Oct 20 2013
5 Comments
BG Law Making, BG Media, BG Regulator

Решение на Конституционния съд: агенти на ДС, медии, апатия

Заличават  последните щрихи от опитите за запазване на  пространства, свободни от агенти на бившата Държавна сигурност. Медиите поне частично бяха останали свободни. 15 години оцеляха две разпоредби в Закона за радиото и телевизията, които не допускаха щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС  до регулатора и до обществените медии. Е, сега вече няма правни пречки, Конституционният съд смята, че не е проблематично агенти да управляват медиите, да се произнасят по свободата и да бъдат независими в решенията си.

Защото по дефиниция регулаторът  и обществените медии са независими.

Не става въпрос само за  посочените в  Решение № 105 на Комисията за досиетата за печатни издания,  Решение №72 за частните електронни медии, Решение  54 за БНТ,  Решение № 111 за печатни издания (2) и др.  – а за тенденция.

Обществото не се справя с преодоляване на зависимостите. Един идеологически работник, син на идеологически работник, идеологически обработва общественото мнение, че никой нормален човек не се интересува от досиета.  Когато  възрастните са уморени от темата и апатични, а младите са изобщо невъведени в темата и апатични, неапатичните последователно прекъсват възможността да се осветят мрежите на зависимостите.

Последователно и ефективно.

Конституционният съд в настоящия си състав   прие силна серия решения за ДС.

С  Решение № 8 от 11.10.2013 г. по конституционно дело № 6 от 2013 г., съдия докладчик Благовест Пунев (по искане на 57 народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване противоконституционността и несъответствието с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна на чл.26, т.3 и чл.59, ал.2, т.3 от Закона за радиото и телевизията)  бяха обявени за противонституционни  разпоредбите в Закона за радиото и телевизията, според които  щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии (чл.26, т.3 от ЗРТ),  както и  членове на управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио, съответно генерални директори на БНТ и БНР.

Решението не е изненада след като този състав през 2012 година вече се занима с  подобни въпроси и обяви за противоконституционно подобно ограничение в Закона за БТА, както и оповестяването на агентите въз основа на т.нар. картончета:

  • Решение № 11 от 02.10.2012 г. по конституционно дело № 1/2012 г., докладвано от съдията Пламен Киров (по искане на 56 народни представители от 41-ото Народно събрание за обявяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на чл.11, ал.1, т. 8 от Закона за Българската телеграфна агенция)
  • Решение № 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г., съдия докладчик Стефка Стоева (по искане на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) – по искане на тричленен състав на ВАС.

Решението, допускащо агенти на ДС да управляват обществените медии  и да вземат основни решения в областта на свободата на изразяване, преобръща позицията на Конституционния съд, заявена при предходно атакуване на ограничението:

  • Решение № 10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г., съдия докладчик Иван Григоров (по искане на 52 народни представители за установяване на противоконституционността на редица разпоредби от Закона за радиото и телевизията).

Кадровата политика на това правителство също потвърждава тенденцията.

В медиите се появи съобщение, че идеологическият работник е поискал закриване на Комисията по досиетата.

Обсъжда  се връщането на пар.12 от Закона за досиетата, според който   не се установява принадлежност към ДС за всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в цивилното и военното разузнаване след 16 юли 1991 година.

Когато става дума за управление на общите работи: никога не е време за апатия.

Oct 02 2013
Leave a comment
EU Law

Европейска гражданска инициатива: регистриране

В Официален вестник на ЕС:

Делегиран регламент за изменение на приложения към Регламент 211/2011 относно Европейската гражданска инициатива

Налага се, за да се улесни проверката от страна на Комисията за изпълнение на критериите за регистриране и за по-добра комуникация между ЕК и организаторите.

Урежда се необходимата информация за регистриране на гражданска инициатива.

Oct 02 2013
6 Comments
BG Law Making, BG Media

Миналото не е мъртво, никак дори

Кой предложи Пеевски? Борис Митов преди време припомни история, която сега изглежда важна.

