Франция е въвела държавна помощ за радио с цел да подпомага медийния плурализъм и реализирането на правото на информация. Според ЕК “многобройността на медиите на френска територия е една легитимна обща икономическа цел”.
Днес в Официален вестник – покана от Европейската комисия за представяне на мнения по френската схема от гледна точка на съвместимост с общия пазар.
Големи тв компании са обявили създаването на нова организация, която поне в началото прилича на изследователска. Изрично е заявено, че не е конкурентна на Nielsen. Целта на СIMM (Coalition for Innovative Media Measurement) е да развива методики за измерване на рейтинги в новата цифрова среда.
Вижда се още, че в списъка на организацията има и големи рекламодатели.
Според законодателството на Португалия, едно търговско дружество – Santa Casa – има изключителни права за хазартни игри като лотарии, лото игри и залагания върху резултати от спортни състезания. Целта на това законодателно решение е по-ефективен контрол, борба с престъпността и защита на потребителите на хазартни игри срещу измами от страна на операторите. Португалското законодателство предвижда санкции за организиране на хазартни игри в нарушение на режима на изключителни права, предоставени на Santa Casa.
Bwin International е предприятие за онлайн игри със седалище в Гибралтар. То предлага хазартни игри в уебсайт.
Liga Portuguesa е дружество, което обединява всички футболни клубове на професионално ниво в Португалия, организира футболното първенство на първа национална дивизия и осъществява търговската дейност във връзка с него.
По силата на договор за спонсорство Bwin става основен спонсор на първа футболна дивизия в Португалия. Графичните знаци на Bwin се поставят върху екипировката, в стадионите , а уебсайтът на Liga препраща към уебсайта на Bwin и позволява на потребителите от Португалия и от други държави да ползват предлаганите по този начин услуги във връзка с хазартни игри.
По повод на правен спор португалски съд отправя преюдициално запитване дали португалският закон противоречи на свободното предоставяне на услуги в ЕС (чл.49 ДЕО).
В решение по дело C-42/07 Liga Portuguesa de Futebol Profissional et Baw International Съдът се произнася, че борбата с престъпността може да представлява императивно съображение от обществен интерес, обосноваващо ограничения спрямо операторите, на които е предоставено разрешение да предлагат услуги в сектора на хазартните игри.
Но ограниченията трябва да отговарят на определени условия:
Според Съда, член 49 допуска правна уредба в една държава да забранява на оператори, установени в друга държава от ЕС, в която законно предоставят определени услуги, да предлагат хазартни игри на територията на първата държава.
Новият финансов министър Симеон Дянков се е занимавал сериозно с анализ на медиите.
Има публикации за финансирането на медиите и за медийната собственост. Книгата от 2002 (Djankov, Simeon. Who owns the media? World Bank Publications, 2002. ISBN 978-0706042856) е доста цитирана.
В свободното си време би могъл да направи един бърз анализ на медийната собственост и тук. Само трябва да нареди (предимството да си министър) да се съберат данни кои са собствениците.
В. Капитал публикува стенограми от 2009, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Вече може да се прочете кратка информация за приемане на Закона за публичното радиоразпръскване от МС – 2 април, т.40.
Точка 40 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за публичното радиоразпръскване.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Законът е следствие от приетите промени в Закона за електронните съобщения, който е свързан с преминаването на цифрово радиоразпръскване. Страната ни е изостанала по отношение на европейските директиви и трябва да се ускори този процес.
