Съдът разпореди да се спре разпространението на сравнителна реклама, в която Памела Андерсен оценява качеството на сателитната тв (DirecTV) като 4 пъти по-добро от това на кабелната (Comcast).
И Time Warner Cable преди това се е обръщал към съда за решение срещу подвеждаща реклама на DirecTV(“For an HD picture that can’t be beat, get DirecTV.”).
С решение на турски съд достъпът до WordPress.com е блокиран, причината са клеветнически твърдения (според съда).
Ето служебно съобщение на WordPress.com и обсъждане как трябва да се постъпи. Появи се гледната точка на автора, заради чийто материал е блокирането – нарича себе си реформатор, а другия (който е успял да спечели в съда) – самопровъзгласил се ръководител на секта. Още
Решението на турски съд само по себе си още не задължава WordPress.com да предприеме каквото и да е. Турция кандидатства за член на ЕС и стандартите за налагане на ограничения върху словото трябва да са сходни с европейските, преценката трябва да е на WordPress.com.
Турция наскоро блокира и достъпа до YouTube.
Блокирането на достъпа до цялото съдържание на WordPress.com е непропорционална мярка, със сигурност и неефективна – а съдът в Страсбург обсъжда винаги изискване за пропорционалност на ограниченията, дори когато те са “необходими в едно демократично общество”.
1 345 979 блога са в WordPress.com.
Солидарните блогъри напомнят How to Access Blocked Websites
ІВМ ще администрира изпълнението на програмата за цифровите конвертори, която започва в САЩ в началото на 2008. Както става ясно, бюджетът е 120 милиона.
Програмата, освен другото, включва и организирането на информационна кампания – елемент, който в България се подценява. Но успехът на прехода силно зависи и от мотивацията на потенциалните зрители.
Финансирането на изборните кампании в САЩ е регулирано. Регулирането се отнася и до съдържание в интернет. Блоговете не са отделна категория – предмет на правно регулиране. Дали правилата се отнасят до тях или не, зависи от определени фактори, например дали блогърите получават възнаграждение за политическото съдържание (ако има такова).
Когато става дума за информиране, обсъждане на политически идеи и друга дейност с цел да се влияе върху изборните резултати, без за това да се получава възнаграждение или приходи, интернет сайтовете са извън обхвата на правилата относно финансирането на изборни кампании.
В помощ на блогърите и предвид президентската кампания ’08 вече се появяват указания и ръководства, ето едно от тях.
С нов закон в САЩ се увеличават правата на администрацията за подслушване, други начини на събиране на информация и изземване на носители, намаляват се възможностите за съдебен контрол, създават се рискове за трети лица, включително извън САЩ. Буш настоя за приемане на този закон – Foreign Intelligence Surveillance Act (FISA), но и “демократите не са покрити със слава”, пише днес NYT.
Правозащитниците (ACLU): “Не ни трябват овце в Конгреса.”
Музикантите все още имат сложно отношение към интернет. Не могат да си намерsт място, иска им се музиката да се разпространява в интернет, но да не губят контрол.
Звукозаписните компании са по-активни от музикантите: първо, те използват правото непрекъснато, могат да си го позволят, и второ, те са любители на DRM. Никак не е случайно, че компанията Sony BMG участва в най-характерните дела в тази област – или съди, или я съдят, но е там.
Още едно (landmark) решение, този път срещу Sony BMG: компанията не може да черпи права от договори за отстъпване на права, в които не е изрично указано, че правата се отнасят и за интернет. Носителите на сродни права да си преразгледат договорите, подписани в до-интернет-овото време, ако искат да разпространяват музика в интернет.
Държавата е Дания, ищецът е Dodo & the Dodos , източникът е ArsTechnica.
(А Елтън Джон направо казал, че интернет пречи и помолил да се приключва с мрежата, стига толкова.)
RIAA (Recording Industry Association of America) е известна с акциите си в защита на авторските права, а напоследък – и срещу обмена чрез р2р мрежите. Особено последователно RIAA действа по отношение на университетските ръководства, от които изисква съдействие срещу р2р (те реагират различно) – тези дни е дадено началото на нови процедури срещу 503 лица от 58 университета.
