Нов закон (Child Safe Viewing Act of 2007) отваря пътя на регулатора FCC да филтрира съдържанието в мрежата, според големите правозащитни организации в САЩ.
Засега изпълнението ще започне с проучване на наличните технологии за филтриране на аудио- и видеосъдържание, но в средносрочна перспектива се очаква разширяване на правомощията на регулатора за контрол в интернет.
САЩ е от страните, в които журналистите имат привилегии. Вчера се е провело обсъждане в юридическата комисия на Конгреса, включително дали тези привилегии (защитата на тайната на източниците и други) да се отнесат до блогърите.
Да се отнесат, казва комисията. Но има и противници на тезата, цялата администрация на Буш предпочита да няма защита на източниците изобщо. Затруднява се борбата с тероризма. Тези две страни на спора, както се вижда, си ги имаме и тук.
Проектът . Законодателният процес продължава, дефиницията е стеснена така, че да обхваща не всеки, който може да работи в WordPress, а само тези, които се издържат или имат печалба от блога. Но и новият тест за финансова печалба може лесно да бъде изпълнен от всеки блогър, ако само поиска реклама в блога си.
Българските медии отразяват въпроса като решен, но проектът е още на път, отразяваме само дебатите.
МС на днешното заседание е гледал радиочестотен план – т.8 от дневния ред има пълно наименование “Проект на решение за утвърждаване на Заключителните актове на Регионалната конференция по радиокомуникации за планиране на службите за цифрово наземно радиоразпръскване в частите от региони 1 и 3 в радиочестотните ленти 174-230 МНz и 470-862 МНz (RRС-06) и на Регионалната конференция по радиокомуникации за Европа за преразглеждане на Споразумението за Плана от Стокхолм от 1961 г. (RRС-06-ЕUR)”.
Съобразно новия радиочестотен план (GЕ-06), за България е одобрен радиочестотен ресурс в III VНF, IV и V UHF телевизионни обхвати за 13 териториални зони (+ 2 градски) с възможности за развитие в тях на 10 до 14 SFN (едночестотни мрежи). С влизане в сила на решенията на конференцията RRС-06 новият цифров радиочестотен план става задължителен и представлява основа на прехода от аналогово към цифрово наземно телевизионно и радиоразпръскване.
18 месеца преди обявената от правителството дата (18 февруари 2009) за окончателно прекратяване на аналоговото наземно разпространение на тв програми, регулаторът FCC се заема с информирането на американците за условията и цената на цифровия преход. Конгресът също смята, че неинформираните потребители са проблем пред цифровия преход.
Както и в Европа, мисли се за производителите и търговците на електроника, както и за крайните потребители. Производителите и търговците ще са длъжни да означават и предупреждават (има обсъждане може ли FCC да ги задължи – не може, изглежда – трябва правителството да издаде акт).
Освен да информира, правителството има намерение и да подпомага домакинствата. Всяко домакинство независимо от дохода има право на два купона за по 40 щ.д. за закупуване на два цифрови конвертора. Купоните се предоставят при поискване от началото на 2008 до 31 март 2009 и важат 3 месеца. Преотстъпване е забранено. Юридически лица и пр. нямат право на такова подпомагане. Организира се и търговската мрежа за работа с тези купони (рекламации, срокове и т.н.)
Изследване в началото на лятото показа, че 57 на сто от американците, приемащи телевизия само наземно, не са чували за цифров преход. Това е 17 на сто от американската тв аудитория (19 милиона домакинства).
Журналист от Дейли Мирър през 1999 пише за гладната стачка на криминален престъпник, която той провежда в лондонска болница. Медицинското заведение иска да научи източника на информация.
Съдът в две последователни решения (едно и две) развива аргументи в полза на тайната на източниците на информация. Балансират се два интереса – правото на конфиденциалност при лечението (лична неприкосновеност) и правото на информация, подобно на Наоми Кембъл срещу Дейли Мирър.
Съдът не открива остра социална нужда да вземе мерки за защита на личната неприкосновеност на пациентите, в случая като разпореди разкриване тайната на източниците на информация. (Това е любопитната част, защото и тайната на източниците не е абсолютна, както знаем).
Политиците се научиха да говорят като че ли не са във властта.
