Медийно право

В някои постинги се появиха предложения как точно да се нормира порнографията в България. Това трябваше да извърши законодателят – да обяви обсъждане. Дори ако резултатите бяха в полза на пълната забрана, тя щеше да има социалните си основания. Ако не – има и други решения.

В страните, които нямат черно-бяло отношение към въпроса, съдържанието се класифицира. Извън класифициране остава забраненото съдържание (RC, Refused Classification). За класифицираното съдържание има правила от гледна точка на достъпа.

В отделни случаи медийният регулатор следи за спазване на правилата и относно съдържанието онлайн, което се хоства в съответната страна – в моя пример това е  Австралия. Разширяването на обхвата се свързва с австралийския Биг Брадър, в който се е случило сексуално насилие – всичко се е предавало в мрежата и регулаторът е нямал правно основание да реагира. Сега регулаторът няма как да следи цялото съдържание, затова разчита на сигнали, но вече има компетентност – ако получи информация за незаконно съдържание онлайн.

Подобна е системата във Великобритания. BBFB класифицира съдържанието (филми, видео) и от това зависи режимът на разпространение. Отделни правила има за мобилните услуги, Холандия и Великобритания вече говорят за хоризонтални мерки – за всякакво съдържание, независимо от носители, канали, платформи.

В Европа обаче медийните регулатори засега не се занимават със съдържанието онлайн. Телевизионната директива не ги задължава и те с радост предоставят компетентността на други органи. Новата тв директива леко променя нещата.

Законът за филмовата индустрия изисква категоризиране на филмите и у нас. Това може да се разглежда като основа за по-прецизен подход към забраненото.

Италия също е в процес на цифров преход и също решава въпроса за разпределяне на финансовата тежест на прехода, така че потребителите да не губят мотивация да приемат цифрова телевизия. През 2004-2005 държавата е субсидирала придобиване на цифрови декодери.

С две различни решения Европейската комисия се е произнесла, че в единия случай това е държавна помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, в другия – не.

OJ днес съобщава, че Телеком Италия оспорва второто решение.

През февруари съдът в Калифорния каза, че Google нарушава авторските права на Perfect10 – компания, предлагаща съдържание за възрастни – когато в резултат от търсенето се показват малките образчета (thumbnails, картинки към връзки) на снимки на модели, които някой (друга компания) е пиратствал от Perfect10.

Апелативният съд обръща решението. Според него, Google не отговаря за нарушенията на трети лица, а появяването на умалените образи е в рамките на свободното използване на защитени произведения (fair use). По въпроса за отговорността при връзки към сайтове с нарушения отново ще се произнася първоинстанционният съд.

Коментар на Уенди Зелцер (safe harbor клауза на DMCA) и повече от блога на  Ерик Голдман – “решението е добро за търсачките, иновациите и потребителите”.

Досадно е при превключване на програми да има различна сила на звука. Разбирам, че това е технически въпрос, който се регламентира в лицензиите. Ако в България има такава разпоредба, не личи. За сведение на регулатора, който най-вероятно знае, но не му е до това.

Във Великобритания, оказва се, регламентират и повече: силата на звука по време на реклама. И понеже има проблеми с изпълнението на тази норма, днес обявяват публична консултация – какви мерки да се вземат, за да се регулира силата на звука на рекламите. Поучително – защита на аудиторията.

Малка капка реалност, в която се оглеждат големите проблеми на съвременното правотворчество и правораздаване.   В Лондон тези дни се гледало дело за тероризъм, за подготовка бил използван интернет. Съдията (от Лондон все пак) прекъснал свидетеля и попитал: Извинете, не разбирам какво ми говорите, какво е уебсайт?

Ройтерс пише.

Ако си полицай във Великобритания и те хванат с детска порнография (непристойни снимки) благодарение на репортер, който под чуждо име влиза в твоя социална мрежа в интернет, намира снимката ти и достига до тебе, не можеш да се позовеш нито на лична неприкосновеност, нито на болната си майка.

Решение на британската комисия по жалбите. Основание: публичен интерес. И малко нови правила на РСС по същата тема.