Медийно право

Има предложение за допълване на доклада Боно относно културните индустрии, който ще се гласува в сряда, 9 април, от Комисията за култура и образование на Европейския парламент. Информацията е от EFF. Българските представители в Европейския парламент имат възможност да подкрепят предложението в следния смисъл:

• Призовава Европейската комисия и държавите-членки да признаят, че интернет е широка платформа за културно изразяване, достъп до знание и демократично участие в европейската съзидателност, като сближава поколенията във времето на информационното общество;
• Призовава Европейската комисия и държавите-членки да избягват приемането на мерки като прекратяване на достъпа до интернет в противоречие с гражданските свободи и правата на човека и с принципите на пропорционалност, ефективност и възспиране чрез убеждаване.

В този смисъл е и Препоръката на Съвета на Европа от април 2008.

Същевременно продължава инициативата за по-широко разпространение на приложения вече във Франция модел за сътрудничество между доставчиците на достъп, носителите на права и полицията [L’État, c’est IFPI]. Според обсъжданото в момента съобщение на Комисията [Творческо съдържание онлайн] може да се очаква препоръка в този смисъл. Ако участниците в обсъждането подкрепят идеята за доставчиците на достъп като “инструмент на изпълнение на санкциите” [Обменяш файлове? Губиш достъп]. Затова е важно да се участва в обсъжданията.

Идеята за т.нар. сътрудничество на държавата, носителите на права и доставчиците може да има далече стигащи последици. В момента се организират събития, които да обясняват защо правилният път за борба с пиратството минавал през такова сътрудничество.

И обратно, има инициативи, които обясняват какви са ефектите от идеите лично на Саркози. Швеция е между страните, които няма да прилагат модела на Франция.

Изричният запис в Доклада Боно би допринесъл за ограничаване на практиката за “изключване” от интернет.

*

От таксите от зрители бяха отделени 14 милиона паунда за финансирането на цифровия преход на британския обществен оператор Channel 4.

Днес Европейската комисия започва анализ дали това решение съответства на изискванията на общностното конкурентно право за финансиране на телевизия.

• No. 1 Как върви преходът – и прогнози в числа
• No. 2 Как ще се разпространяват програмите на обществените телевизии
• No. 3 Какво следва за аудиторията – защо някои ще гледат повече програми от други

Еircom е ирландски доставчик на интернет достъп.

Другата страна по делото са четири големи звукозаписни компании (обичайните – EMI Records (Ireland) Ltd, Sony BMG Music Entertainment (Ireland) Ltd, Universal Music (Ireland) Ltd, Warner Music (Ireland) Ltd).

За пръв път в Ирландия се предприема опит по съдебен ред да се принуди доставчик на интернет достъп да ограничава обмена на файлове. Акцията е предизвикана от отказа на доставчика да филтрира или блокира по друг начин разпространението доброволно. Ищците казват, че има как да се филтрира ефективно – например да се използва софтуер от Audible Magic Corporation.

Доставчикът казва, че няма да използва Audible Magic – и следва дело IRMA v. Eircom. Digital Rights Ireland обяснява отново за какво става дума : представете си, че пощите отварят и гледат дали е законно съдържанието на всяко писмо.

Войната е продължение на политиката с други средства. Молят те да филтрираш, ако не филтрираш, те съдят. В момента това е ситуацията в ЕС: държавите се опитват да подпишат споразумения с доставчиците на интернет достъп, производители на съдържание и други, в които доставчиците доброволно да се съгласят да контролират съдържанието. Някои държави успяват, други – не.