Category Archives: Media Law

Свобода на интернет: предложение за допълнение към Доклад Боно

Има предложение за допълване на доклада Боно относно културните индустрии, който ще се гласува в сряда, 9 април, от Комисията за култура и образование на Европейския парламент. Информацията е от EFF. Българските представители в Европейския парламент имат възможност да подкрепят предложението в следния смисъл:

  • Призовава Европейската комисия и държавите-членки да признаят, че интернет е широка платформа за културно изразяване, достъп до знание и демократично участие в европейската съзидателност, като сближава поколенията във времето на информационното общество;
  • Призовава Европейската комисия и държавите-членки да избягват приемането на мерки като прекратяване на достъпа до интернет в противоречие с гражданските свободи и правата на човека и с принципите на пропорционалност, ефективност и възспиране чрез убеждаване.

В този смисъл е и Препоръката на Съвета на Европа от април 2008.

Същевременно продължава инициативата за по-широко разпространение на приложения вече във Франция модел за сътрудничество между доставчиците на достъп, носителите на права и полицията [L’État, c’est IFPI]. Според обсъжданото в момента съобщение на Комисията [Творческо съдържание онлайн] може да се очаква препоръка в този смисъл. Ако участниците в обсъждането подкрепят идеята за доставчиците на достъп като “инструмент на изпълнение на санкциите” [Обменяш файлове? Губиш достъп]. Затова е важно да се участва в обсъжданията.

Идеята за т.нар. сътрудничество на държавата, носителите на права и доставчиците може да има далече стигащи последици. В момента се организират събития, които да обясняват защо правилният път за борба с пиратството минавал през такова сътрудничество.

И обратно, има инициативи, които обясняват какви са ефектите от идеите лично на Саркози. Швеция е между страните, които няма да прилагат модела на Франция.

Изричният запис в Доклада Боно би допринесъл за ограничаване на практиката за “изключване” от интернет.

*


Филтрирането на съдържание в интернет

Съветът на Европа прие Препоръка за мерките за свободата на словото в интернет във връзка с филтрирането.

Филтрирането не се изключва дефинитивно за случаи на защита на децата от насилие, порнография, дискриминация и расизъм, както и от поведение, което може да им навреди – но се обвързва с ред условия: да бъде необходимо, адекватно, пропорционално, адресатите да са информирани, да могат да искат пояснения, отмяна и обезщетения за наложено филтриране или блокиране на съдържание.

Филтрирането не може да се използва срещу правото на комуникация. Съветът на Европа препоръчва на държавите със закон да гарантират този принцип и достъпа до съдържание, както и да предвидят санкции при злоупотреба с технически решения, позволяващи филтриране и блокиране на съдържание.

САЩ: медиен плурализъм

Медийният плурализъм е сериозен въпрос в САЩ. Видим, обсъждан, противоречив. За консолидация, либерализация, дерегулиране – или за  защита на малките, малцинствата, различните, отделните гласове?

Регулаторът в края на 2007 предприе мерки и в двете посоки.

От една страна, насърчи медии на малцинства и обяви нулева толерантност към измамите относно собствеността на медиите – ако обявеният собственик не е истински въвлечен в оперирането на медията. Регулаторът обеща разследване на всеки такъв сигнал в срок от 90 дни и запазване на тайната на източника на информация за подобни измами.

От друга страна, същият регулатор (по-точно мнозинството на републиканците в него, демократите са против) допусна притежаването на телевизия и ежедневник на един и същ пазар. В отговор беше подготвен закон, с който да се преодолее решението на регулатора. Предстои да бъде гласуван в двете камари. Демократите говорят за галопиращата медийна концентрация, в този случай Клинтън и Обама са на еднаква позиция.

Ако (обаче) проектът мине в конгреса, се очаква президентът Буш да наложи вето.

Цифров преход: държавна помощ

От таксите от зрители бяха отделени 14 милиона паунда за финансирането на цифровия преход на британския обществен оператор Channel 4.

Днес Европейската комисия започва анализ дали това решение съответства на изискванията на общностното конкурентно право за финансиране на телевизия.

От Закона за СРС до Наредба 40

Георги Петканов, Бойко Рашков, Меглена Тачева: има сериозни проблеми със Закона за СРС. Наистина, на фона на ставащото е невъзможно да се направи друга оценка:

Най-опасно в Закона за специалните разузнавателни средства са минималните гаранции какво се прави, как се съхраняват и дали се унищожават материалите, събрани от използване на СРС. Към момента особени притеснителни са разпоредбите, отнасящи се до унищожаване на събраните материали. “Каква е гаранцията, че материалите са унищожени? Гаранциите са минимални и това е опасно”, казва Рашков.

