Медийно право

В решение по Copland v UK  Европейският съд за правата на човека обсъжда личната неприкосновеност на телефонните разговори, електронната кореспонденция и достъпа до сайтове на работното място. Делото се води от служителка в учебно заведение във Великобритания, чиято кореспонденция и поведение в интернет са проследявани.

Според съда, има нарушение на чл.8 Конвенцията за правата на човека (лична неприкосновеност). Личната кореспонденция и телефонните разговори на работното място са в обхвата на понятието “личен живот”. Към 1991 г. в британското законодателство е нямало изрично законово основание за подобна намеса в личния живот.

В края на решението съдът казва още, че  не може да изключи възможността в определени случаи проследяването на кореспонденцията на работното място да се налага за защита на определени интереси, необходими в едно демократично общество, когато обаче това е изрично предвидено в закон.

EUObserver пише днес, че Европейската комисия ще издаде акт за съдържанието онлайн. Има данни за интернет рекламата, тенденцията е позитивна. Обсъждат и любителското съдържание като признак на свободата и отвореността на мрежата (“всеки е автор, потребителят е владетел на новите медии след десетки години централизирано управление и контрол”).

Не всички обаче харесват тази тенденция в съдържанието онлайн. В нова книга (The Cult of the Amateur) авторът оценява отрицателно аматьорския интернет: “вместо да имаме диктатура на експертите, ще имаме диктатура на идиотите”. Новинарските сайтове са PR машини, справочните статии са пълни с грешки, несръчността и липсата на опит са (минават като) доказателство за страст. Цена за свободата. Известният ни Пол Саймън е цитиран да се изказва срещу web 2.0 : “мразя го като смъртта си”. Заради пиратството, предполага се. Споделят се и критики за некачествен дизайн.

Паралелно с излизането на книгата се появиха и първи разгромяващи отзиви. И Лесиг е тук (we, amateur-o-philes). Наистина, защо да е вярно “неконтролирано съдържание = дезинформация + PR”, имаме достатъчно примери за точно обратното.

В такъв глобален контекст Европейската комисия трябва да балансира между свободата на информацията и спазването на авторските права онлайн – ще видим как. След първи януари т.г. Европейската комисия вече не е “те, Брюксел” и най-директно ни засяга как.

Вчера американците са правили демонстрация на прототипи на конверторите (settopboxes, цифрови декодери), които ще се произвеждат масово за САЩ – с цена 50-70 долара, NYT пише

Американското правителство има намерение с 1.5 млрд да помогне на хората да си купят конвертори, но после смята да си върне парите от търговете на спектъра, който ще се освободи след цифровия преход.

И други правителства помагат на хората си.

“Ако всички коли бяха като Toyota Prius,  годишно щяха  да емитират до един тон СО2  по-малко.”

Не било така обаче, или най-малко не било доказано, че е така –  според решението на британския регулатор. Рекламата не може да бъде разпространявана в този вид.

Става дума за нецензурна реч. Американският регулатор стигна далече в регулирането на нецензурната реч – политика, която Апелативният съд в Ню Йорк вчера не е одобрил (решението).”Хората трябва да решават за себе си и за своите семейства какво да гледат.”

Шефът на регулатора Кевин Мартин остава на обратно мнение (cтановището): “Ако не можем да забраним вулгарността в праймтайма, Холивуд ще си позволява да говори каквото си иска когато си иска.”

Но адвокатите на NBC показват, че Буш и Чейни използват слово, забранено за телевизиите. В мрежата има видео от официална вечеря, на което се чува какво говори Буш на Блеър при включени микрофони. Не е изискано, определено.

Форбс напомня, че делата за Боно и Джанет Джаксън пътуват по съдилищата и прогнозира, че търсенето на удовлетворително решение ще продължава.

Поука: решението на FCC е отменено поради факта, че регулаторът “не е успял да изложи аргументирани причини за промяна на политиката си.”

Коментар на Variety.com

Лесиг за интернет порнографията (видео) – първа част и втора част.

Задължителна литература.

Лесиг е говорил пред организациите за колективно управление на права в Брюксел. Срещата е била със сложна драматургия, или поне нееднозначно се възприема изказването на Лесиг, че има два живота – Creative Commons и процесите срещу авторите. Вярно, че е доста храбро да заявиш това пред събор на автори и техни адвокати (видео).

И IHT отразява събитието.

Един интересен страничен момент, свързан с етиката на блоговете. Заради обвинението, че е свързан с Google, Лесиг се кани да декларира интересите си (подобно на декларацията тук).