През 2007

медиите отразяват скандал на високо равнище – твърди се, че

  • тогавашният шеф на следствието Ангел Александров прокарва лобистки интереси в хазарта, държавния резерв, тютюневата индустрия;
  • тогавашният  заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии Делян Пеевски също – според тогавашния шеф на “Булгартабак” Христо Лачев   Пеевски е искал:

1.рекламна компания да усвои част от бюджета за реклама на “Булгартабак”,
2.строителна фирма, посочена от него, да реализира инвестиции, свързани с холдинга.

Нищо не се доказва.  Румен Овчаров тогава коментира събитията така:

въпросът не е политически, а икономически: и цяла група от хора, свързващи себе си с БСП, бивши началници и ръководители от Шесто управление, подкрепят колегата си от Шесто управление – Ангел Александров.

През 2013

цялата група хора  изглежда са отново на ход, вече и чрез ДАНС – или поне:

  • Булгартабак вече е собственост на BT Invest GmbH, контролиран от руската Внешторгбанк – съотв. Корпоративна търговска банка;
  • през юни Орешарски се беше погрижил за хазарта, а изобщо не за майките – и в този контекст е интересно решението на Съда на ЕС от 12 септември 2013, според което правото на ЕС не допуска  национална правна уредба, която фактически препятства всяка трансгранична дейност в хазартния сектор, независимо от формата на осъществяване на тази дейност, особено в случаите, когато е възможен пряк контакт между потребителя и оператора;

  • Връщат чадъра върху ДС-кадрите от горните етажи на разузнаването;

  • Станишев гласува националната сигурност да се даде в ръцете на  уволнения от  него Пеевски;
  •  Корнелия Нинова  – отбивала, както твърди тя самата,  през 2007 натиска на Александров-Пеевски  “за рушвети, лобистки услуги и други корупционни схеми”, дори привлечена като обвиняема с активното им съдействие,  през 2013  също гласува  Пеевски да оглави националната сигурност.

Какво преобръща позициите на Станишев и Корнелия Нинова?

За кого точно и поради кои свои качества и свойства Орешарски е подходящият премиер?

Как Пеевски получава експресен достъп до класифицирана информация?

И какво всъщност казва Овчаров за цялата група хора?

Колко много хора знаят верния отговор и участват в грандиозния спектакъл.

С мото от Фокнър: Миналото не е мъртво, то всъщност дори не е минало.

Sep 18 2013
4 Comments
Media Law

Публикации, доказване, стандарти

Медиите по дефиниция информират. По дефиниция имат и критична функция.  Особено когато става дума за обществен интерес, особено за публичните институции и за институциите, работещи с публичен ресурс.

Най-простият начин да се ликвидират критичните гласове е чрез  пълна непрозрачност. Контрол върху медиите чрез информационен дефицит.

Критикуваш? Докажи. Не можеш? Отговорност за вреди. Отговорност за нелоялна конкуренция. Отговорност по Закона за кредитните институции. Отговорност за клевета. Отговорност за нарушаване на журналистическите стандарти.

Да вземем един пример. Корпоративна търговска банка. И медиите.

  • Министърът от това правителство Рашидов години по-късно опроверга премиера си: Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

Но междувременно – още преди Станишев да сподели с нас за кръга –

  • Капитал писа – и беше санкциониран от КЗК по чл. 30 ЗЗК за  “неверни твърдения и изопачени факти”, с което е уронено доброто име на конкурентното дружество и издаваните от него вестници.
  • Бивол писа – и четири банки внесоха искане по 152а Закона за кредитните институции за защита поради  уронване на доброто име.
  • От медиите става ясно за писмо на КТБ до Дойче Веле, по което тече проверка, но няма официално съобщение нито за повдигнатите въпроси, нито за резултати от проверката.

Безпроблемно за КТБ може да се пише в медиите от кръга на КТБ и кръга на Валерия Велева.

Въпросът е за демократичните стандарти.

.

Триъгълникът банка – власт – медии е неосветено място, но медиите имат задължение да информират за него.

Медиите имат  задължение да пишат по проблеми от значим обществен интерес дори в условия на системно създаван и поддържан информационен дефицит.

В практиката на ЕСПЧ има решения за публикации по теми, представляващи значим обществен интерес, например решението  Торгейрсон срещу Исландия:

Пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес. Пресата има задача да разпространява информация и идеи, а обществото има правото да ги получава. Ако това не е така, пресата няма да бъде в състояние да играе своята жизнено важна роля на обществен страж.

