Медийно право

Европейската комисия положи доста усилия в нелеки процедури от 2001 г. насам да анализира доколко продажбата на т.нар. футболни права от Висшата лига съответстват на принципите на конкурентното право на общността.

На 22 март комисията прие решение, с което дава отговор на въпроси, открити и в България. Кой, как и на кого продава футболните права – така, че да се избегне монополизъм и да се защити правото на информация. Нито един оператор няма да има занапред (до 2013 г. засега) право на всички права за отразяване на футболните мачове по телевизия, чрез мобилни услуги или интернет, правата се разделят на шест пакета, които ще се предлагат в открити и прозрачни процедури, при забрана един купувач да придобие всички шест пакета. Ето ВВС и Reuters

Как е за българското първенство, без никога да съм докрай сигурна дали е така: Профилигата получава правата от клубовете (по силата на учредителния договор, но имаше проблем, имаше съдебни оспорвания) и ги предоставя (кому? по силата на какво?) – а най-малко се знае за открити и прозрачни процедури, чрез които Профилигата предоставя правата на определен оператор.

Футболните (спортните)  права са цяла вселена и след приемането на България в ЕС ще се наложи и тук да проработят подобни правила, което е добре.

Географски означения и присъединяване на България към ЕС: въпросът с луканката

нито един хранителен продукт не е регистриран в страната като уникален за района на производството му, въпреки че законът за марките и географските означения даде тази възможност още преди седем години. За бизнеса това е изгубено време, защото досега българските компании можеха да докажат автентичността на добре познати продукти като “Карловска луканка” или “Горнооряховски суджук” и на европейските пазари. (Дневник)

Съдията от ВС на САЩ Рут Гинсбърг разказва за отрицателното отношение в САЩ към  позоваването на чужда практика в решенията на Върховния съд на САЩ  и дори за законопроекти в Конгреса, с които да се забрани цитиране, използване, аргументиране на решенията на съда чрез международни стандарти и чужда практика. Ако имаме свобода да използваме всякакви анализи, защо да ни е забранено да се позоваваме на практиката на Германския Конституционен съд или решенията на Европейския съд за правата на човека?, пита Гинсбърг. Наистина, защо?

това е добре – но нищо не се случва с 339а НК – и следващият [разследващ] Бухнич да се готви. Всички обещаваха промяна, но както много пъти тук – шум, шум и после нищо.

Дневник пише за нов сайт, информиращ за маршрута на звездите – ето тук

Правителството създава единен регулатор на мястото на сегашните медиен и телекомуникационен регулатор. Използва се същата методика, по която наскоро действаха Великобритания (2004), Норвегия (2005) и Полша (2006). Започва се с тримесечен консултационен процес и се очаква законодателна промяна до края на 2006, за да може новият регулатор да е ефективен от 2007. Съобщението на правителството

На 15 март британският парламент запази финансирането на корпорацията от аудиторията (taxes, но не такси) за следващите 10 години – до 2016, но не на всяка цена, подчертава Гардиан, а ако съобрази обществената си функция.

В същото време шефовете на БНТ се сърдят, ако някой спомене думата “промяна”. Но няма да им се размине – ще трябва да дефинират ясно обществената функция и да съобразяват разходите с нея.