Това е само поредната акция – което не е особена новина. Особена новина ще бъде първият колективен иск (“class action”) срещу RIAA. Таня Андерсен, самотна майка, за пръв път има намерение да консолидира в един процес искове от името на всички съдени и заплашвани за обмен на файлове, които не са извършили нарушение на авторски права. Ако се реализира колективен иск, това ще се отрази негативно върху името на RIAA, за която и сега се смята, че оказва неоснователен натиск върху много хора.
Също интересен ход е на децата на Пати Сантанжело, привличана към отговорност отново от RIAA. Те искат да използват същата правна техника (колективен иск), но този път срещу AOL u Sharman Networks (компанията с права за KaZaA) по делото Elektra v. Santangelo II. Тезата ще бъде, че компаниите носят отговорност за обмена на файлове, когато това представлява нарушение на закона.
Преди месец съдът в Арканзас реши, че не е достатъчно лична кореспонденция да се води от служебен компютър, за да подлежи на разкриване и контрол. Според решението, всеки път трябва да се преценява ад хок, конкретно. Медиите искаха от съда да разреши достъп до кореспонденция заради съмнения за злоупотреби.
Изпълнението на решението (преценката) е възложена на съдия от същия съд, която разпорежда в еднодневен срок да се даде достъп до всички 600 мейла, разменени между служителя и една жена – доставчик на финансов софтуер за същата служба, повечето от които имат романтичен характер, не се дава достъп само до няколко мейла с еротични снимки. Според разпореждането, това се налага за оценка на начина, по който държавният служител изпълнява функциите си и разходва бюджетни средства, например доколко са оправдани средствата за командировки. Историята тук и тук
Изпълнението е спряно, защото актът се обжалва. Но така в практиката съдът създава критерии за оценка какво може и какво не може да се разкрива.
[Дали би хрумнало на американския ВС да не се произнася по свободата на словото и достъпа до информация в интернет, защото Първата поправка на Конституцията на САЩ е от 1791 все пак – и да отхвърли искане с аргумента, че няма да я дописва ? – срв Определение № 4/2007 на КС]
Преди няколко месеца получи гласност скандалното подслушване на журналисти и членове на техните семейства, по време на вътрешно разследване в НР за изтичане на информация.
За сравнение, нито доказаните подслушвания в България, например на Антон Станков като министър (да, Станков не е подслушван, той само е участвал в разговор с подслушван, а такива разговори са стенографирани и изнесени в медиите), нито решението на съда в Страсбург срещу България доведоха до мерки за гарантиране на личната неприкосновеност или до последици за отговорните лица (освен за бюджета, т.е. за нас).
Първото решение във Великобритания (и първото, което изобщо срещам) по темата за запис с мобилен телефон в час, да го наречем условно ученическо видео, и публикуването му онлайн. Решението е значимо и по-общо за любителските записи, които се използват от медиите – при тях има неясноти, свързани и с авторски права, и с лична неприкосновеност, и с разпределянето на отговорността.
Ученичка има проблем с математиката и за да покаже (докаже) на родителите си на какво се дължи (обстановката в час, липса на дисциплина), прави запис с мобилен телефон. Записът се публикува в онлайн издания на три вестника – The Sun, The Daily Mirror и The Hamilton Advertiser.
Училищното настоятелство се обръща към РСС (комисията по жалбите за пресата) за нарушаване на етичния кодекс (нарушаване на лична неприкосновеност).
РСС приема, че дисциплината в училище е значим въпрос и обществеността има интерес да бъде информирана. Но две от изданията са балансирали правото на информация с правото на лична неприкосновеност, като са обработили записа така, че участниците да не могат да бъдат разпознати – поради което няма нарушение (решението).
The Hamilton Advertiser не е направил това и е публикувал съдържанието без знанието и главно без съгласието на заснетите. Според РСС, “никакъв публичен интерес в случая не е основание да се нарушава правото на лична неприкосновеност, гарантирано от етичния кодекс.” (решението).
Решенията са интересни още и поради компетентността на комисията по пресата – да се занимава с любителското съдържание, което е в обхват на редакционната отговорност на вестника и онлайн изданието му (а не с всяко любителско съдържание в интернет).
