Category Archives: Media Law

САЩ: законопроект отново повдига въпроса за блогърите

След две – три произнасяния на американските съдилища дали блогърите могат да се ползват от статуса на журналисти (например тук и тук, по делото на Apple през 2005), нов законопроект за защита на тайната на източниците повдига отново въпроса кой точно има право на защита на тайната на източниците.

Администрацията на президента Буш намира простирането на този статус и върху блогърите за прекалено, председателят на парламентарната юридическа комисия е на обратно мнение, видео.

Обмен на лични данни на “рискови групи футболни поддръжници”

Решение за сигурността на международни мачове , прието от Съвета. Преди международни срещи държавите ще си обменят лични данни на рискови групи?

„2. Националното футболно информационно звено има
достъп до личните данни на рисковите групи футболни
поддръжници в съответствие с приложимите правила по
националното и международното право.“

„4. Обменът на информация се осъществява чрез
съответните формуляри, приложени в сборника с
препоръки за въвеждане в международен мащаб на
полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване
и овладяване на безредици при футболни мачове.”

Винаги всяка намеса в личната неприкосновеност може да се мотивира с необходимост от превенция срещу престъпността. Много изключения от общия режим на защита на личните данни.

Закон за филмовата индустрия: промени

На сайта на правителството са обявени промени в Закона за филмовата индустрия, които според вносителите се налагат от променените условия по време на членството в ЕС. Този закон беше балансиран трудно, оценките за ефективността му са различни, но от мотивите става ясно, че законът работи. Continue reading →

Достъп до информация: в ЕС не се доказва интерес, тук обаче ще се доказва

Днес може да се прочете както стенограмата от приемането на промените в българското законодателство за достъп до информация, така и Зелената книга на Европейската комисия за публичен достъп до информация – с която се инициира законодателен процес за ревизия на общностното законодателство за достъп (Регламент 1049/2001). Удобен момент за установяване на сходство и различия.

В Зелената книга ЕК се позовава на практиката на Съда:

Първоинстанционният съд ясно посочи, че целта на регламента е да гарантира, че всяко лице ще има достъп до публични документи. Специалният интерес на дадено лице да получи определен документ, напр. с цел защита на позиция в съдебен процес, не е от значение за вземане на решение дали документът да бъде предоставен или не, когато институцията прилага задължителните изключения по член 4, параграф 1, буква а) или когато държава-членка се противопоставя на оповестяването на документа съгласно член 4, параграф 5.
В неотдавнашно решение Първоинстанционният съд заявява, че от член 6, параграф 1 от Регламента следва, че тъй като съгласно неговите разпоредби заявителят не е длъжен да посочи причини за заявлението, заявленията за достъп трябва да бъдат разглеждани независимо от лицето, подало заявлението.

В българския парламент обаче е иначе. Тук практиката на Съда не е аргумент. Мартин Димитров обръща внимание  върху въвеждането на ново изискване за доказване на интерес:

Когато такива неща се запишат в законите, тогава законите стават лоши и не могат да бъдат използвани по същество.

Иронично е, че тези изменения в българското законодателство се приеха с цел хармонизиране на българското законодателство с европейското. Напълно възможно беше хармонизирането да  не е за сметка на прозрачността.

Цялото изказване на Мартин Димитров. Continue reading →

БНТ – европейска обществена телевизия, Фокус отпада от конкурса – Фокус не отпада от конкурса

Така казва СЕМ, приемайки отчета на Уляна Пръмова, Генерален директор на БНТ. Ще публикуват отчета на сайта си и ще може да се сравни с концепцията, специално за прозрачността и отчетността (в концепцията отпреди три години пише “финансовата информация за приходи и разходи ще бъдат на сайта, както на ВВС…”)

СЕМ казва да отпадне от конкурсите за радио (Велинград и Самоков) поради рекламна дейност (забрана на чл.105 ЗРТ) Красимир Узунов с Фокус Нунти ООД.

И ТВ 7 бяха отпаднали според този сайт, но три дни след това Дневник писа, че този кандидат е върнат обратно в конкурса за тв в София, а на сайта на регулатора такова съобщение не се появи. Но вероятно решенията са мотивирани, макар и да са невидими, според решението за конфиденциалност.

Още новини от месечния отчет на отдел Мониторинг .

ПП СЕМ казва Фокус Нунти да не отпада от конкурса: Решение.

Неутралност на мрежата: Мейн

Първият щат, гласувал уредба по този въпрос. Публикация не без известна гордост, дори с текста на резолюцията,  в новинарски сайт.

Прощалното обръщение на Блеър към медиите

Ройтерс публикува пълния текст на обръщението

Става ли все по-зле? Да. С всеки изминал ден. Аз съм три мандата министър-председател, с всеки изминал ден става все по-зле.

Преди да си тръгне, Блеър коментира доста въпроси – от разграничаването на факт от коментар до правомощията на конвергентния регулатор. Няма изненади: типична гледна точка на политик, пледиращ за отговорни медии.

Утрешният Сега е превел част от изявлението.

Финансовата помощ за филмовата и аудиовизуалната индустрия в ЕС

Днес Европейската комисия е решила до края на 2009 да остане в сила схемата за финансиране, приета с акта на ЕК от 2001.

През 2006 в ЕС са продадени 926 милиона билети – ръст от 3.6% спрямо 2005.

Билетите за европейски филми са 28 % от всички продадени билети в страните от ЕС – в сравнение с 25% за 2005.

През 2006 са произведени 862 европейски филма, с 47 повече от 2005.


Договорът от Прюм: сигурност срещу права?

Договор от Прюм. През 2005 г. седем страни от ЕС се съгласяват да насърчат трансграничното сътрудничество чрез обмена на информация за ДНК данни, пръстови отпечатъци, регистрация на превозни средства и лични и нелични данни, свързани с трансграничното полицейско сътрудничество.

Днес Съветът (правосъдие и вътрешни работи) е гледал възможността Договорът от Прюм да се превърне в основа за решение в рамките на третия стълб (с.11). България, вижда се, вече е изразила официално желанието си да се присъедини към седемте.

Първо надзорният орган в областта на личните данни , после комисиите на Европейския парламент поставиха логичните въпроси за баланса с правата на човека: Какви са последиците за защитата на личните данни? Как може да се гарантира, че ще бъде търсен баланс между засиленото сътрудничество и защитата на правото на лична неприкосновеност? Предвиждат ли се възможни проблеми? Какви са последиците от практическа гледна точка? Кой ще поеме разходите за тази програма? Кой ще финансира националните бази данни? Някои държави-членки вече са поискали финансова помощ. Финансирането от бюджета на Общността ли ще се извършва, или от държавите-членки? Не са ли изложени на риск без ясни и точни методи синхронът и хармонизацията на мерките, които се съдържат в проекторешението на Съвета?

Съветът днес отговаря – мислим, работим по отделно решение за защитата на личните данни (с.13)

повече

*

Впрочем какво (ли) става с нашата Комисия за защита на личните данни?

Канада: законотворчество под натиска на индустриите

Правозащитници са установили, че законопроектът, който е внесен в парламента за нови забрани в авторското право на Канада, е изготвен и връчен на министъра на културното наследство от представители на филмовата индустрия.

“частни срещи, външен натиск и лобистки законопроекти – така се приемат законите в Канада.”