по съществото си публикациите са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…  Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той по мнение на съда е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.

Неразумна, ако не и невъзможна задача. 

Например две кръгли години КЗК се очаква да се произнесе относно пазара на разпространението на печатни издания. Може ли да се пише за монопол или не?

.

Американският съд отива и по-нататък – в решението New York Times v Sullivan се приема, че дори допуснати фактически грешки  не са основание за отговорност (за клевета), освен ако са направени съзнателно или при особено грубо пренебрегване на истината, защото

При такова изискване [авторът да е в състояние да докаже истинността на всеки факт] потенциалните критици на държавното управление могат да се отклонят от намерението си да дадат гласност на критиките си, въпреки че те са смятани за верни и дори ако те наистина са верни, поради съмнението дали ще могат да ги докажат в съда или поради страха от разходите си за това. […]

Потенциалните критици да не се отклоняват от намерението да дадат гласност на критиките си.

Стандарт.

Отговорната журналистика се основава на факти, но тя също така търси истината. И да, у нас стандартите за свобода на изразяване  понякога се прилагат по интересен начин, в полза на силните на деня (Цветан Цветанов срещу съдия Мирослава Тодорова).

А според ВС на САЩ Първата поправка на Конституцията на САЩ  за свободата на изразяване е въведена да гарантира свободата срещу проявите на  тирания  на управляващите мнозинства.

Tagged
Sep 13 2013
2 Comments
BG Content, BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Дойдох свобода да ви дам

Дойдох свобода да ви дам. Шукшин нарича така един свой роман. Заглавието е подходяща оценка за атаката на властта към медиите и журналистиката. Това управление ескалира усилията си за контрол върху информацията.

Пропагандно представяни като усилия да се освободят медиите.

*

Войната за контрол над информацията се водеше и при управлението на ГЕРБ, но основните симптоми  бяха

  • концентриране на собствеността, забранени теми в контролираните медии,
  • насърчаване на трафика на добри новини с финансиране с публични средства,
  • влошаване на качеството на журналистиката
  • и в резултат от горното – паралелен свят с паралелни добри  и  лоши  в поръчковата журналистика.

Тази практика   е регистрирана и документирана в анализи, макар че предишното управление избягва да я признава.  По времето на ГЕРБ   медиите  се отдалечиха рязко от мисията си да информират и се приближиха до желания от властта модел на пропагандни машини. По времето на ГЕРБ парламентът прие или отмени разпоредби в полза на правилните олигарси, Цветанов честваше рождения си ден с торта – със сцена Цецо подарява часовник на Бойко –  направо в  студиото на Бареков, а КТБ акумулира повече публични средства, отколкото при Тройната коалиция.

Тройната коалиция.

Тройната коалиция показа какво смята да бъде бъдещето на българските медии в контекста на цифровизацията много ясно:  от това време са

  • идеите за овладяване на регулаторите преди изборите 2009 (двойната КРС с девет члена),
  • Закона за публичното радиоразпръскване и чрез него – контрол върху БНТ и БНР, този закон отваряше и вратата за олигарсите  към обществените медии,
  • промените в закона (конкретно в интерес на обръчите и заради продажбата на ТВ2)
  • и – разбира се – овладяването на медиите през КТБ и с помощта на КРС и разрешенията за използване на честоти.

След изборите 2013 се налага да си спомним методите на Тройната коалиция.

Дойдох свобода да ви дам –

  • на медиите,
  • на журналистите,
  • на регулатора СЕМ – защото другият регулатор КРС начело с Веселин Божков е добре интегриран елемент в машината на властта,
  • на обществените медии,
  • на гражданите, защото сега регулаторът пречи те да бъдат информирани.

Остриетата на атаката са в парламента – той и така е конструиран.

Дойдох свобода да ви дам: мнозинството, което  издържа абсолютния си тест: гласуването за Пеевски за шеф на ДАНС.

Пеевски, предложен от Орешарски. От ДПС естествено. Съвместно, зад което застанах. Връщането към въпроса е добре премислен сценарий. Нелогично е да се пита за Пеевски. Въпросът е изчерпан. Отговорът е очевиден. Отговорите да убодат очите ви.

