Европейската агенция за сигурност на мрежите и информацията [ENISA] публикува първи доклад от създаването си за състоянието на информационната сигурност и ефективността на инициативите, които се предприемат.
Изследването се основава на данни, получени чрез въпросник от служители по сигурността на информацията в публичната администрация и други организации в страните от ЕС.
Една статия в ЛАТаймс с оценки на блоговете, тяхната роля и специфика, предизвика каскада от реакции в САЩ.
Двете гледни точки, противопоставени доста рязко на места: най-шумният ъгъл на интернет или бъдещето на медиите? И отново за критериите, по които ще се определят границите на журналистиката.
САЩ: собственикът на уебсайт не е отговорен, когато изисква деклариране на възраст за определено съдържание и потребителите посочат невярна възраст (в случая, когато малолетни и непълнолетни посочат, че са над изискуемата възраст).
Решение по делото Doe v. SexSearch.com
Чрез сайт за срещи Х организира среща с момиче, което е декларирало, че е над 18. Те се срещат офлайн, в последна сметка момичето се оказва 14-годишно и Х, от своя страна, се оказва наказателно отговорен – за което съди доставчика на услугата.
Всъщност, посочват адвокатите, ситуацията е тревожна: как и защо едно дете може да се окаже в специфичен сайт за възрастни? Но, съгласяват се те със съда,
това няма общо с отговорността на собствениците на сайта, защото ищецът е имал възможността да види и потвърди възрастта на Джейн Ро, когато са се срещнали лично и преди наказуемите действия.
Впрочем така и по Doe v. MySpace, Inc., оценявано като грандиозна победа за MySpace:
ако някой има задължение да пази Джули, това са нейните родители, не MySpace.
Академичният съвет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ реши днес на всички академични сгради и лаборатории на университета да се постави надпис: Посегателството срещу Алма матер е позор за България.
Надписът е във връзка с решението на Министерския съвет за отнемане на Ботаническата градина в Балчик от Софийския Университет.
В The Register днес за промените в потребителското поведение, нуждата от ново съдържание и нови услуги и за срещата между търсене и предлагане.
Въпросът е на Капитал, статията е ВВТ си договори ефир.
Въпросът е важен, има какво да се каже например за тв програмите – какъвто е конкретният повод.
*
В България, член на ЕС, телевизионните програми, предназначени за наземно разпространение, се лицензират от медийния регулатор. Можем да видим издаваните лицензии в този регистър – като проследим за кои лицензии пише “тв дейност” и “наземно” – те са.
До телевизора стигат и втора група тв програми, които не се лицензират. Те само се регистрират, не се изследва има ли нужда от тях или няма, нито можеш да им поискаш нещо специално (докато в лицензиите може да има специфични изисквания, напр. норми за новини, за детски предавания, европейска квота и т.н.). НДСВ-ДПС извършиха тази промяна в ЗИД ЗРТ от 2001, нарушавайки принципа на технологична неутралност – поставиха изискванията към програмата в зависимост от средата за пренос. Промяната беше приета с голяма радост от бизнеса, под знака на либерализацията. Регистрираните програми могат да се разпространяват по кабел и сателит, но не и наземно, можем да ги видим в този регистър.
Има и трета група програми, чуждите. Ако са от страна от ЕС, отговарят като цяло на нашите изисквания. Ако са от страна по тв конвенцията на Съвета на Европа – също. Ако не отговарят – има процедури. Може да са и от други страни, в този случай – ако се разпространяват на наша територия чрез сателит и той е на компания от ЕС – ЕК показа през 2004 как да се действа. Ако не – тогава е по-сложно. Но, определено, чуждите програми, приемани тук, също са предмет на мониторинг по ред причини.
Изобщо, всичко на територията на България, което стига до телевизора (без разпространяваните само в интернет програми, без създадените за нуждите на една сграда програми и сигурно може да се намери още някое изключение) трябва да е под надзора на СЕМ.
Въпрос:
Може ли до телевизора (правомерно) да пристига друга програма, извън горните три групи?
