Category Archives: Media Law

Стъклената къща

По време на посещението на Путин в Италия, Путин и Берлускони дават обща пресконференция.

Путин знаел, че публичните фигури живеят “в стъклена къща”, но все пак имало граници за намесата в личния им живот. И Московский кореспондент, писал за Путин и Кабаева, е закрит няколко часа след публикацията. Финансови причини. Службите разпитват журналистите.

Берлускони не говори за стъклената къща. Той се шегува (виж снимката) как се постъпва с журналисти, които задават неудобни въпроси. Шегувал се е, че руските журналисти (ако питат) могат да се заменят с италиански. През седмицата се е шегувал, че Италия ще е по-добре без вестници.

Берлускони има последователи и тук.

Позициониране на продукти: американски опит

Вижда се, и в ЕС вратите пред т.нар. позициониране на продукти в тв предавания постепенно се отварят. Все повече главни герои ще говорят по телефона и той ще е точно марка Х и ние ще разпознаваме марката, а минералната вода в кадър ще е марка У – и ние ще разпознаваме марката.

Позиционирането на продукти не е скрита реклама, защото зрителите трябва да бъдат информирани (предупредени) за наличието на търговска информация по време на действието. Как да стане това, се мисли още на етапа на производството – NBC създава производствено звено, което “да създава предавания около спонсорираните продукти”.

Телевизия около рекламата, филми около продукти. Живот около потреблението.

Отговорност за публикуване на съдържание чрез RSS

RSS, или Really Simple Syndication, се използва (и) за публикуване на съдържание от други предпочитани сайтове.

Френски съд, the Tribunal De Grande Instance De Nanterre, се произнесе, че три сайта – Planete Soft, Aadsoft and Lespipoles, носят отговорност за нарушаване на лична неприкосновеност поради ре-публикуване чрез RSS на съдържание от сайта Gala.fr.

Повече

Olivier Martinez vs. Fuzz: отговорност при линкинг

Парижки съд се е произнесъл, че се носи отговорност, ако в една колекция от връзки има и връзки към светска информация с недоказан характер (засягане на доброто име) или към информация с личен характер – Оливие Мартинес съди новинарския сайт Fuzz.fr и два блога за препратки към публикации, някои извън Франция, за отношенията му с Кайли Миноуг.

По думите на единия от собствениците (по-скоро публикуващ връзките), това е все едно да съдиш будка за продажба на вестници, ако срещу един от изложените вестници има дело за клевета.

По думите на другия, това е неразбиране на същността на web 2.0.

Съобщавайки за решението, британските медии цитират юристи, според които препратки към противоречиви (от правна гледна точка) публикации могат да са проблем. Посочва се и решение от 1894 г.: да посочваш към плакат с клеветническо съдържание е наказуемо, защото привличаш вниманието на минувачите.

Предстои обжалване. От EDRI – и извадки от решението

Вж и  [Citron bulgare]

Докладът Боно – успех за поправката срещу прекратяване на достъпа до интернет

Поправката в Доклада Боно по Резолюцията на ЕП за бъдещето на културните индустрии е приета.

ВВС: Европа отхвърли антипиратските планове.

EUObserver: Въпреки интензивното лобиране Европейският парламент отхвърли идеите на Саркози и т.нар. Mission Olivennes за прекратяване на достъпа до мрежата и за филтриране на интернет.

“Въпреки че докладът няма правнообвързваща сила, той е силно порицание от страна на различните партии в ЕП за плановете на френския президент и звукозаписващите индустрии за филтриран интернет.”

Процедура. Обсъждането и заетите позиции. Няма изказване или писмена позиция на български представител.

Класифицирана купчина клевети

През 2003 министърът на вътрешните работи Георги Петканов внесе предложение за поправка на НК (чл.105а), която предвиждаше наказание за нерегламентиран достъп до класифицирана информация. “Който осъществява достъп” засягаше главно медиите. Така се криминализираше не изнасянето, а получаването на класифицирана информация. Тогава поправката не беше приета.

През 2008 министърът на вътрешните работи Румен Петков повдига въпроса директно: ако се публикува секретна информация, държавата да санкционира медията. Министърът е в много лоша изходна позиция за това предложение – разпространената информация осветява ужасна картина в МВР.

