Category Archives: Media Law

В условия на цензура онлайн

След констатацията, че цензурирането на мрежата се разпространява, вместо щастливо да намалява, двама професори от Харвард (единият отскоро – в Оксфорд) са написали каква според тях трябва да бъде корпоративната политика при навлизане на такива пазари. (Разбира се, първо трябва да има корпоративна политика.)

Има универсални препоръки за всякакви лица и всякакви ситуации, като например: Ако компанията реши да не се съобрази с изисквания, изпълнението на които според нея е недопустим компромис с принципите и ценностите й, тя трябва да е готова да си понесе последиците – включително че може да бъде принудена да напусне този пазар. (Ако всеки реши, че изпълнението на определени изисквания е недопустим компромис, трябва да е готов да понесе последиците от отказа си.)

Разбира се, занимава ги въпросът как да работят в Китай и с Китай.

Човек би казал, че в днешния свят няма недопустими компромиси – ако гледаме на какво са склонни, за да са на мечтаните пазари.

САЩ: тайна на източниците

Съдът уточнява съществуващите критерии кога журналисти могат  да бъдат призовани за разкриване на тайната на източниците на информацията (съдебният акт).

Делото се води от експерт по тероризма, който съди държавата за разкриване на самоличността му (изтичане на информация от публичната администрация към медиите). Съдът е решил,  че обстоятелствата отговарят на прилаганите критерии за разкриване на тайната на източниците на информация, NYT пише. Оценяват случая  като сходен с този на  физика У.Х. Ли, който миналата година получи обезщетение от държавата и пет медии в размер $1,645,000 за подобно нарушаване на личната неприкосновеност.

Също така важно за отбелязване тук  е, че не само медиите, но и държавата носи отговорност за изнасяне на лични данни.

Конституционният съд не пожела да решава

Определение № 3 от 14 август 2007 г. по конституционно дело № 8 от 2007 г.

Делото е образувано за установяване противоконституционността на § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) – поради отлагането на влизането на закона в сила (за 2008 г.) и процедурни нарушения при приемането му.

Лазар Груев, Емилия Друмева, Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров и Красен Стойчев намират, че искането не трябва да бъде допуснато за разглеждане: “Конституцията предоставя на Народното събрание правото да направи съответна преценка.”

Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков и Благовест Пунев – особено мнение, което заслужава да бъде цитирано изцяло:

“Преходната разпоредба на § 11 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие представлява христоматиен пример за това какво значение има времето за правото. В случая един закон, чието непосредствено влизане в сила е от изключително значение – да бъдат преустановени строителните безчинства по Черноморието е дерогиран на второ четене фактически с едно гласуване. Последиците – с притворната промяна осъществилите се определени ситуации (строежи непосредствено до морето, недопустима височина на застрояването, неспазването на защитни зони и пр.) до 1.01.2008 няма да могат да бъдат оспорвани, а определени права ще станат придобити.

В крайна сметка разпоредбата на § 11 от преходните разпоредби е прието на едно четене. Разпоредбата , че законите се обсъждат и приемат с две гласувания в отделни заседания, цели да осигури възможност за дебат, осмисляне на внесеното предложение, отстраняване на опущения и грешки, но не и същностна промяна, във вече гласуван закон. Нещо повече, когато при нужда се съкращава законодателният процес в едно заседание, гласуванията също трябва да бъдат две. Такава преценка не може да се извърши от изненаданите и несъгласни с диаметрално новото, обезсмислящо приетият на първо четене закон народни представители.

Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители. Вярно е, че болшинството от народните представители биха могли да отложат влизането в сила на закона, но чрез ново законодателно предложение, направено по правилата. Тогава за обществото ще е ясно кой е вносителят и какви са неговите мотиви.

Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и както е казал вносителят Министерски съвет до “неговата деградация”, която е трябвало да приключи на 1.06.2007 г., а ще продължи до 1.01.2008 г.”

*

*

Определение № 4 от 14 август 2007 г. по конст. дело № 9 от 2007 г.

Искане за тълкуване на новия избирателен закон – два въпроса :

1. Противоконституционно ли е необнародването и невлизането в сила на нормативни текстове, приети на първо и второ четене ? – КС отклонява искането за тълкуване с аргумента, че “не може да допълва или дописва Конституцията”.

2. Противоконституционно ли е издаването на решение на Централната избирателна комисия за местните избори /ЦИКМИ/, свързано с тълкуване на понятието “живял 10 месеца”, различно от това, прието на първо и второ четене? – КС не се произнася по бъдещи несигурни събития и “не може да внушава на ЦИКМИ как да действа”.

Румен Янков и Благовест Пунев – особено мнение:

“рядко сполучлив пример как без обсъждане на фактите, чрез усукани юридически фрази, съдът отказва да бъде тълкувана фундаментална конституционна разпоредба”, от протоколите на Народното събрание е видно, че спорните текстове вече са били приети, преди да бъдат отменени с трето гласуване.