Къде сте тръгнали с тези въпроси.

Ще се освобождаваме май.

Обществените медии, ало. Регулаторът, ти къде с брадясалите си методи.

Това, което вчера се е случило в парламента по повод внасянето на отчета на СЕМ за 2012, няма нищо общо с експертен разговор по проблемите. Нищо експертно няма в обвинението, че СЕМ е виновен за забавянето на цифровия преход. Но какво да очакваме: какво експертно основание се чу за назначаването на Пеевски, освен беглата фраза, че е работил като магистрат. Ако качествата на магистрат бяха водещи за това назначение, измененията в Закона за ДАНС щяха да подчертаят професионалните критерии.

Експертен разговор за медиите има, но и в опита да се назначи Пеевски, и в исканията на Миков за успокояване чрез медиите, и в ролята на Станишев от началото на цифровия преход досега,  и в удивителното поведение на Местан към водещи журналисти има друго, едно и също – и това не е грижата за свободата или за медиите.

Контрол върху информацията, това е целта.

Технологиите за контрол? Има изявление от КТБ,  според което

КТБ АД не притежава нито чрез свое дружество, нито директно проценти от собствеността на бТВ, както и на нито една друга медия.

Вежди Рашидов като министър твърдеше същото, но сега твърди, че става дума за контрол върху 90 на сто от медиите.

Това е наистина  добро начало за експертен разговор. За властта, публичния ресурс и  технологиите за контрол. За журналистите, медиите, мултиплексите и банките. За разпределянето на евросредствата. За медиите в предизборната кампания –  и новите идеи за контрол, които има опасност да се реализират в бъдещия Изборен кодекс.

Време за избор:  искаш да участваш в технологиите за контрол или в усилията за  разкриване на технологиите за контрол и създаване и прилагане на правилата за прозрачност и гарантиране на свободата на информацията.

Подкрепилите Пеевски са избрали.

*

ПП Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС?

Sep 07 2013
Leave a comment
EU Law, Media Law

Съд на ЕС: национални списъци на значими събития

Днес в  Официален вестник на ЕС:

съобщения за решения по три дела С-201/11, С-204/11 и С-205/11, в които UEFA u FIFA оспорват решения  по повод мерките, приети от Обединеното кралство и Белгия  за защита на събития с важно обществено значение  – Европейско първенство по футбол и Световно първенство по футбол.

Съдът отхвърля жалбите на UEFA u FIFА.

За решенията

Tagged
Sep 07 2013
2 Comments
Digital, Media Law, US Law

FilmOn, Aereo, технологии и право

В началото на годината Aereo спечели дело пред Апелативен съд в Ню Йорк срещу телевизиите, които искаха от съда да разпореди Aereo да прекрати разпространението на телевизионни програми.

Aereo предоставя  на потребителя  индивидуална антена, с помощта на която телевизионните  програми, разпространявани наземно  в областта на Ню Йорк, могат да се гледат онлайн.  Съдът реши, че е законно една компания да предлага на абонатите това, което всеки абонат би могъл законно извърши лично, за да приема тв програми (напр. да си сложи антена на покрива).

Сега обаче има ново решение FilmOn,   този път в обратен смисъл. Компанията  FilmOn,  Калифорния,  използва, подобно на Aereo, технология за разпространение на сигнала с помощта на миниатюрни антени.  Отново се обсъжда съществува ли еквивалентност между (1) какво лицето може законно да направи  за себе си и (2) същото, извършвано от търговски доставчик. Съдът този път приема, че няма никаква принципна разлика между предоставяната от FilmOn търговска услуга и кабелното разпространение, така че отношенията между телевизиите и FilmOn   трябва да са такива, каквито са отношенията между телевизиите и кабелните оператори.

И така, разрешеното на Източния бряг е забранено на Западния.

Коментарите по повод новото решение FilmOn са не толкова за самата компания, колкото принципно за законосъобразността на новите възможности за тв разпространение, особено в светлината на изтощителните войни за цената на преноса като последната CBS v Time Warner Cable, където има данни за миграция на абонатите на кабелната компания към алтернативни доставчици.

Различията в инерпретациите имат значение и за други дела в ход.

Работата отива към Върховен съд, възможно през 2015.

