Category Archives: Media Law

Отговорността на доставчиците на интернет достъп

423111638_cd5adc1b0e_b.jpg

Конституцията на РБ (чл.40) предвижда забрана на цензурата и спиране на носител на информация (печатно издание, но няма съмнение, че нормата се отнася и до останалите медии) “само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността.”

[Допълнение. Става ясно от първа страница на разпореждането, че е съгласно Постановление на следовател при Столичната следствена служба по образувано наказателно производство 27/07.]

Законът за електронната търговия казва, че доставчикът на достъп не носи отговорност (специално по цитирания в разпореждането чл.15), ако незабавно преустанови достъпа до определена информация при наличие на акт на компетентен държавен орган за премахване на информацията или преустановяване на достъпа до нея, когато това е установено със закон.

Директивата, която е транспонирана в този закон, по-точно казва така: “or that a сourt or an administrative authority has ordered such removal or disablement.”

Чл.55 от Закона за МВР гласи:

Чл. 55. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. (5) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Какво става ясно: При наличие на чл.40 от Конституцията се въвежда практика с разпореждане на полицейски орган – на основание на посочения чл.55 ЗМВР – да се предупреди юридическо лице ( напр.БТК) – да филтрира достъп до информация.

Има място за различни преценки: интернет като медия, граници на отговорността по ЗЕТ, прецизност на основанието на действията на полицейския орган, възможност за установяване на участниците по веригата и т.н.

Експертите могат да се произнасят най-разнообразно, важно е как съдът би преценил законността на такива актове.

Документът е от БТК и цензурата, цялото разпореждане – тук и тук

Дневник, 19 март: “Ще оттеглим филтрацията, тя беше наистина крайна мярка и имаше за цел да защити потребителите”, каза за “Дневник” вчера ръководителят на отдела за компютърни престъпления в дирекцията Явор Колев. По информация на бранша заповедта още не е отменена, като вероятно това ще стане днес. Ако обаче до обед това не се случи, ние ще обжалваме нареждането, заяви Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации.

Сутрешен блок, БНТ, 19 март : Явор Колев, Теодор Захов, Нели Огнянова

  • Борба с пиратството – да.
  • Законност на торент технологиите – да.
  • Достъп до информация – да.
  • Преследване на индивидуалните потребители – не.
  • Филтриране – не.
  • Защита срещу нарушения на личната неприкосновеност – да.
  • Неизбирателно прилагане на закона – да.

Обменът на файлове в европейската съдебна практика

Пиратство ли е обменът на файлове. Могат ли да се арестуват и осъждат лица, свързани с обмен на файлове. Някои нямат проблем с простите отговори и казват “да”. Дали е толкова просто? Малко практика на съдилищата по темата и около темата.

Италия. Има решение отпреди години, че р2р е незаконна дейност, както и ново решение от 2007 в обратен смисъл. “Решението е важна стъпка към извода, че peer-to-peer per se не е незаконна дейност. Незаконно е нарушаването на авторските права и разпространението на защитени произведения с цел печалба.” Същевременно, според същата публикация, има изрична норма в ново законодателство, която вече обявява за незаконен обменът на защитени произведения.

Германия. Според решение на апелативен съд в Хамбург, доставчиците на интернет достъп не са длъжни да предоставят личните данни на потребителите на защитени произведения.

Холандия. По делото KaZaA Върховният съд реши, че технологията за обмен не е незаконна и производителят на такава технология не носи отговорност (така беше и в САЩ по решението Сони и преди решението Грокстер). В друг процес апелативен съд потвърди решение на съда в Утрехт , че е незаконно да се разкриват имената и адресите на собствениците на IP адреси, с цел преследване на тези лица за нарушаване на авторски права.

Великобритания. По иск на Британската фонографска индустрия (ВРІ) има двама осъдени да платят по няколко хиляди паунда, по данни от процеса те са предоставили 8906 песни за разпространение.

Швеция. Заради The Pirate Bay Швеция непрекъснато усъвършенства законодателството, има санкционирани, потребителите отговарят с пиратска партия.