(чете части от мотивите)
Това са основните положения на законопроекта. Заповядайте за обсъждане.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Напълно съзнавам, че това е супер важен закон и че е много спешен. Понеже очевидно никой от министрите не го е видял, аз лично го получих тази сутрин, а той е пристигнал снощи, има ли възможност да го отложим с една седмица, за да се запознаем, защото темата е много важна, а ние ще го приемем на сляпо, без да знаем изобщо за какво става дума.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Първо, законопроектът е следствие от Закона за електронни съобщения, което регламентира просто задълженията на държавата. В законопроекта, който беше внесен от Министерския съвет, се предвиждаше да има три мултиплекса, които се изграждат на конкурсна основа от едно частно дружество. По настояване и на народните представители, а бих казал и на президентската институция, се отдели един публичен мултиплекс. Този законопроект всъщност е пряко следствие от закона, приет от Народното събрание, защото след като е определен публичен мултиплекс за разпространение на БНТ и БНР, няма как държавата да не се ангажира. Затова се внасят тези промени и този закон, който е чисто следствие от предишния. Ако
Народното събрание беше приело закона за електронни съобщения във вида, внесен от Министерския съвет, нямаше да се налага да се разглежда такъв законопроект, защото в нашия проект беше предвидено публичните програми БНТ и БНР да бъдат на всички мултиплекси по право.
Сега в Закона за електронните съобщения е определено друго и ние трябва да изпълним нашите задължения съобразно него, т.е. да определим рамката, начина на създаването на такъв мултиплекс, за да може да се разпространяват обществените електронни медии -телевизията, БНТ и БНР.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Днес е 2 април и ако искаме въобще този парламент да приеме каквито и да било закони, които внасяме, трябва да ги внасяме възможно по-скоро. В противен случай действително рискуваме да се отложи значително приемането на който и да било законопроект, включително и на този и да отиде на следващия парламент. В случая имаме изисквания със срокове все пак и това действително е еуфориката на нещо, което вече сме приемали.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще бъде ли свързано това държавно дружество по някакъв начин с услуги, които предлага НУНЦ НУРТС – става дума за разпръскването на радиосигнали, което е към БТК в момента? Има ли някакво отношение към това, или това си е съвсем отделна система, която ще се направи?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Въпросът е до известна степен и технически. По начало материалът, който беше подготвен по ЗИП за ЗЕС ЗИД на ЗЕС, е готвен от Международната Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и се получи точно това, което Вие обяснихте. Но искам да обясня нещо, което много добре трябва да се знае. Радиоразпръскването, цифровото, за разлика от сега съществуващите точки на разпръсквъне, излъчвателите се намират в самите градове. Те не са по високите части на планините, както, да кажем, предавателят на връх Ком. Характерът на това излъчване изисква фактически да се изгради една мрежа, която ще бъде на практика нова, за да се осъществи цифровото радио и телевизионно излъчване. Затова смятам, че е много наложително регламентирането на това по какъв начин държавната и обществена телевизия, в случая, обществената телевизия и общественото радио ще извършат това излъчване, за да няма двусмислие по смисъла на приетия закон.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сигурно трябва да познаваме какво е приел законът в парламента по другия закон, но сигурно нито един министър от нас, вкл. и министър Мутафчиев сигурно не знае какво е приел парламентът и в този смисъл има доста въпроси, които без съгласуване и без запознаване ние не можем да разберем. Например, защо трябва тази структура да е държавна, тази национална компания, която създаване? Примерно, тя би могла да е частна. Ние не знаем в момента дали старата компания, която е частна, може да извърши тази задача или не. Просто сме нямали възможност да отговоря на този въпрос. Също така колко струва тази компания? Сигурно министърът на финансите не знае. Казва се над „50%”, а може ли да е 51% и някой частник да е 49%? Кой е този частник? Без конкурс ли? Ясен ли е партньорът, той как ще участва. Това са много съществени въпроси и как предлагате да приемем закон по толкова съществен въпрос в края на мандата, без да не знаем отговора на нито един въпрос? Ако би могло да се запознаем за една седмица и другата седмица…?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, г-н Василев. Г-жа Грънчарова.