Председателят на парламентарната медийна комисия Иво Атанасов е дал интервю за цифровата телевизия, като че ли е независим наблюдател. Ако се реши. Ако зависеше от мен.
Началото поставиха министрите, които говорят като че ли не са в това правителство, и кметът на София, който като че ли не знае за какво се е явявал на избори, какво е обещавал и в какви рамки работи.
Иво Атанасов има някои интересни мисли: “Ако има държавен мултиплекс, законът ще изглежда по един начин, ако не – по друг начин.” Позволявам си да се усъмня.
Стенограми от заседанията на групата към медийната комисия за подготовка на ЗИД ЗРТ
Съдебно решение изисква да се спре разпространението на документален филм, продуциран от ВВС, за 18-годишно момиче с IQ 63, което има бебе и се готви да го даде за осиновяване. Момичето е дало съгласие да бъде филмирано, но съдът преценява, че съгласието не е валидно и разкриването на историята не е в интерес на майката и дъщерята.
Съдът констатира едновременно намеса в личната сфера и засягане на личното достойнство. Филмът може да се разпространи само ако се внесат промени така, че да не се разкрива самоличността на героинята.
Това е т.нар. Data Retention Directive (Директива 2006/24/ЕО относно запазването на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи).
Ето британският закон. Засега задължението е за запазване на данни за телефония по фиксирани и мобилни мрежи, по-нататък държавите могат да разширяват обхвата на националните си закони.
Във Великобритания имаше много силна съпротива срещу директивата, националният закон ще влезе в сила дори след крайния срок 15 септември 2007.
Обезпокоително съобщение: Университетът в Оксфорд използва материали от Facebook, за да санкционира студенти за нарушаване на правилата за вътрешен ред.
Поредният пример как Facebook и подобните сайтове могат да се използват срещу потребителите, пише Тimesonline. В Торонто, Канада студенти са санкционирани за квалифициране на преподаватели (отново във Facebook). Изнасят се и други случаи, в които информация от Facebook се използва срещу лицата, които са я публикували.
От друга страна, според материала работодателите проучват потенциалните си кандидати отново в подобни сайтове – и това е много добре известно дори в България. Т.е. предполага се, че информацията е публична.
Има всъщност различни хипотези: скоро във Великобритания се появи решение, според което се оказва важно дали имаш достъп до социалната мрежа (чрез сайта) или си събрал информация, като си проникнал в затворена общност (тогава може евентуално да се обсъжда нарушаване на лична неприкосновеност).
Във всеки случай, трябва да се мисли за последиците от информацията, която всеки сам предоставя за себе си в мрежата.
Бъдещето на социалните мрежи, още и още тук
2 август. Още за опасностите – главният прокурор на Кънектикът предупреждава за опасни лица и контакти. Появява се идея възрастни да могат да влизат в контакт с малолетни във Facebook само ако те (възрастните) принадлежат към училищна мрежа. Това намерение е доста ограничително и обезпокояващо – а и няма гаранции, че възрастните в училищните мрежи не са потенциално опасни.
Шефът на полицията във Варна Веселин Петров прочете на специално свикана пресконференция специално подготвен текст, според който
е недопустимо журналисти от авторитетна в целия свят медия, каквато е БиБиСи, да не сигнализират своевременно органите на МВР.
БиБиСи : не потърсихме МВР, защото имаме информация за корупция в системата. Спазени са всички журналистически стандарти. Подкрепяме нашите репортери.
Фактите (разследване по въпроса има ли канал за износ на бебета) според Дневник. В такава фактическа обстановка:
[1] Тезата, подготвена на Петров (вж заглавието), не изглежда априори вярна – източниците на информация наистина се подбират така от БиБиСи, че да не се обезсмисли разследването.
[2] Отново е използвана скрита камера – което напомня, че депутатите обещаха прецизиране на чл.339а НК заради Бухнич и случая на русенската митница (не е престъпление събирането на данни със специални технически средства без разрешение, ако има оправдан публичен интерес) – и не направиха нищо за изминалите две години.
В това отношение Етичният кодекс на българските медии е доста по-адекватен, ставаше дума 339а НК да отрази същите идеи – за публичният интерес, за балансирането между правото на информация и личната неприкосновеност – но не би.
