Category Archives: Media Law

Сваленият предизборен клип на Атака

През 2005 е свален клип на Атака заради нарушени права на БНТ.

Още в първия ден на предизборна кампания 2007 е спрян клип на Атака

(а) ” по чл.64 ал.4 ЗИДЕП за нарушаване на добрите нрави, честта и доброто име на кандидати” (Александър Александров, говорител на ЦИК – според медииите, нямаме решението) ;

(б) втора версия: “Според Александров клипът нарушава етичните норми, а задължение на ЦИК е да съблюдава за добрия тон на кампанията и морала на проявите по време на нея.”

В БНТ гледали клипа повече от 30 пъти, преди да се обърнат към ЦИК за становище.

Основанието за спиране са две фрази в контекст – “да спрем фесовете” и “национални предатели”. В първия случай преценката е за (налице ли е) враждебна реч (нетърпимост на етническо основание – защо трябва да спирам фесовете?), във втория преценката е за (налице ли е) засягане на доброто име. Впрочем обвинението в национално предателство е постоянно присъстващ елемент в риториката на антиевропейските партии.

Цитираната разпоредба на чл.64.4 е само за агитационни материали по определени места, сгради и огради и не е относима към казуса. Интересно по какво се е произнасял ЦИК и на какво правно основание в ЗИДЕП е спрял излъчването.

Изобщо, едно от първите правомощия в ЗИДЕП е да се направи сайт, за да са публични решенията на ЦИК. Сега спекулираме върху предположения.

*

Говорителят на ЦИК Александров казва днес по Дарик така: отговорността е на оператора, ние нямаме решение от вчера, а само сме дали становище на БНТ, защото тя носи отговорност. Освен това ние не можем да се самосезираме, но при жалба можем да издаваме актове.

Дали наистина могат, ако им се наложи (напр.ако този клип все пак бъде излъчен)? “Да спрем фесовете” е “внушаване на нетърпимост”, “подбуждане към ненавист” по ЗРТ (така мисля), но СЕМ прилага ЗРТ, а ЦИК действа по ЗИDEП: къде там има правно основание да се спре клип заради враждебна реч? Ако има норма, защо Александров се позовава на нормата за “агитационни материали на специално определени места”?

*

24-04 Пешева ще глобява след изборите [като свърши кампанията?]

БНТ отказа да излъчи встъпителния клип на “Атака”. Телевизия СКАТ обаче завъртя филмчето в ефира си. СЕМ още не е разглеждал клипа, обясни медийният надзорник Маргарита Пешева. Мониторинговият отдел на медийния съвет трябва да реши дали има нарушения. Tелевизия СКАТ би могла да бъде глобена, но това може да стане едва след евроизборите на 20 май, обясни Пешева.

*

Финал на историята – има решение на ЦИК, публикувано на сайта на комисията.

предизборен клип на ПП “АТАКА”, с който грубо се нарушават разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и на чл. 64, ал. 4 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ) и на чл. 10 от Закона за радиото и телевизията.

“Добрите нрави” . Не са отишли по-нататък да квалифицират “да спрем фесовете“. Продължавам да смятам, че 64.4 не е относима към клипове, а към печатни агитационни материали, така е написана нормата,   и че в ЗЕДЕП липсва правилната норма, но също така, че клипът съдържа враждебна реч.

Медиен плурализъм: модел за подпомагане на “малките гласове”

Във Великобритания е създаден фонд за подпомагане на местни оператори, регистрирани като неправителствени организации, които осъществяват обществени функции. Той действа на сесии по определени правила.

Към идеите за финансиране на оператори на проектен принцип.

Идея за финансиране и на националните обществени оператори – и от ВВС: Wired съобщава, че ВВС отваря архива си за услуги on demand.

Колосалният архив на ВВС онлайн за свободно ползване! Един милион часа, грандиозно.

Wi-Fi: свобода или?

wi_fi_inf416.gif

Отваряш ноутбук някъде на улицата, намираш мрежа, влизаш, работиш. Свобода.

Свобода – но нерегламентиран достъп (поне в някои случаи). Още преди 2-3 години започнаха да наказват във Великобритания, първата присъда [R v Straszkiewicz] за достъп до Wi Fi мрежа беше именно във Великобритания, сега отново има задържани, BBC пише.