Въпросът за унищожаването е тревожен заради възможното нерегламентирано използване на събраните данни. Това се говореше през 2006, през 2007, след решението на ЕСПЧ срещу България и накрая през последния месец – оказва се, че има изненади: кой е разрешил да се събира информация чрез СРС, кой пречи на използването й по предназначение, кой я разпространява.

Съдът в Страсбург каза: по този закон липсва независим контрол. Румен Петков моментално реагира, че оценката на съда трябвало да се оспорва. Сега е ясно защо му пречи независимият контрол.

В този ред на мисли да се върнем към Наредба 40 на МВР и ДАИТС: с какво Наредбата е по-добра от Закона за СРС в частта защита на (лицата, до които се отнася) събраната информация? Ако в закона гаранциите били минимални, в наредбата няма гаранции.

Враждебна реч: след датските карикатури – холандско видео

Холандски депутат е публикувал в интернет видео (вижте го), което очевидно отговаря на критериите за враждебна реч (призовава към омраза, подтиква към нетърпимост и неприемане и пр.) на верска основа.

Министър-председателят на Холандия разпространи изявление, в което изразява съжаление по повод на появата на антиислямския филм. Вече е заведено и дело.

В Европа най-масовото законово ограничение в областта на словото е срещу враждебната реч.

Буш: ако решат да ограничат свободата на словото със закон, ще наложа вето

Буш рядко говори за свобода на словото – но тези дни се е произнесъл. Много интересно, става дума за осигуряването на безпристрастността (чрез различни гледни точки) по противоречиви въпроси от обществен интерес. В Европа това е стандарт, в САЩ обаче е бивш стандарт (Fairness Doctrine). Съдът по едно време казва, че балансирането е ограничение.  Сега демократите имат идея да  възстановят изискването за безпристрастност.

Буш заявява намерение да наложи вето:  “ако САЩ е световен лидер, това не е заради ограничаване на свободата на словото, а заради утвърждаването й. Свободата не  е дар от Америка за света, тя е дар от Бог.”

Свободата на словото като дар от Бог.

Румен Петков – между 11 и 6. Литературен конкурс.

Високи образци на публична реч, има и по-високи дори – министърът на вътрешните работи на Република България обичайно ги въвежда с “Ако възпитанието не ми пречеше, бих казал, че”.

Възпитанието не му пречи. За ограничаване на достъпа на децата до арогантния уличен език, принадлежащ към незаконно или вредно съдържание по дефиницията на Европейската комисия, най-добре телевизиите да го излъчват между 11 и 6 или кодирано, при неприличното.

В интернет явлението може да се филтрира с родителски софтуер. Както пише в един пародиен блог, с нашите филтри можете да се пазите и офлайн, но има и други предложения – Пейо разсъждава върху защитата, и Еленко, и в Дневник има идеи.

Заслужава подкрепа идеята за Литературен конкурс: “Оставката на министъра”. Очевидно става дума за навременна българска инициатива по случай годината на медийната грамотност, обявена от Европейската комисия, с цел да се развият уменията и критичното мислене при работа с информация.

*

Вж и Бойко Пенчев, “Си работим с него максимално”

[връзката – от Читател]

Цифровата телевизия: британският преход

  • No. 1 Как върви преходът – и прогнози в числа
  • No. 2 Как ще се разпространяват програмите на обществените телевизии
  • No. 3 Какво следва за аудиторията – защо някои ще гледат повече програми от други

    Ирландия: ISP пред съд за обмен на файлове

    Еircom е ирландски доставчик на интернет достъп.

    Другата страна по делото са четири големи звукозаписни компании (обичайните – EMI Records (Ireland) Ltd, Sony BMG Music Entertainment (Ireland) Ltd, Universal Music (Ireland) Ltd, Warner Music (Ireland) Ltd).

    За пръв път в Ирландия се предприема опит по съдебен ред да се принуди доставчик на интернет достъп да ограничава обмена на файлове. Акцията е предизвикана от отказа на доставчика да филтрира или блокира по друг начин разпространението доброволно. Ищците казват, че има как да се филтрира ефективно – например да се използва софтуер от Audible Magic Corporation.

    Доставчикът казва, че няма да използва Audible Magic – и следва дело IRMA v. Eircom. Digital Rights Ireland обяснява отново за какво става дума : представете си, че пощите отварят и гледат дали е законно съдържанието на всяко писмо.

    Войната е продължение на политиката с други средства. Молят те да филтрираш, ако не филтрираш, те съдят. В момента това е ситуацията в ЕС: държавите се опитват да подпишат споразумения с доставчиците на интернет достъп, производители на съдържание и други, в които доставчиците доброволно да се съгласят да контролират съдържанието. Някои държави успяват, други – не.