ГЕРГАНА ПАСИ: Абсолютно съм съгласна с това, което се казва, че е наложително уреждането на цифровизацията, но този закон има много по-дългосрочни последици, които според мен по никакъв начин не обосновават да се приеме просто ей така на коляно, без да сме се запознали с него. Така че смятам, че наистина е разумно предложението с една седмица да се отложи разговорът и да имаме по-детайлна информация за това точно колко ще струва приемането на този закон.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Предлагам да приемем днес проектозакона и ще имаме достатъчно време и когато в Народното събрание влезе материала да водим всички тези дискусии. Колегите тогава ще имат възможност да се проучат, дотогава да разгледат проекта, защото ние печелим време. Тук подкрепям напълно това, което каза колегата ми Калфин. Ако искаме това да се случи, а както знаем, това е и европейско задължение, трябва да предвидим и дневния ред и графика на работа на народните представители, поне да се стартира процедурата, а междувременно вашата парламентарна група ще има възможност много активно да участва в дискусията по закона. Подкрепяме законопроекта.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря. Други?
Този проект на закон е следствие на закона, приет от Народното събрание с гласовете на трите парламентарни групи, приет с корекции в това, което е внесъл Министерския съвет, и то съществени корекции. Целият този закон произтича от корекциите, които са направени от Народното събрание, което отделя един публичен мултиплекс и няма как ние да не поемем ангажимента и да форматираме начина на изпълнението на този ангажимент от страна на държавата. А в Народното събрание действително депутатите от комисията и от пленарна зала могат да направят пак достатъчно сериозни корекции, както се случи с предишния. Въпросът е ние да изпълним ангажимента си, да има ясно предложение за разпръскване, а на въпроса защо трябва да бъде държавна компанията – защото така е записано в Закона за електронните съобщения, приет от Народното събрание. Защото първоначалният наш проект беше за изцяло частно изграждане на цялата тази система от мултиплекси. Обаче Народното събрание е преценило по друг начин и ние сме принудени да го приемем. Според мен трябва да се подкрепи, за да може Народното събрание да го разгледа, да внесе своите корекции. Има малко технологично време, за да върви процесът. Да ви припомня, че България е изостанала много сериозно в реализацията на нашите ангажименти. Затова предлагам да го приемем като законопроект, а в парламента той може да бъде коригиран.
Има ли други мнения? Приема се.
*
Ето как премина първото четене в НС и стенограма от второто четене (приемане).
Ето първо четене и две заседания за второ четене в медийната комисия.
Канада е първата държава, която е анализирала и е обявила официално (чрез комисаря в областта на личната неприкосновеност) позиция към политиката и практиките на Фейсбук по отношение на личната неприкосновеност на участниците в мрежата, пише ВВС. Повече от една трета от населението на Канада е във Фейсбук.
Установено е, че Фейсбук нарушава канадското законодателство за защита на личната неприкосновеност и са отправени препоръки, които компанията е приела. Измененията ще се отнасят до всички потрeбители. Ще се променя начинът на съхраняване на лични данни и ще се знае повече за събираните данни; ще се увеличи контролът на потребителя върху данните, използвани от външните приложения.
Разликата между деактивиране и изтриване на профил била в това, че в първия случай данните се запазват – за случай, че потребителят промени решението си след време и реши да се върне в мрежата, а във втория – не.
Работата върху промените започва веднага, но се изисквало време (12 месеца) за въвеждането им.
Много смислен (проект за) одитен доклад на Сметната палата върху осъществяването на една от трите основни функции на СЕМ – надзорната.
Заключенията, в които преобладават “не” и “няма”:
През 2007 г. и 2008 г. осъществяваната от СЕМ надзорна дейност върху програмното съдържание, разпространявано от лицензираните и регистрирани радио- и телевизионните оператори, не е достатъчно ефективна, доколкото:
1. За одитирания период, дейността на СЕМ като цяло, включително и надзорната, не се планира. Не са определени стратегически цели и приоритети и не са утвърдени оперативни и годишни планове с конкретни мерки и дейности, насочени към постигане на стратегическите цели и очакваните резултати. За одитирания период СЕМ се дистанцира от планирането (годишното и месечното) на надзорната дейност, като не определя планови стойности по определени показатели.