В ЕС Съдът на ЕС не беше благосклонен към TVCatchup.

Междувременно съдът в Пасадена, Калифорния, и  на втора инстанция  се произнесе в полза на компанията AutoHop по дело Fox v Dish – AutoHop. Делото е по повод практиката на сателитния оператор  AutoHop  да пропуска  рекламата в предаванията, разпространявани наземно. Използва се аргументацията на решението Cablevision за законността на мрежовия DVR.

Tagged
Sep 06 2013
5 Comments
BG Content, BG Media, Media Law

Метаните и килърството

Министър на културата, член на правителството близо 4 години, отговорник  за изготвянето на законодателството за медии в случаите, когато МС упражнява законодателна инициатива, в последно време говори за състоянието на българските медии, недоволен от отношението им към него.

Това напомня за министър на вътрешните работи, член на правителството близо 4 години, отговорник  за изготвянето на нормативните актове за вътрешен ред и сигурност, който започва да твърди, че приета от него наредба  противоречи на Конституцията, едва когато наредбата се прилага лично по отношение на него. 

И двамата министри, сега депутати  в опозиция,  стигат до истината едва организирайки собствената си защита.  Рашидов свидетелства, че има медийна концентрация и контрол на КТБ – Пеевски върху медиите. И още:

(1) Размерът на концентрацията е оценен от министъра.

90% се концентрираха в ръцете на един човек. Ние говорим за монопол в енергетиката, но никой не казва, че свободата на словото е заплашено, защото един човек има монопол над нея.

(2) Началото на процеса е датирано.

Кой даде идеологията за закупуване на всички медии? Знам къде започна, знам как се осъществи в рамките на осем години. Нещата са по-прости, стават на една маса. Няма да ви кажа сега, когато трябва, ще ви кажа.

(3) Резултатът е квалифициран като медийно килърство:

Те станаха килъри, те започнаха да стрелят  по неудобните.

Поръчковите медии наистина се използват не за информиране, а за натиск и разправа  в интерес на лица и корпоративни интереси. По времето на Борисов  – и  за обслужване лично на премиера  и на правителството:

Да, тогава наистина са правили много големи метани на ГЕРБ, за да може ГЕРБ пък да не бъде вражеската страна и да не търси сметка за банковите сметки, които са там.

Метаните и килърството са две страни на едно и също явление, което представлява тежка деформация на медиите и е основа на медийната несвобода.

Без килърство? Пътят минава през отказ от мечтата за метани.

  • Разкриване на общите тайни на БСП-ДПС и ГЕРБ за контрола върху медиите.
  • Стандарти за медиен плурализъм.
  • Невъзможност на правителствата да насърчават метаните с публични средства от бюджета и еврофондовете.
  • Независима журналистика.

Възможни ли са тези мерки сега: съвършено не.  Не и в този парламент. В този парламент ДПС-БСП  гласуват за Пеевски, макар с преобръщане на душата, недоволстват от отразяването на протестите срещу правителството, членове на медийната комисия  искат изгонването на посланиците на Германия и Франция.  А сегашните депутати от ГЕРБ осигуриха комфорт на медийната олигархия, за което говори и Рашидов, преди това и Мирослав Найденов (Можех да дам на Кристина поръчка за два-три милиона). Факт.

Отношението към медиите трябва да е ключов въпрос в предизборната кампания.

За излизане от кръга метани – килърство.

 

 

Aug 28 2013
7 Comments
Digital, EU Law, Media Law

Цифров преход: дело C-376/13 Европейска комисия срещу България

На сайта на Съда на ЕС вече могат да се видят исканията на Европейската комисия по делото ЕК срещу България за цифровия преход.

Някои смятат, че България не се е защитила достатъчно активно и затова делото за цифровия преход стига до съдебна фаза. Част от тях са истинската причина за делото. Кои са те? Асен Григоров попита преди време ресорния тогава министър в правителството на ГЕРБ Ивайло Московски за собствениците на мултиплексите. Нямам представа, каза Московски, но ще проверя и ще кажа в понеделник. И напомни, че преходът започна по правила, приети от Тройната коалиция.