Преди да видим някой прибран и тук, има смисъл да се анализира българската уредба от гледната точка на тази хипотеза – достъп до Wi -Fi.  И в сравнителен план – напр. ясно е по кои текстове е осъден Страскевич, има приети закони като закона на Калифорния за защита на WiFi (кого защитават не е ясно, но поне дават знак на корпоративните мрежи да обърнат внимание на сигурността си).

Пак DRM на Sony

Не е за вярване – но факт,  тук и тук

В 40 щата на САЩ плащат обезщетения – и пак DRM.

До българските представители в ЕП (гласуване 25 април)

Продължава акцията във връзка с гласуването на проекта за директива за криминализирането на нарушенията срещу авторското право IPRED2. Днес има разпространено съобщение, което се казва “Кажи на твоя представител в Европейския парламент”.

Тell-your-МЕР

Според инициаторите EFF, предложенията, които търсят подкрепа:
• ограничават обхвата на IPRED2 до истинските криминални дейности;
• отстраняват риска от отговорност на интернет посредници, доставчици на услуги и законния бизнес в мрежата;
• повишават правната прецизност на текста.

“Обясни на своите представители в ЕП защо трябва да ги е грижа за тази директива”, пише още в разпространеното съобщение.

Защото става дума за нещо сериозно със сериозни социални последици: наказателна отговорност за работата с информация. В мрежата, извън мрежата, изобщо.

Защото после ще е късно – трябва да въведем директивата и трябва да се прилага, в правовата държава е така.

*

След сесията на ЕП и преди първото четене в Съвета 

Съветът (19-20 април) ще решава за враждебната реч – какво казва България?

Както се вижда от дневния ред (с.3) на Съвета по Правосъдие и вътрешни работи и както EUObserver отбелязва днес, след 6 години ЕС е близо до приемане на решение за т.нар. враждебна реч – подбуждане към насилие и омраза на основание на раса, цвят, религия, произход. Актът ще засяга и друг още по-сложен кръг въпроси – да се криминализира ли оценката на исторически събития (напр.Холокост), както това вече са направили Германия и Австрия, но не и Великобритания.

Темата е сложна, затова и решаването отнема години на Съвета. Страните се различават помежду си и със САЩ, където точно в момента също се обсъжда може ли (позволява ли първата поправка) да има предвиден затвор за реч. Европа по други поводи е заставала на противоречиви (и разделени) позиции по темата.

Четири страни – Полша и прибалтийските страни – продължават да настояват за включване на сталинизма в решението – като акт на геноцид.

И България трябва да има позиция, сигурно вече сме готови за Съвета и се знае какво ще каже българският министър (Петков или Петканов) там. Включително за оценката на сталинизма (макар че това не е логическият център на акта, е симптоматика).

Този Съвет ще гледа и други важни въпроси (ROME I u ROME IIІ и т.н.). Може би е време да започнем да знаем какво говорят министрите на съветите. Сега научаваме пост фактум, от сайта на Съвета.

*

Решението за расизма и ксенофобията (съобщение), EUObserver  за Съвета тук
Съобщение за пресата – основни резултати. България е била представена от зам.министъра на правосъдието Маргарит Ганев.

По деликатния въпрос за сталинизма в протокола има такъв обяснителен абзац общо за тоталитарните режими:

The Framework Decision is limited to crimes committed on the grounds of race, colour, religion, descent or national or ethnic origin. It does not cover crimes committed on other grounds e.g. by totalitarian regimes. However, the Council deplores all of these crimes.

Сега пък обратна сила – как например?

В новия Държавен вестник (17 април) МС е приел една Тарифа с обратна сила (влиза в сила от 9 април).

Виждам защо – защото в закона за изборите пише, че на БНТ и БНР се заплаща “по тарифа, приета от МС не по-късно от 40 дни преди изборния ден”.

Но не виждам как може да стане това – защото в ЗНА пише, че

 
Чл. 14. (2) Обратната сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

Обаче гледам:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 74
от 6 април 2007
г.
за приемане на Тарифа, по която партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове
(Обн., ДВ, бр. 32 от 17.04.2007 г. – в сила от 09.04.2007 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

Член единствен. Приема Тарифа, по която партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове, както следва:

…………………

*

Как например обръщам действието на Тарифата, на какво правно основание? В България всичко е възможно, но как до днес съм била длъжна да се съобразя с Тарифа, която не е обнародвана?

 

СЕМ раздаде лицензии

17 април 2007. СЕМ връчи първите (за този състав на Съвета) лицензии за радиодейност.