*

Наистина жалко е, че КС не пожела да се произнесе по поставените въпроси. Особено за важността на стриктния законодателен процес – макар всички да са взели на въоръжение фразата, че демокрацията е процедура.

 

 

Коментари:
Дневник
Във филма “Пропукване” (ако не сте го гледали, направете го) един съдия казва на героя на Антъни Хопкинс: “Той има право по конституция да манипулира закона както всички останали.” От последните решения на Конституционния съд (КС) се оказа, че той има право да манипулира законите повече от всички останали. При това в интерес на хора, с които очевидно не сме застанали на една стартова линия. За какво върховенство на закона говорим тогава?
Сега
Следващата промяна в основния закон очевидно ще трябва да бъде посветена на Конституционния съд (КС). Крайно време е той да спре да се измъква от отговорност по сложни и конфликтни казуси.
Така докато започнат да действат забраните за застрояване на черноморската ивица, записани в закона, тя ще бъде напълно унищожена.

Каквото искаш, когато искаш, безплатно – но не съвсем

В борба за зрителите, но и без да отблъсква рекламодателите, Time Warner Cable обявява нова компромисна услуга Look Back – до края на деня безплатно може да се гледа записано съдържание (тв програма) от същия ден, но задължително с рекламата (функцията fast-forward изключена). Досегашните DVR услуги на кабелните оператори позволяват изключването на рекламата – което тревожи рекламодателите.

Няма движение по делото с мрежовите DVRs, но е ясно, че разнообразието на услугите расте.

Носи си розите лично (драма)

Драмата започва с “Ти си моят свят” и завършва с “Бъди мъж! Като си хванат на местопрестъплението, не лъжи.” Останалото са правни аспекти на е-бизнеса.

Герои са три физически лица (Т, Л, С) и търговско дружество, интернет търговец. Мястото е Тексас, наше време.

Той изпраща рози на Любимата чрез 1800Flowers.com. В условията на доставката има клауза за конфиденциалност. Търговското дружество изпраща на семейния адрес отчетен купон, който дава и право на 15 на сто отстъпка при следващата доставка. Съпругата получава купона, а след това получава от търговското дружество и данните за доставката, името и дори адреса на Любимата. Следваща доставка няма, има развод.

Той съди 1800Flowers.com за нарушаване на условията на договора. Ето и целият пакет , Williams – от “Ти си моят свят” (Т), през “Бъди мъж”(С) и развода, до жалбата срещу търговеца – за един милион, впрочем.

Л не се появява на сцената, но движи действието [Love makes the world go ’round].

Поука: вж заглавието

Р.П. v журналистите [3]: четем Конвенция 108

Р.П. днес във Варна се позовал на Конвенция 108 на Съвета на Европа, която наистина е ратифицирана и влязла в сила за България – “в съответствие с нея” всеки, който си позволял да клевети страната, щял да бъде оповестяван публично.

Първата асоциация с клеветенето на страната е Турция – Турция има проблеми с ЕС, защото който – като Орхан Памук – направи критични оценки, се приема, че клевети страната. Критика и клевета не съвпадат. В демократичното общество.

Да четем внимателно конвенцията. За оповестяването. След като забранява това, което Р.П. извърши с личните данни на журналистите, конвенцията казва, че тези принципи не действат (дерогиране), само ако това “е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в демократичното общество в интерес на:

  1. защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпленията;
  2. защитата на заинтересованото лице или правата и свободите на другите;
  3. за статистически или научноизследователски цели, когато очевидно не съществува риск от накърняване на личния живот на заинтересованото лице.”

По коя точка изнасянето на личните данни на журналистите, например за глобите, е необходима и пропорционална мярка?

Каква законова цел постигна Р.П. с нарушаването на принципите, която (цел)  иначе не би могъл да постигне?

Никаква.

*

Да си спомним, че става дума за устойчиви практики на министъра.
Скандалът с кореспондентката на БНР в Русе Наташа Димитрова беше заради реакция на Р.П. на журналистически въпрос. Димитрова беше пред уволнение – за това, че “е уронила престижа на България пред международните институции” с въпроса си дали Р.П. ще върне на работа шефа на жандармерията Живко Живков.

“Случаят, при който в Гюргево на 17 януари министър Румен Петков се скара на българските журналисти, че задават „неудобни” въпроси, е христоматиен пример за недопустимо държание на висш представител на властта”, написаха тогава журналистите в Русе.

Класифицирана информация: отговорността на медиите

ARD съобщава: разследват журналисти от водещи германски медии за публикуване на класифицирана информация (германски секретни служби, полети, иракска война). Разследването е по искане на председателя на парламента, то е насочено и срещу членове на парламента, за да се установи причината и виновните за изтичането.

Медиите напомнят, че в Германия има решение на Конституционния съд от февруари 2007 в обратен смисъл. Ставаше дума за списание Cicero, което публикува части от полицейски доклад за Ал Кайда, след което полицията претърсва редакцията. Според това решение на КС (чийто пълен текст не намирам засега) , претърсването и изземването на компютърни файлове единствено с цел разкриване на източника на информация е противоконституционно, както е и налагането на отговорност на журналиста за самото публикуване (още тук, решението се сравнява с американското Branzburg v. Hayes).