Няма проблем, казва законодателят, само трябва (за преноса) да има временни разрешения, издадени от КРС, до провеждане на конкурс в съответното населено място (ЗИД ЗРТ от 2003, §2) .
Някои по-небрежни (но очевидно близки на мнозинството през 2004) оператори без лицензии изпуснаха срока да подадат заявления за временни разрешения. Няма проблем, казва законодателят през 2004, – който е изпуснал срока – ето ново удължаване на срока за заявления (ЗИД ЗРТ от 2004, §2-4, исторически мотиви на депутата Чонков, собственик на телевизия).
Това са временните разрешения. С такива в София са GTV, “7 дни ТВ” и CTN (а последните – и в окръжните градове, историята им – тук). Конкурсите за София, които ВАП притисна СЕМ да отложи, бяха за тези честоти. Преди година и половина имаше интересен законопроект как временните без конкурс да станат постоянни. Не че някои временни нямаше да спечелят и при конкурс честотите, на които са се разположили, съдейки по други решения на този СЕМ.
Временните разрешения са различни по вид и основателност, но това е за по-обстоен отделен анализ.
Въпрос:
Може ли кабелна програма (правомерно) да се разпространява наземно? Например ВВТ – на честотите на 7 дни? Формалният отговор би трябвало изрично да дава КРС във временното си разрешение (където е мястото на указанието какви програми могат да се разпространяват на заварените честоти). По закон, регистрирана програма не може да се разпространява наземно:
|
|
Въпрос:
Кои са участниците в тези процеси? Уведомен ли е СЕМ за промените в собствеността, настъпвали през годините (оказа се в процеса на лицензиране, че не: ТВ 7 внася допълнителни документи). Как при това положение осъществява контрол за медиен плурализъм? (Но какво да искаме от СЕМ, когато АФР установява, че този, който досега е заявявал 30 на сто от собствеността на БТК, продава 90 на сто?) Не само за нуждите на медийното лицензиране, по принцип не е решен въпрос, който стои за всички сектори – кой кой е.
Въпрос:
“Програми, достигащи до телевизора”, е условно казано, разбира се. Какво става с програмите до мобилните устройства? Някой анализира ли какво се движи там и кои закони действат по отношение на това съдържание? Поне рекламите не подсещат ли СЕМ, че нещо се случва?
*
Девет години (от 1998) действа ЗРТ. Спирането на лицензирането (ЗИД ЗРТ 2002) не можеше да не доведе до напрежения и трафици на динамичния пазар, на които и законът, и регулаторът можеха да реагират. Точно обратното се случи, поправки отвориха преднамерени пролуки и не се знае какво още ще мине през тях. Не отварям дума за отменените тв аналогови конкурси през 2001 (за 10 града) и забранената (със ЗИД ЗРТ от 2001) цифровизация и ефектите от това.
ББТ на мястото на 7 дни – интересно е какво ще каже регулаторът по казуса, а чрез мотивите – и по цялата картина. СЕМ във всички случаи знае и вижда по-далече от гражданството, или поне цялата информация е там.
Получи се дълъг и непълен постинг, който само маркира опорни точки, истинската му съдба изглежда е на доста по-дълъг, но в детайли аргументиран текст за някое хартиено издание.
Анонимността пречи на правителството, това не е новина. Китайското правителство е поканило големите доставчици на такива услуги да не се допускат анонимни блогъри, защото (виж началото).
Някои са подписали текст, според който поемат такива задължения.
Някои – не, някои не са намерени за коментар.
Според информацията, от две години ISPs в САЩ ограничават капацитета за трафик на торенти, но Соmсаst въвежда и други ограничения (вж и форума).
Темата не е нова, обсъжда се т.нар. traffic shaping , т.е. и принципа на неутралността на мрежата. Има и аспекти на засягане на личната неприкосновеност.
В лекция на медийна конференция в Единбург Джереми Паксман, като взема повод от скандала с телефонните игри, констатира криза на доверието и изразява тревога за бъдещето на ВВС.
Не е важно къде работим, не е важно по какъв начин разпространяваме съдържанието, важно е какво е то.
Шефът на ВВС Марк Томпсън в отговор предвидимо казва “Ще си върнем доверието”.