  • на г-н Николай Янчовичин за град Ямбол – на „Метрорадио” ООД за програмата „БГ радио” на честота 91,7 MHz,
  • на г-н Васил Димитров за град Габрово, „Радиокомпания СИ-ДЖЕЙ’’ ООД – радиопрограма „ЕНДЖОЙ” на честота 107.7 MHz ,
  • за град Габрово на г-н Атанас Генов за радиопрограма „Радио 1” за честота 104.0 MHz ,
  • на г-н Василев за „Бумеранг ФМ” ЕООД – радиопрограма „Бумеранг ФМ” за честота, 101.7 MHz – гр. Габрово,
  • на г-н Васил Димитров за град Монтана „Радиокомпания СИ-ДЖЕЙ’’ ООД – радиопрограма „ЕНДЖОЙ” на честота 95.2 MHz.

В съответствие и разпоредбата на чл.116в ал.4, в тридневен срок СЕМ ще уведоми КРС, която следва да издаде съответните далекосъобщителни лицензии на посочените оператори. Обявените радио- конкурси за шест честоти в град Ловеч ще бъдат приключени до края на месец април.

По същото време БХК и БМК организираха среща по въпроса за медийния плурализъм и медийните концентрации. Може да се каже и обратното: докато третият сектор изразяваше тревогата си за ограничаването на медийния плурализъм и непрозрачността на медийната собственост, СЕМ връчи горните лицензии.

По същото време КЗК разреши поредната концентрация на Евроком Кабел с Центрум Груп, заедно с предварително изпълнение на решението. Мотивите – известни от предните решения от този вид:

Двете дружества оперират на пазара за предоставяне на платена телевизия и достъп до Интернет. Целта на планираната сделка е да се подобрят услугите и мрежовата инфраструктура на Центрум груп, да се повиши капацитета за предоставяне на дигитална телевизия и качеството на обслужване.

Проучването сочи, че пазарния дял на Евроком Мениджмънт е под установения праг за господстващо положение, а предстоящата концентрация няма да го увеличи значително. КЗК счита, че анализираното сливане няма да доведе до съществени промени на съответните пазари. Нещо повече, интензивното развитие на технологиите и услугите в този сектор все повече налага операторите да работят на национално ниво.

Ето цяла редичка от разрешения – за подобряване на услугите:

Решение № 126/2006 г.
„Евроком Кабел Мениджмънт България” ЕООД, гр. София и “Еуроком Пловдив” ЕООД, гр. Пловдив – разрешава се концентрация
изтегли
Решение № 192/2006 г.
„Евроком Кабел Мениджмънт България” ЕООД, гр. София и “Центрум груп – БГ ” АД, гр. София – разрешава се концентрация
изтегли
Решение № 227/2007 г.
„Евроком Кабел Мениджмънт България” ЕООД, гр. София и “Центрум груп-кабел” ООД , гр. София – разрешава се концентрация
изтегли

*

{Центрум Груп: “Евроком” обвинена в нелоялна кражба на клиенти

*

СЕМ се готви и за избор на нов генерален директор на БНТ до края на юни, въпреки че мандатът на Уляна Пръмова изтича по-късно.

Нарушаване на правилата за тв спонсорство: санкция 12.5 милиона

Долара. В САЩ четири големи оператора нарушили правилата – вземали пари, за да пускат определена музика – явлението “pay-for-play-broadcasting”

Регулаторът наложил санкции, но издал и задължителни указания.

Някъде музиката свири, регулаторът регулира. Другаде музиката свири.

Конституционният съд: не може всеки

Ново решение на Конституционния съд от днес по един текст от новия Административно-процесуален кодекс. Става въпрос за това, кой може да атакува подзаконов акт пред съда.

Теоретично, има два варианта: или само който може да докаже, че е засегнат (както е сега) или – според искането – “всеки да може всякога и за всички да атакува нормативните актове на изпълнителната власт, като се позовава на презумпцията, че не е необходимо да обосновава пряко засягане на права, защото има интерес от функционирането на правовата държава.”

Чл. 186, ал. 1 АПК

Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов акт, следва да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес.

Решението: “Конституционният съд счита, че твърдението, че не е необходимо да се доказва правен интерес при обжалването на административните нормативни актове, е необосновано.” Кратко, всеки път трябва да доказваш защо имаш интерес да се занимаваш с този акт.

Съдия-докладчик Евгени Танчев – Решение № 5 от 17 април 2007 г.

Според първи коментари в медиите, последните решения “ще принудят гражданите да търсят правата си в Страсбург, а вече и в Брюксел”.