Реакцията на Румен Петков: намираш картината за отвратителна? Първо, нямаш право да я гледаш. Второ, лъжеш какво виждаш*.

*”Публикуваната стенограма на вътрешната комисия е купчина клевети.”

Клевета? Пред кой съд?

Румен Петков е заявил намерение да съди Юрген Рот и още хора за клевета. Политиците не пропускат да опитват да съдят хората за клевета. Така притискат гласността поради съмнението на потенциалните критици дали ще могат да докажат пред съда факти, които иначе всички смятат за верни (New York Times v Sullivan).

Съдът за правата на човека към Съвета на Европа има ясна практика:

Thorgierson v Iceland : „Такива присъди могат да обезкуражат свободните дискусии по описаните теми. Публикациите могат да се основават и на слухове, без необходимост да се доказва всеки факт. Държавните служители нямат специална защита срещу коментари и критика”.

Lingens v Austria: „Коментирането на политиците трябва да е свободно, дори ако твърденията могат да бъдат обект на законите за клевета в съответната държава”.

Castells v Spain: „Критицизмът към правителството може да бъде в по-широки граници в сравнение с критика към граждани или дори към политиците по принцип”.

Няма да платим, няма да платим

Все този спор между FCC и Fox за санкцията на регулатора за неприлично съдържание. Спорът е отнесен вече до Върховния съд и е приет за разглеждане – и се очаква етапно (защото последното е през 1978, преди 30 години) решение на ВС какво е неприлично съдържание и дали намесата на регулатора противоречи на Първата поправка.

БНТ и цифровият преход

Държавата може да бъде инвеститор в цифровия ефир, е тезата на Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ в интервю пред Сега.

Ако държавата изгради мултиплекс със свои средства и отдаде под наем част от честотите на частниците, тя ще си връща парите. Същевременно няма да плаща за разпространението ни.

Пръмова вече не настоява БНТ да се занимава с цифровото разпространение на програмите си. Предлага държавата да се занимава. И Иво Атанасов преди време в интервю говореше също за държавата като стопански субект . Интересно в каква правна форма – сигурно чрез ново държавно БТК 2.

Втората теза в интервюто е известна – трябват пари. На сайта на СЕМ пише, че БНТ се е отчeла пред регулатора – може би трябва да се напомни, че обществената тв се отчита пред обществото, не само пред регулатора. В концепцията на Пръмова това е обещано така:

“Най-висшият контрол е прозрачността на действията и на сметките. На своите интернет-страници европейските телевизии публикуват годишни и тримесечни отчети, съпроводени с финансови одити на независими реномирани компании от ранга на „Прайс Уотърхауз Купърс”. (Външният финансов одит е само годишен). В тези отчети са включени параметри като:
– брой на служителите в ретроспектива
– рейтинг на програмите
– справки за степента на удовлетвореност (качествен показател) от програмите
– часове на излъчена програма по жанрове с отделни цифри за програмите за хора с увреден слух
– количество на излъчена европейска продукция в проценти
– съотношение между излъчена собствена и външна продукция
– количествен анализ на аудиторията в сравнение с други оператори с национален обхват
– зрителска аудитория според възрастов признак
– диаграми за разбивка на приходите
– пазарен дял
и още редица други показатели и факти за работата на телевизията. Другият аспект на обществения контрол е наличието на пряка, активна връзка с аудиторията и с пресата.”

*

“Най-висшият контрол е прозрачността на действията и на сметките.” Концепциите трябва да се изпълняват. Регулаторът трябва да изисква изпълнението им – иначе за какво са конкурсите.

И услужливата журналистика е добре да свърши някаква работа по посока на обществения контрол. А пък и на сайта на БНТ е добре да има нещо за четене за обществения характер на БНТ, например решенията на УС и как точно има обществен контрол върху тях или  какво работи Общественият съвет.

Сидеров осъден за враждебна реч

Съдът констатира, че Волен Сидеров е създал враждебна и застрашителна среда за българските турци като е внушавал връзка между тях и събития от миналото и предполагаемото бъдеще.

Това е второто съдебно решение срещу Волен Сидеров, с което той е осъден за враждебна реч срещу етнически малцинства в България. През август 2005 г. Софийският районен съд се произнесе, че тази реч на омразата на Сидеров е в нарушение, освен на законните права на хората от малцинствата, и на обществения интерес.

[БХК]