Медийно право

Кандидатката за президент на Социалистическата партия във Франция Сеголен Роаял, чийто партньор в живота за около 25 години е лидерът на Социалистическата партия Франсоа Оланде, наскоро го помоли да се изнесе от общия им дом. Причината според медиите е връзката на Оланде с журналистка от Пари мач.

Новата приятелка на Оланде успя да осъди френското издание на Closer (1 милион тираж) – за което се твърди, че е първото, изнесло публично името й (с мотива, че и лицемерието има граници).

От списанието казват, че са публикували известен факт. Казват още, че подобен иск може да бъде подаден само във Франция, не в САЩ и не във Великобритания и че подобна ситуация е very French.

видео

Доклад на EFF, обобщаващ практиката – над 20 000 дела за обмен на файлове чрез р2р мрежи.

В поредно решение – по  Atlantic v. Howell  – съдията се  е произнесъл, че самото предоставяне на файл (“making available”) вече е нарушение, независимо дали е зареждан. Идват още две дела, в които се гледа същият въпрос (Warner v. Cassin и Elektra v. Barker).

Правозащитна организация съди Йаху за сътрудничеството на компанията с правителството на Китай.

Адвокатите на Йаху започват защитата, както си знаят от делото Yahoo France – оспорват юрисдикцията. Юристи казват, че аргументът на Йаху е валиден. Но казват и друго – че Йаху има етичен проблем, прикривайки желанието си за печалба в Китай (естествено, какво друго да е)  зад правни аргументи.

И по-общ извод – има страни, в които  няма начин да правиш бизнес   по начин, удовлетворителен от гледна точка на защитата на правата на човека.

Има данни за поредни случаи, в които Сони инсталира в скрита директория софтуер за защита срещу копиране. След големите процеси в САЩ (2005) имаше и други подобни съобщения.

Финландски специалисти  смятат, че това създава опасност за сигурността.

Юристи пишат блогове, съдът се позовава на блогове в съдебни решения.

Юридическа теория, юридическа практика, нови медии – конвергенция.   В САЩ – където съдът избира на кого да се позовава само според качеството на експертизата, не според средството или носителя. Защо да не е така – там и нобелови лауреати (между тях – и юристи) имат блогове. Не и тук, дори не и в Европа като цяло – където сигурно се броят на пръсти (ако има, не съм срещала такава информация) съдебни решения, в които съдът да се е позовал на експертиза в блогове.

Американците се отнасят прагматично към юридическите блогове, оценяват значението им и ги утвърждават като елемент на правната култура. Формулират се do’s & don’ts :

• Да: посочвай самите източници, прави достъпно правото, разяснявай, разпространявай.
• Не: не смесвай личното и професионалното.

Една статия в ЛАТаймс с оценки на блоговете, тяхната роля и специфика, предизвика каскада от реакции в САЩ.

Двете гледни точки, противопоставени доста рязко на места: най-шумният ъгъл на интернет или бъдещето на медиите? И отново за критериите, по които ще се определят границите на журналистиката.

САЩ: собственикът на уебсайт не е отговорен, когато изисква деклариране на възраст за определено съдържание и потребителите посочат невярна възраст (в случая, когато малолетни и непълнолетни посочат, че са над изискуемата възраст).

Решение по делото Doe v. SexSearch.com

Чрез сайт за срещи Х организира среща с момиче, което е декларирало, че е над 18. Те се срещат офлайн, в последна сметка момичето се оказва 14-годишно и Х, от своя страна, се оказва наказателно отговорен – за което съди доставчика на услугата.

Всъщност, посочват адвокатите, ситуацията е тревожна: как и защо едно дете може да се окаже в специфичен сайт за възрастни? Но, съгласяват се те със съда,

това няма общо с отговорността на собствениците на сайта, защото ищецът е имал възможността да види и потвърди възрастта на Джейн Ро, когато са се срещнали лично и преди наказуемите действия.

Впрочем така и по Doe v. MySpace, Inc., оценявано като грандиозна победа за MySpace:

ако някой има задължение да пази Джули, това са нейните родители, не MySpace.