Британското Министерство на отбраната забрани блоговете, видеоблоговете и постингите в интернет на персонала в армията по съображения за сигурност.
ВВС2 (Нюзнайт) напомня, че много истини за Ирак и Афганистан се научават именно от блогове и видеоблогове. Днес Нюзнайт е на тази тема. Форумът на предаването:
What sort of Country do we live in?
се случва да ги цензурират. По време на концерта им в Чикаго AT&T осъществява нормално уебкаст, докато групата не стига до”George Bush, leave this world alone” и “George Bush, find yourself another home” – когато живото предаване прекъсва.
Пресата е пълна с оправдания и обяснения каква била (и каква не била) политиката на AT&T. Но фактът си е факт.
Ето го и видеото, SSStto ми го показа – а тук е видео с оригиналното изпълнение
Репортаж за износ на деца?
Щом е така, ще проверим дали репортерите от ВВС нямат криминално минало, ще изнесем паспортни и други установени данни на институционалния сайт, и ще разгласим съдържанието на разговорите и кореспонденцията.
Коментарът на ВВС:
Много съжаляваме, че е публикувана информация, която очевидно е поверителна. Това би могло да застраши сигурността на засегнатите хора. Двамата журналисти са опитни и уважавани служители, които са работили под прикритие. (Сега)
Какви журналистически разследвания одобрява МВР , още едно съдействие, одобрено от Р.П.
На първа инстанция съдът е преценил, че фотографирането и публикуването на снимка на Роулинг, авторката на Хари Потър, с двегодишния й син Дейвид на публично място (градска среда, Единбург) не е нарушение на личната неприкосновeност.
Роулинг е заявила, че ще обжалва. Решението.
В много коментари се отбелязва, че това решение се различава от решението на Европейския съд за правата на човека през 2004 г., според което снимки в градска среда (в Германия) на принцеса Каролина от Монако нарушават личната й неприкосновеност. Решението беше неочаквано и изненада неприятно европейските медии.
Във Великобритания коментират, че решението за Роулинг се различава по дух и от сравнително неотдавнашното решение за дневниците на принц Чарлз.
Съдия забранява на (самообявил се за) педофил да се доближава на по-малко от 10 ярда (9 метра) от всяко (което и да е) дете в Калифорния, да фотографира или да публикува снимки на деца в интернет – иначе влиза в затвора, ЛА Таймс пише.
Особеността е в това, че той не е извършил нищо друго, освен да се самоопише и самопрецени в блога си (който вече не съществува). Правният проблем е може ли на базата на декларирани сексуални предпочитания (и нищо повече – засега) – да се прецени, че този човек представлява непосредствена заплаха за децата и да се ограничи свободата му на движение, а u на информация (какво да публикува).
Ако може, което се е случило – тогава са възможни истински невиртуални ограничения заради слово в блог (а ако е фикция? ако е нов Набоков? изглежда обаче съдът е преценил, че не е).
В същия дух – защита на децата и добрите нрави – властите в Ню Йорк се канят да забранят употребата на “bitch” на територията на общината.
Значи забраняват и Хари Потър, чета във форума – заради изрази като “Not my daughter, you bitch!”
Във Великобритания изследване показва, че доставчиците, рекламиращи широколентов интернет със скорост до (up to) 8Mbps всъщност предлагат много по-ниска скорост. Практически никой не постига такава скорост, казва представител на ВТ – средната скорост е 2.7Mbps, а в някои случаи доставчици предлагат и под 0.09Mbps.
Още преди време имаше спорове дали и кога в реклама може да се говори за високоскоростен широколентов интернет – по повод на оспорваното изречение “High Speed Broadband Internet only £14.99 a month.” И се установи разлика между тогавашната официална дефиниция на регулатора и очакванията на потребителите.
Агенцията, която осъществява саморегулиране в рекламата (ASA), няколко пъти се е занимавала с такива случаи и е установила несъответствия. Становището на ASA е, че до (up to) може да се използва само когато се предлага скорост, която приближава плътно до рекламираната.
От серията решения, свързани с реклама в сектора, последното решение по темата Sky v Virgin Media добре илюстрира подхода за анализ на рекламните послания, а и се отнася до сравнителна реклама.
И нещо като хумор – проверка в американската преса дали в САЩ въпросът с рекламата на широколентовия интернет стои по същия начин.
Цифровото съдържание върви с DRM – технологии в полза на носителите на права върху съдържанието. Проблемът им е в това, че ограничават достъпа и до защитено, и до незащитено съдържание. Поради което се разминават с правото, понякога.
Пресата отбелязва, че конкурентите Майкрософт и Нокия са в неочаквано сътрудничество и от следващата година Нокия ще продава крайни устройства с DRM (PlayReady) на Майкрософт.
Първата промяна на новоприетия ГПК ще предхожда влизането му в сила (2008). Открили са грешки. Смущаващо някак.
Контрастно различно е отношението на британските юристи, когато разсъждават дали законодателството им за защита на тайната на източниците се отнася и до блогърите:
О да, законът е от 1981, но той е future-proofed.
Значи не само добре написан, но вече 25 години издържа на всичко, което животът може да му причини.
Много хубаво качество е това, не само на законите.
В хармония със заключението на Европейския съд по Promusicae, и според германската практика не се предоставят данните на абонатите по IP адреси в граждански дела, свързани с обмен на файлове – източник Heise Online.
Има и друг положителен момент: германската прокуратура отказва да се занимава с този клас спорове, оценявайки ги като маловажни.
Обаче проектодирективата IPRED2 може да криминализира обмена и тогава горното заключение на Съда няма да помага.
Това за ЕС.
В Щатите, напротив, напоследък се случва друго – съдът изисква от лицето всички имена и адреси на хора (работодател, жена, брат, гости от Русия и Украйна), които може да са използвали този IP адрес през последните три години преди делото (делото се води от RIAA, естествено, за р2р).
Върховният съд на щата Арканзас постановява, че не е задължително личната поща на държавните служители да бъде достъпна – въпросът се решава ад хок.
Процесът се води във връзка със съмнение за злоупотреба на държавен служител, заради което Arkansas Democrat-Gazette иска достъп до служебната му поща (като публична информация) по реда на законодателството за достъп до публична информация.
Представителите на държавата и на вестника са изразили разочарование от решението. Според тях фактът, че електронната поща е на компютър – собственост на държавата, е основание да има възможност да се контролира как държавните служители изпълняват задълженията си (чрез преглед на пощата). Върховният съд не казва по какви стандарти ще се преценява кога пощата да остава в личния домейн и кога – в публичния.