Други положиха немалко усилия да се стигне до съд. Включително тези, за отстраняването на които бяха написани изисквания, процедури и условия, така че цифровият преход да се окаже в ръцете на онези, за които ще научим в понеделник.

Понеделник не е настъпил.

Нямаме представа –  но имаме  дело  срещу България.  

Ясно е от доста време: плащаме – пари, свобода или и двете.

*

Иск, предявен на 2 юли 2013 година – Европейска комисия / Република България

Дело C-376/13

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun, Г. Колева, L Malferrari)

Ответник: Република България

Искания

Европейската комисия счита, че Съдът следва:

да установи, че като ограничава съгласно § 5а, алинеи 1 и 2 от ПЗР на ЗЕС до две броя на предприятията, на които може да бъде предоставен радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и на които се издава разрешение да предоставят съответната електронна съобщителна услуга (като потенциално тези предприятия са можели да бъдат до пет), Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията;

да установи, че като забранява съгласно член 47а, алинеи 1 и 2 и член 48, ал. 3 от ЗЕС на предприятия – доставчици на телевизионно съдържание, чиито програми не се излъчват в Република България и свързаните с тях лица, да участват в конкурсните процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и да предоставят съответните, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива;

да установи, че като забранява съгласно член 48, параграф 5 от ЗЕС на притежатели на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да строят електронни съобщителни мрежи за излъчване на радио- и телевизионни програми, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива.

да осъди Република България за заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Европейската Комисия твърди, че Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2 параграфи 1 и 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77/ЕО1 на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи (“Директива относно конкуренцията”), член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО2 на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (“Директива относно разрешението”) и член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО3 на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (“Рамкова Директива”).Република България не е изпълнила изискването на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията, според който Държавите-членки не могат да предоставят, нито да запазят изключителни или специални права за изграждането и/или експлоатацията на електронни съобщителни мрежи или за предоставянето на електронни съобщителни услуги. Посредством законодателен акт, Република България е ограничила до две броя на предприятията на които да бъде издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (като потенциално е можело да бъдат до пет) и които да осъществяват услуги като мултиплекс оператори на територията ѝ. Това е било направено на базата на критерии, които са били непропорционални и не са били обективни. По този начин Република България е създала специалн

и права за осъществяването на тези електронни съобщителни услуги.Република България не е изпълнила изискванията на член 2 параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата Директива, според които радиочестотите за осъществяване на електронни съобщителни услуги трябва да бъдат предоставяни на базата на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии. Република България е определила критерии за участие в конкурсни процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални на преследваните цели; посредством приемането на критерии за предоставянето на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални и по този начин са могли да попречат на редица предприятия да участват в тези конкурсни процедури, Република България не е изпълнила задължението си по член 2, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията да гарантира правото на всяко предприятие да предоставя електронни съобщителни услуги.

Статия по казуса, която излиза във вестник Труд, но след промяна на редакционната политика на изданието вече липсва на адреса си:  Цветан Василев – Господарят на ефира

Tagged
Aug 27 2013
Leave a comment
BG Media, Digital, Media Law

План за въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T): актуализация

В Държавен вестник днес:

Решение № 494 от 22 август 2013 г. за актуализация на Плана за въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, приет с Решение № 604 на Министерския съвет от 2012 г.

Окончателната дата се определя от Органа и се публикува на интернет страницата на МТИТС.

В периода от 1 септември 2013 г. до 1 ноември 2013 г. най-късно приключва съвместната работа на предавателите за наземно аналогово и наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (симулкаст).

Комисията за регулиране на съобщенията продължава разрешенията на предприятията за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с местно покритие за срок до окончателното преустановяване на разпространението на телевизионни програми чрез наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване в Република България. Окончателната дата за преустановяване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване се определя от Органа по цифровата телевизия, отчитайки изпълнението на ангажиментите на държавата по т. ІX.1 от Плана.

Взетото решение от членовете на Органа по цифровата телевизия, съдържащо окончателната дата за преустановяване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване и графика за спиране на аналоговите предаватели, се публикува на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чиято администрация изпълнява функциите на секретариат на органа.

Ангажираните в процеса органи ги вземат предвид при изпълняване на правомощията си съгласно настоящия План и приложимото законодателство.

 

← Older posts
Newer posts →