Франция. Според решение от февруари 2006, използването на р2р мрежи за лични нужди не противоречи на закона. По-късно парламентът приема противоречиви промени в законодателството, очаква се съдът да прави разлика между създаване и използване на средства за обмен на файлове (изобщо) и на средства специално за нарушаване на авторските права.

Испания. Според решение на съда от ноември 2006, обменът на файлове е законен.

В САЩ (за разлика от Европа като цяло) процесите са доста напреднали, санкциите са масови, поради това и съпротивата е по-организирана, ето например “сайт на обикновените трудови хора” срешу звукозаписната индустрия и организираните от нея акции.

В България ще се прилага 172а НК, предстои да се види срещу кого, конкретно за каква незаконна дейност и как точно се доказва тя.

Като се спазва правото на лична неприкосновеност. Като не се намесва въпросът за порнографското съдържание по сървърите, това е отделен и различен въпрос.

Какво казват инициаторите на акциите в България (Дневник):

Ползването на торент програми превръща всеки потребител – бил той “сийдър”,”лийчър” или свързочникът “тракер” – в нарушители по чл.172 а на НК. Всички те се явяват съучастници и могат да бъдат подведени под отговорност за незаконно разпространение на обекти на авторското право. Законът определя рамките на наказанието, а съдът преценява степента на нарушението”, каза Велизар Соколов от “Арсис консултинг”, представител на Асоциацията на издателите на бизнес софтуер BSA. Според него основната вина в торент обмена носят “сийдърите”, защото, както показва и името им, “сеят” съдържание. “Лийчърите”, които теглят файлове, по-скоро са водени от личния си интерес да се сдобият с филми и музика. Същата е и позицията на ГДБОП. “Проверките ни никога не са при случайни потребители, а само при онези, за които имаме информация, че активно разпространяват файлове”, обясни Явор Колев. В торент веригата тракерът има ролята на “помагач”. Терминът “помагачество” присъства в Наказателния кодекс и това е аргументът на ГДБОП да отправя предупреждения към собствениците на торент тракери.

Самите органи прилагат избирателно и по своя преценка 172а НК – за сийдърите по-скоро да, за лийчърите по-скоро не, а за тракерите – направо в ареста, нищо, че са само помагачи по тази логика (после ги пускат). ГДБОП прилага НК с преценка кой по-скоро е виновен, главният прокурор също зае позиция преди време, че потребителите не следва да се наказват.

Не е в интерес на правовата държава да съществуват норми, които самите органи не прилагат или ту прилагат, ту не.

СЕМ обявява намерение да промени лицензиите за радиодейност

СЕМ има законово правомощие да променя съдържанието на индивидуалните лицензии. Съветът е приел проект за изменение на индивидуалните лицензии, притежавани от радиооператори, в частта наименование, профил и  програмни характеристики, и е дал срок за становища до 31 март 2007 г.

Всъщност изменението на лицензиите, което в момента се осъществява масово,  омаловажава (дори обезсмисля частично) състезанието на кандидатите при издаването на лицензиите. Поемат се ангажименти, записват се съответни задължения в лицензиите (напр. радио НЕТ  – програма, насочена към хора с увреждания) и скоро след това лицензираният вече оператор се превръща в нещо неузнаваемо различно. Така пазарът губи връзка с лицензионния процес.

Министерство смысла

В понеделник с указ на Путин е създадена мегаслужба или, както Коммерсант отбелязва, Министерство смысла.

В структурата на правителството, но с претенции за регулатор, с претенции за конвергентен – името му е Федеральная служба по надзору в сфере массовых коммуникаций, связи и охраны культурного наследия. В указа пише, че надзорът върху съдържанието в печат, радио, телевизия и интернет ще се уреди в правителствен акт. Върху независимите медии тоест. Заедно с честотите. Заедно с интелектуалната собственост. И регистрите за лични данни. 

Практики от изток, практики от запад – няма какво да се добави.

ЕСПЧ: най-после решение за хумор и сатира

Отдавна съдът в Страсбург имаше поводи да вземе отношение към сатиричната реч. Но за разлика от американските съдилища, дори от национални съдилища в Европа (напр. Италия, делото за пародиен сайт на железниците), Европейският съд за правата на човека се въздържаше да интерпретира хумора, сатирата, пародията от гледна точка на чл.10 на Конвенцията.