2. Няма приет акт за броя, наименованието, териториалния обхват, функциите и числеността на териториалните звена на дирекция “Мониторинг”. Това води до неотразяване на спецификата в организацията, изпълнението и отчитането на дейността на шестте регионални звена (бюра, центрове).
3. Организацията на дейността на дирекция “Мониторинг” не съответства на утвърдените вътрешни актове за нейното регулиране. Вътрешните документи се нуждаят от прецизиране, актуализиране и допълване или от приемане на нови. Не са дефинирани основни понятия на специализирания надзор, осъществяван от СЕМ.
4. За целите на надзорната дейност се ползва информация от публичния регистър и от досиетата на регистрираните и лицензирани радио- и телевизионни оператори, която е недостатъчна, неактуална, недостоверна и не е в пълен обем. Няма правила за създаване, поддържане, ползване и съхранение на информацията в регистъра и в досиетата.
5. Осъществяването на надзорната дейност не е поставено в зависимост от оценката и управлението на риска. Няма приети критерии за селектиране на лицензираните и регистрирани радио- и телевизионни програми при надзора, съобразно степента на риска на програмното съдържание – висок, среден или нисък.
6. Капацитетът и възможностите на Интегрираната мрежа за мониторинг и контрол в СЕМ не се реализират в пълен обем.
7. СЕМ няма разработен и приет ред за разпределение, възлагане, отчитане и контрол върху изпълнението на задачите.
7.1. За част от осъществявания надзор няма разработени и приети вътрешни указания (методика) за извършването му, като надзор по спазване на заявените при регистрация програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема; техническото качество на предаванията и програмите; опазване на предвидените от закона тайни в радио и- телевизионната дейност и други.
7.2. При прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, относно маловажните случаи, СЕМ не прилага последователно, за всеки конкретен случай, критериите за отграничаване на маловажното първо деяние от наказуемото първо деяние по ЗРТ.
7.3. В устройствения правилник на СЕМ, действащ през одитирания период, не е въведена организация за работа с предложенията и сигналите, в неизпълнение на разпоредбите от Административнопроцесуалния кодекс
8. Взаимодействието на СЕМ с други органи и организации по повод осъществяваната надзорна дейност не е оформено със споразумение за сътрудничество, както предполага добрата практика, независимо от факта, че няма нормативно изискване. Този начин на сътрудничество дава възможност страните да регулират реда, начина, формите и други подробности при осъществяване на обмена на информация от взаимен интерес.
9. Поради липса на предварително определени количествени и качествени показатели и очаквани резултати, то отчитаните данни от дирекциите измерват и оценяват индивидуалното изпълнение на поставените задачи и натовареността на служителите, осъществяващи надзорната дейност. За извършване на анализ, отчитаната информацията не е достатъчна по отношение на: – обхвата на отчетения надзор на обектите, подлежащи на надзор; – установената практика по отношение допусканите нарушения и зависимостта им от програмния проект, програмната концепция, програмния профил или програмна схема; – оценката на ефекта от надзорната дейност при съпоставяне на данните спрямо предходни периоди; – оценката на степента на постигане на целите и приоритетите на осъществявания надзор (в случай, че такива са определени).
10. Аналитичността на годишните отчети за дейността на СЕМ не е достатъчна за определянето на специфичните цели и приоритети за бъдещи периоди и с оглед планиране на последващи мерки и дейности в частта на осъществявания надзор.
*
По съображения за пълнота и за контраст – част от (предвидения от закона) отговор на СЕМ:
” СЕМ работи професионално и много активно, за което говорят фактите: в първите шест месеца на тази година Съветът е направил 35 заседания, провел е 36 работни срещи с неправителствени медийни организации и отделни оператори, приел е 19 правилници, взел е 213 решения , които имат важно значение за развитие на медийната среда, приел е 4 19 становища по различни професионални въпроси, приел е шестмесечни планове за цялостната си дейност, както и шестмесечен отчет за дейността си.”