Уебкастинг: проблеми за ISPs ?

Имаме убеждението, че с цифровизацията постепенно се освобождаваме от проблеми и тежести на “парадигмата на ограничения ресурс“, когато мислим за използването на спектъра.

Спокойствието изглежда преждевременно. Проблеми възникват и там, където човек не ги очаква – в мрежата. Приложенията за уебкастинг се оказват “жадни за капацитет” и създават проблеми на доставчиците на интернет достъп. Например 60 на сто от седмичното съдържание на ВВС вече е достъпно в мрежата (за съжаление само на територията на страната) и към него има нарастващ интерес.

Напрежението, свързано с уебкастинга, не е абстрактна констатация – ВТ и други доставчици са поискали от ВВС (и в бъдеще – от медиите) да поемат част от разходите им.

Пресата извежда този аспект от отношенията между производители и разпространители на съдържание до проблем на неутралността на мрежата. Възможно ли е ISPs да ограничат възможностите на едно bandwidth-hungry приложение (като iPlayer, необходим за достъп до съдържанието на ВВС онлайн), за да се осигури еднакво качество на връзката за всички? И какво трябва да извърши регулаторът при това положение?

Позицията на ВТ по отношение на ВВС (напрежения в мрежите, недостатъчен капацитет и т.н.) води към важни въпроси – за качеството на връзката (може ли да се предоставя различно качество по преценка на транспортните оператори) и за цените за потребителите (които падали, но при това положение можело да бъдат актуализирани, ако доставчиците на съдържание не поемели своя дял).

Още – и какво се вижда от форума в News.com – Tiscali вече са въвели диференциран режим, както казват на сайта си:

This fair usage policy automatically identifies the very small number of extremely heavy users and manages their bandwidth only during peak hours (6pm to 11pm Monday to Sunday), to protect the service for all our other customers.”

Обществените оператори: идентичност в условията на цифровизация

ВВС има една от най-големите аудиовизуални библиотеки в света. В момента британската аудитория финансира чрез таксите процеса на цифровизация – от идеята до разпространението, използването и архивирането на съдържанието.

Цифровите архиви имат различни възможни употреби. Освен че са безплатно достъпни за гражданите на Великобритания в интернет, те имат и търговски приложения – които обаче са забранени от закона на ВВС. Забранено е средствата от такси да се насочват за друго, освен за изпълняване на обществената мисия на оператора (Public Value Test), като забраната не се отнася до BBC Worldwide – където пък е разрешено допълнително финансиране.

За идентичността на ВВС като обществен оператор в условията на цифровизация, за необходимостта от граждански контрол върху разходването на средствата от такси, как ВВС организира обратната връзка и анализира обществената оценка – материал в Independent.

Разбира се, сравнението се налага. С постановление на МС се отпуснаха допълнителни средства за цифровизация на БНТ. Цифровизация е необходима – но как се разходват средствата от бюджета и колко са приходите от търговска дейност и използват ли се за обществената мисия на БНТ?

Вестниците писаха за ден на отворените врати в БНТ. Много добре – но това не дава отговор на въпроса защо финансирането на БНТ не е прозрачно и финансовият отчет на БНТ не е публичен. Пръмова е обещала, когато са я избирали – в началото (втория път не се вижда какво е обещавала):

“Най-висшият контрол е прозрачността на действията и на сметките. На своите интернет-страници европейските телевизии публикуват годишни и тримесечни отчети, съпроводени с финансови одити на независими реномирани компании от ранга на „Прайс Уотърхауз Купърс”. Външният финансов одит е само годишен.
В тези отчети са включени параметри като:
– брой на служителите в ретроспектива
– рейтинг на програмите
– справки за степента на удовлетвореност (качествен показател) от програмите
– часове на излъчена програма по жанрове с отделни цифри за програмите за хора с увреден слух
– количество на излъчена европейска продукция в проценти
– съотношение между излъчена собствена и външна продукция
– количествен анализ на аудиторията в сравнение с други оператори с национален обхват
– зрителска аудитория според възрастов признак
– диаграми за разбивка на приходите
– пазарен дял
и още редица други показатели и факти за работата на телевизията. “

Точно така е, вече години чакаме тези разбивки и редица други показатели на интернет-страниците на БНТ.

Охранителните камери

Как да се използват: изготвени са правила (Code of practice) и е обявена публична консултация със срок 31 октомври.

Държавата е Великобритания. Обаче.

Въпросите са: кога ще се регламентира употребата на камери тук, какво работи напоследък Комисията за защита на личните данни, кога ще я сменят – мандатът изтече – и кога, ако заработят, ще имат и работещ сайт.

14 август. И парламентът се чуди – Свинаров, председател на парламентарна комисия по вътрешни работи и обществен ред.