историята), дава път на много интереси и няма особено място за импровизации. На страната на потребителите, с подкрепата на Макс Планк Институт, анализ извършва EFF – Europe, и EBLIDA се е появила, европейските библиотеки. (И други.)
Какво казват те: да се стесни обхватът на криминализирането, да се запишат недвусмислени и ясни за прилагане норми. Само умишлените нарушения – без опити, помагачество и подбудителство. Само в търговски мащаб.
Подкрепящите позициите на EFF е добре да се опитат да подкрепят и изричен рецитал (както беше формулиран след рец.10):
Нетърговският обмен на файлове между физически лица се изключва от приложното поле на настоящата директива.
Във Великобритания е създаден фонд за подпомагане на местни оператори, регистрирани като неправителствени организации, които осъществяват обществени функции. Той действа на сесии по определени правила.
Към идеите за финансиране на оператори на проектен принцип.
Идея за финансиране и на националните обществени оператори – и от ВВС: Wired съобщава, че ВВС отваря архива си за услуги on demand.
Колосалният архив на ВВС онлайн за свободно ползване! Един милион часа, грандиозно.
Ако някой иска да гледа публичната част на Съвета – може
Отделяш малко време – и после не зависиш от посредници, които ти обясняват какво е ставало според тях. Нито молиш за информация.
Отваряш ноутбук някъде на улицата, намираш мрежа, влизаш, работиш. Свобода.
Свобода – но нерегламентиран достъп (поне в някои случаи). Още преди 2-3 години започнаха да наказват във Великобритания, първата присъда [R v Straszkiewicz] за достъп до Wi Fi мрежа беше именно във Великобритания, сега отново има задържани, BBC пише.
Преди да видим някой прибран и тук, има смисъл да се анализира българската уредба от гледната точка на тази хипотеза – достъп до Wi -Fi. И в сравнителен план – напр. ясно е по кои текстове е осъден Страскевич, има приети закони като закона на Калифорния за защита на WiFi (кого защитават не е ясно, но поне дават знак на корпоративните мрежи да обърнат внимание на сигурността си).
Продължава акцията във връзка с гласуването на проекта за директива за криминализирането на нарушенията срещу авторското право IPRED2. Днес има разпространено съобщение, което се казва “Кажи на твоя представител в Европейския парламент”.
Според инициаторите EFF, предложенията, които търсят подкрепа:
• ограничават обхвата на IPRED2 до истинските криминални дейности;
• отстраняват риска от отговорност на интернет посредници, доставчици на услуги и законния бизнес в мрежата;
• повишават правната прецизност на текста.
“Обясни на своите представители в ЕП защо трябва да ги е грижа за тази директива”, пише още в разпространеното съобщение.
Защото става дума за нещо сериозно със сериозни социални последици: наказателна отговорност за работата с информация. В мрежата, извън мрежата, изобщо.
Защото после ще е късно – трябва да въведем директивата и трябва да се прилага, в правовата държава е така.
*
Както се вижда от дневния ред (с.3) на Съвета по Правосъдие и вътрешни работи и както EUObserver отбелязва днес, след 6 години ЕС е близо до приемане на решение за т.нар. враждебна реч – подбуждане към насилие и омраза на основание на раса, цвят, религия, произход. Актът ще засяга и друг още по-сложен кръг въпроси – да се криминализира ли оценката на исторически събития (напр.Холокост), както това вече са направили Германия и Австрия, но не и Великобритания.
Темата е сложна, затова и решаването отнема години на Съвета. Страните се различават помежду си и със САЩ, където точно в момента също се обсъжда може ли (позволява ли първата поправка) да има предвиден затвор за реч. Европа по други поводи е заставала на противоречиви (и разделени) позиции по темата.
Четири страни – Полша и прибалтийските страни – продължават да настояват за включване на сталинизма в решението – като акт на геноцид.
И България трябва да има позиция, сигурно вече сме готови за Съвета и се знае какво ще каже българският министър (Петков или Петканов) там. Включително за оценката на сталинизма (макар че това не е логическият център на акта, е симптоматика).
Този Съвет ще гледа и други важни въпроси (ROME I u ROME IIІ и т.н.). Може би е време да започнем да знаем какво говорят министрите на съветите. Сега научаваме пост фактум, от сайта на Съвета.
*
Решението за расизма и ксенофобията (съобщение), EUObserver за Съвета тук
Съобщение за пресата – основни резултати. България е била представена от зам.министъра на правосъдието Маргарит Ганев.
По деликатния въпрос за сталинизма в протокола има такъв обяснителен абзац общо за тоталитарните режими:
The Framework Decision is limited to crimes committed on the grounds of race, colour, religion, descent or national or ethnic origin. It does not cover crimes committed on other grounds e.g. by totalitarian regimes. However, the Council deplores all of these crimes.
Купих книга. Започнах да я разглеждам. На стр.137 пише:
Няколко погрешно насочени държави – членки решават да осъществят ратификацията на Конституцията с референдум, в резултат на което френските и датските гласоподаватели я отхвърлят, въпреки че Парламентът и десет държави-членки са ратифицирали проекта досега.
Мисля да спра дотук.
OJ днес обнародва две покани тук и тук – за цифрово кино, срок 9 юли т.г.:
Мерките, съдържащи се в решението, включват „видео по поръчка и разпространение на цифрово кино“ на:
— видео по поръчка: услуга, даваща възможност да се избират от централен сървър, чрез стрийминг и/или
чрез записване на локално ниво, аудиовизуални творби, които да се гледат дистанционно на екран;
— разпространение „Цифрово кино“: цифрови доставки на съдържание до кината за прожектиране.
ЕП поиска Хартата на основните права да стане правнообвързваща. Това едва ли е вълнуващо за много хора, но резолюцията е повод и за друга преценка – способни ли са български кандидати за ЕП (ако има такива – кои точно, в кои листи) да създават подобни актове и да поставят в реалната си дейност правата на човека “над всякакви политически съображения”:
Насочва вниманието към историческата задача за това при “изграждането на един все по-тесен съюз” (член 1 от Договора за ЕС), заедно със създаването на инструменти на сигурността и справедливостта, на икономическия и социалния напредък, да се създадат и инструменти за свобода;
Подчертава необходимостта от преодоляване на кризата в конституционния процес, запазване на основните достижения в Конституционния договор и утвърждаване на Хартата на основните права като правнообвързваща;
Подчертава, че предложеният от Комисията “систематичен” контрол изисква непременно всяко законодателно предложение да бъде старателно проверено, а резултатът да бъде обоснован;
Отхвърля правото на Комисията за започване на процедура по анулиране “въз основа на политическа проверка на случая” и категорично подчертава безусловното предимство на защитата на основните права и свободите по отношение на всякакви политически съображения.