Ето обаче, такова решение се появи – Nikowitz & Verlagsgruppe News GmbH v Austria. Състезател счупил крак, вестникът описал картина, в която приятелят на спортиста – също състезател – казва: “Прекрасно, и аз да спечеля нещо (състезание) най-накрая.” Приятелят съди вестника за засягане на добро име (какво ще кажат рекламодателите ми, какъв човек съм аз, ще прекратят рекламните ми договори).

Австрийските съдилища се съгласяват , че има увреждане на доброто име, но съдът в Страсбург казва: “средният читател разбира, че това е шега.” “Оценъчно съждение във формата на шега”. Нарушение на чл.10.

Отделни юристи разбират от шега.

Tagged , ,

Студентската свобода на словото

Днес ни припомнят трите съдебни решения, които маркират свободата на словото в американския университет – по повод нов процес, най-важният в тази област според медиите от времето на Виетнамската война.

Върховният съд тази седмица гледа   Morse v. Frederick – типично дело за определяне на балансите между защитеното и незащитеното слово. В американските университети (и училища) има свобода на словото, но не и когато се руши дисциплината и се препятства изпълнението на образователната мисия.

Развитието на делото е дълго, забавно (поне за наблюдателите) и поучително. Става дума за марихуана –  но повече за протест срещу администрацията, прилича на нарушаване на реда – но пък  дебатите за легализирането на марихуаната в САЩ вече са третирани от съда като защитено политическо слово, а и в Аляска притежаването на малки количества марихуана не било незаконно.

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

Между първо и второ четене проектът за новата телевизионна директива (9 март 2007)  доста се отличава от първоначалния проект на Комисията (какво извърши Европейският парламент).

Но все пак Комисията разпознава в текста своите приоритети – културно многообразие, защита на децата, защита на потребителите, медиен плурализъм, защита от враждебна реч. С акцент върху независимостта на медийните регулатори – досега нерегулирани от общностното законодателство.

До края на май ще имаме политическо съгласие, казва комисарката Рединг. Ще отворим пазара най-късно до края на 2008.

Това би означавало, че ще дадат къс срок за въвеждане.

Турция: съдът постанови забрана на достъпа до YouTube

С решение от вчера турски съд поиска от най-големия доставчик на интернет достъп в Турция да се прекрати достъпа до YouTube – сайт за видеосъдържание, предоставено от потребителите. Основание: видео, засягащо честта на основателя на модерната турска държава Ататюрк. Това е продължение на все същата тема интерактивност и отговорност

По-интересното е, че IHT обсъжда забраната в широк контекст. От една страна, в контекста на присъединяването на Турция към ЕС, преследването на Орхан Памук и изводите на Съвета от декември за проблемите с правата на човека. От друга страна обаче, достъпът до YouTube е забранен и в Бразилия, а видеосъдържанието се контролира широко в Европа – напр. във Франция за видео с насилие се предвиждат глоби до 75 000 евро и затвор. По-различна е регламентацията в САЩ, и това (различието) е самостоятелен правен проблем.

Интерактивност и отговорност: покрай казуса с YouTube отново стана ясно, че постепенно се свиква с невъзможността да се контролира съдържанието. Особено с правни средства. Една пародия на политиката на YouTube по отношение на незаконното и вредно съдържание може да види тук:

youtube_infographic_012.jpg

САЩ: как върви пазарът на цифрови права

Ето как – за уебкастинг,
$.0011 за песен за слушател, или 1- 1.2 цента за слушател за час

Продължение: темата за смъртта на интернет радиото в Конгресната подкомисия за телекомуникации и интернет (Video Webcast)

Интерактивност, но и контрол

Електронните версии на печатните издания вече допускат интерактивност все повече, модерно е да се говори за user-generated медии.  Ето нови примери.

Как в такива случаи да не се допуска т.нар. незаконно и вредно съдържание става основен философски въпрос. И за България. Модериране? Филтри? Читателски самоконтрол?

Разсъждения във връзка с новите възможности на сайта на USA Today.