Днес може да се прочете както стенограмата от приемането на промените в българското законодателство за достъп до информация, така и Зелената книга на Европейската комисия за публичен достъп до информация – с която се инициира законодателен процес за ревизия на общностното законодателство за достъп (Регламент 1049/2001). Удобен момент за установяване на сходство и различия.
В Зелената книга ЕК се позовава на практиката на Съда:
Първоинстанционният съд ясно посочи, че целта на регламента е да гарантира, че всяко лице ще има достъп до публични документи. Специалният интерес на дадено лице да получи определен документ, напр. с цел защита на позиция в съдебен процес, не е от значение за вземане на решение дали документът да бъде предоставен или не, когато институцията прилага задължителните изключения по член 4, параграф 1, буква а) или когато държава-членка се противопоставя на оповестяването на документа съгласно член 4, параграф 5.
В неотдавнашно решение Първоинстанционният съд заявява, че от член 6, параграф 1 от Регламента следва, че тъй като съгласно неговите разпоредби заявителят не е длъжен да посочи причини за заявлението, заявленията за достъп трябва да бъдат разглеждани независимо от лицето, подало заявлението.
В българския парламент обаче е иначе. Тук практиката на Съда не е аргумент. Мартин Димитров обръща внимание върху въвеждането на ново изискване за доказване на интерес:
Когато такива неща се запишат в законите, тогава законите стават лоши и не могат да бъдат използвани по същество.
Иронично е, че тези изменения в българското законодателство се приеха с цел хармонизиране на българското законодателство с европейското. Напълно възможно беше хармонизирането да не е за сметка на прозрачността.
Цялото изказване на Мартин Димитров. Continue reading →