И да не се пропуска следното:
“Изводите, направени в доклада трябва да се оптимизират с оглед
тяхната полезност за бъдещата дейност на Съвета. От направените
изчисления на одиторския екип ясно проличава, че броят на експертите, които работят в тогавашното направление „мониторинг”( а и сега ) е крайно недостатъчен, за да се обхванат стотиците радио- и телевизионни програми, които , чрез регистрацията, постоянно се увеличават. Съветът има голяма нужда от нови щатни бройки, за да укрепи институционално регионалният си мониторинг и това ясно трябва да се формулира в доклада на Сметната палата. Защото за да бъде ефективно наблюдението върху радио- и телевизионните програми по спазването изискванията на ЗРТ, трябва да има кой да ги наблюдава.”
Разбира се, моите предпочитания са към следния абзац от отговора на СЕМ:
“Всички условия, които предвижда Конвенцията са транспонирани в ЗРТ и те се спазват от Съвета- при това не само в областта на мониторинга. Аналогично България е страна по Директивата от 2007 г., с която ЗРТ е хармонизиран, всички ограничения, заложени в нея са предмет на постоянен надзор на Съвета.”
В 50 думи – половината няма общо с истината, а другото не е вярно.
СЕМ е с трима юристи в състава и една Правна дирекция в администрацията: защо?
Като се запознае с отговора, Сметната палата ще изготви окончателния си доклад и ще го публикува.
*
Правителството откри дневния ред, проектите за решения и стенограмите от заседанията си свободно онлайн. СЕМ – по закон работещ в интерес на обществото и пр. – толкова повече трябва да направи най-малко същото, ако не и публични заседанията си. Да се вижда как точно се изработват позициите на регулатора.
Джеймс Мърдок говори на фестивала в Единбург. Срещу законите, регулатора, държавата и Европейския съюз – а също и срещу ВВС. Характеризира британските електронни медии като нещастно семейство (по Толстой), след това като семейство Адамс, а ВВС – като заплаха за свободната журналистика, позовавайки се на Оруел.
В продължение, настоява ВВС да прави само това, което пазарът не може, и да се намали финансирането от такси, така че ВВС да стане много, много по-малка.
Не е чудно – криза е, в допълнение регулаторът иска ограничаване на влиянието на BSkyB на пазара на платената телевизия, заради което самият регулатор рискува да има неприятности.
Тезата е известна, тук е обобщена така: държава=лошо, печалба=добро.
Европейската цифрова библиотека Europeana е създадена от Европейската комисия през ноември 2008 г. Europeana вече позволява достъп до 4,6 милиона цифровизирани обекта, в сравнение с 2 милиона преди девет месеца.
Днес Комисията открива обществена консултация за бъдещето на цифровизацията на книгите. Срок 15 ноември 2009
В последните дни има нова история с Ню Йоркски съд и анонимността онлайн. Заслужава отбелязване: участва Google. От правна гледна точка съобщението е, че в САЩ се утвърждават стандарти в съдебната практика за анонимността онлайн, поне при засягането на доброто име.
Накратко, стандартите следват приказката “Цар Траян има магарешки уши”. Героят, помним, искал да каже нещо смайващо и негативно, и го казвал в предназначената за целта дупка. Сега има хора, които говорят смайващо и негативно в мрежата – анонимно.
Да се разкрива ли тяхната анонимност – съдилищата казват: зависи. Ако цар Траян има магарешки уши, не. Но ако няма – става възможно. Стандартите са приложени в това разпореждане на съда до Google, собственик на Blogger.com, да разкрие самоличността на анонимния блогър. И Google я разкрива. Сега се очаква процес срещу компанията за нарушаване на правото на анонимност. Също добре – ще има ново аргументирано произнасяне по стандартите.
Иначе конкретната история е банална – за една жена, която в предназначен за целта анонимен блог (предназначената за целта дупка) е казала какво ли не за друга.
*
Статия по въпроса в NYT и 280 коментара
