Електронните версии на печатните издания вече допускат интерактивност все повече, модерно е да се говори за user-generated медии. Ето нови примери.
Как в такива случаи да не се допуска т.нар. незаконно и вредно съдържание става основен философски въпрос. И за България. Модериране? Филтри? Читателски самоконтрол?
Разсъждения във връзка с новите възможности на сайта на USA Today.
Ново развитие в историята за изтичане на информация към пресата, заради която журналистка остана близо три месеца в затвора за запазване на тайната на източниците – новото от днес е, че има произнасяне по вината на държавния служител Либи (сътрудник на Чейни) : по свидетелски показания, [1] той е източникът на информация u [2] той е лъжесвидетелствал за разговорите си с журналисти.
Дълга история, в която и журналистите не са безукорни. Някои са нарушили тайната на източниците, други не са я нарушили, но са манипулирали аудиторията.
Продължение: започнаха коментарите, първо NYT
Чейни тепърва очаква оценката си, Хералд
Лъжец в Белия дом, Индипендънт
Внесен е законопроект, който да се противопостави на постоянното стесняване на свободното използване на защитени произведения. След Digital Millennium Copyright Act драстично се променя “дълго калибрирания баланс” между носителите на права и потребителите. Поради това новият законопроект предлага изключения от DMCA.
Американски федерален съдия е гледал иска срещу Гугъл за ограничаване на свободата на словото и нарушаване на Първата поправка на Конституцията. Деянието – отказ на Гугъл да публикува реклама.
Съдията е казал изрично, че защитеното конституционно право е “да говориш или не”. Решението има разнообразни и интересни ефекти – за търсачката като медия, за рекламата като слово и т.н. – и е забележително, макар да се приема като “не-изненадващо” ( така за печатни медии – и Miami Herald v. Tornillo).
Нова книга – “една от малкото книги за медии, която започва със смърт”. Катастрофа, за фактите около която консолидираните медии мълчат. Това е ефект от медийните концентрации върху правото на информация: селективно отразяване на фактите. В по-добрия случай, в по-лошия – пристрастно, без да се разграничават факти от коментар.
Имаше тези дни и във Форбс материал, наречен “Кой наистина притежава медиите в САЩ?”. И следват имена и снимки. Няма да е от добро тази дума “наистина” в заглавието. Иначе биха казали просто “кой притежава медиите”.
Конвергираният медиен пазар е динамичен не само в България. И във Великобритания има сливания и разделяния, през ноември миналата година BSkyB оповести, че поема 17.9% от ITV.
Днес правителството (Мин. търговията и индустрията, DTI) поиска от регулатора Office of Communications (OFCOM) оценка дали сделката е в публичен интерес. Всъщност депутатите са изискали намесата на регулатора. Министърът отговаря на искането на парламента.
Като се вземе предвид, че 40% от BSkyB са собственост на News Corp, а Блеър свързва бъдещето си (може би) – като бившия испански премиер Аснар – с медийни проекти, и като се вземе предвид още значението на четирите влиятелни национални вестника на Мърдок, британските медии определят решението на DTI като храбро. Guardian пише за безпрецедентно искане.
Очаква се Ofcom да завърши разследването си до 27 април. Като начало, регулаторът откри публична консултация.
*
Велосипедът е открит, както се казва. Остава само воля да се приложи методиката (теста) и в България – ето я (го).
Преди българският медиен регулатор да разрешава смяна на формати и преди КЗК да казва колко е позитивна всяка концентрация. Става дума не за оценка от гледна точка на конкуренцията, това и във Великобритания е работа на конкурентния регулатор, а за комплексен анализ, включително от гледна точка на медийния плурализъм.
За страните от ЕС има най-разнообразни възможности, които за страните в процес на присъединяване липсват. Например да се иска от Съда интерпретиране на правото на договорите. Виждам, Giudice di pace di Genova (Italia) иска т.нар. преюдициално заключение по следния въпрос: ограниченията за телевизионната реклама на естетичната хирургия противоречат ли на чл.49 ДЕО .
Разбира се, тези възможности са ценни в правовата държава – ако няма върховенство на закона, да питаш Съда в Люксембург си е чиста загуба на време, а пък и после трябва да се съобразяваш.
Американският регулатор FCC е на път да надмине досегашния си рекорд за размер на санкция – 9 мил. долара. С рекордните 24 мил.долара се санкционира телевизия за неизпълнение на разпоредбата, изискваща 3 часа образователно съдържание за деца седмично. Размерът на санкцията се определя според обхвата на разпространението и според продължителността на нарушението.
Оказва се, от 1996 има подобно задължение за всички телевизии с наземно разпространение на програми в САЩ. Твърди се, от друга страна, че няма легална дефиниция за образователно предаване.
Решението още не е публикувано.
Публикуват Официален вестник на Европейския съюз. Всеки ден. И днес, събота. На български език, електронен и безплатно.
Трябва да има Държавен вестник на Република България също електронен и безплатно.
Ако трябва да се променя Закона за ДВ, да се променя.
Знам старата теза за отговорността – но щом Европейският съюз може да поема отговорността за верността на съдържанието в мрежата, и България да я поема и да се свършва тая мъка с хартиен ДВ.
15. 44, 16.53, 17.37, сега 18 – това са минутите за реклама на час програмно телевизионно време в САЩ през последните години – наистина в праймтайма, сутрин е различно, но не задължително по-добре.
Казват, че за Оскарите по ABC ще е различно, почти европейско. Ще има не повече от 11-12 минути реклама на час. По данни на TNS.
