Емел Етем знае как. Един мандат беше заместник на Милена Милотинова и двете оставиха ярка следа в модернизирането на медиите.
Сега оставя ярка следа в модернизирането на защитата от бедствия – според Политика.
Защо даваме 60 милиона лева за БНТ, след като не ни отразява съвестно?
Две войни се водят сега на фронта на правата, според авторката. Повече са – между операторите с наземно разпространение на програми и кабелите също, а и между външните продуценти и операторите, а и между БНТ и другите, и още. Между държавата и нарушителите обаче понякога има мир и разбирателство.
В България има 214 телевизии, 770 кабелни оператора и стотици радиа, които всеки ден излъчват огромна продукция. За нея по закон трябва да плащат – на режисьор, оператор, сценарист, продуцент, композитор, изпълнители и т.н. В началото действаше практиката на бартерите – продуцентите предоставяха продуктите си без пари срещу рекламно време. Преди 5 г. обаче на продуцентите тази практика престана да им харесва.
Както пишат вестниците, София вече била опасана с камери, но нямало заплаха за правата, генералът казал “който иска – да не минава” (през София, един вид).
Съдията от ВС на САЩ Рут Гинсбърг разказва за отрицателното отношение в САЩ към позоваването на чужда практика в решенията на Върховния съд на САЩ и дори за законопроекти в Конгреса, с които да се забрани цитиране, използване, аргументиране на решенията на съда чрез международни стандарти и чужда практика. Ако имаме свобода да използваме всякакви анализи, защо да ни е забранено да се позоваваме на практиката на Германския Конституционен съд или решенията на Европейския съд за правата на човека?, пита Гинсбърг. Наистина, защо?
Ново решение на Върховния съд на САЩ – Барбара Нитке, публикувала фотографски албум [“Kiss of Fire: A Romantic View of Sadomasochism”] в мрежата, търси подкрепа от Върховния съд. Върховният съд потвърждава, че публикуването в интернет на снимки на садо-мазохистично сексуално поведение не се ползва със закрилата на Първата поправка, а забраната им не е нарушение на свободата на словото.
Препотвърждава се конституционността на известния ни Милър.
This Court’s decision in Miller, however, forecloses that contention. In that case, the Court held that the three-part test provides “fair notice” that dis semination of “hard core sexual conduct * * * may bring prosecution,” and that such notice is sufficient to satisfy constitutional standards. 413 U.S. at 27
Не че е новост, но министър го казва. Министър Кунева пада жертва на прозрачността във Висшия съдебен съвет. Така казва и Дневник. Във ВСС вече има камери (прозрачност, правилно – журналистите отразяват, без да пречат), но министър Кунева разказва за партньорската проверка. “Това не остана скрито за журналистите, които следят на монитори..”, виж и тук.
Възниква правен проблем – промени в Конституцията преди трето четене. Да видим има ли конституционно мнозинство за отразяване на резултатите от партньорската проверка.
Докладът:
Дискусията относно броят на поръчковите убийства не е важна. Простият факт, че тези убийства се случват от години е проблемът. НСБОП има реактивно, а не проактивно поведение. Допълнителни причини за налагане на клаузата са:
– различната практика на отделните съдилища в прилагането на законодателството;
– мащабът на недоверието на българското население в тяхната собствена съдебна система (ако самите граждани изпитват толкова силно недоверие към системата, защо трябва страните-членки да й имат доверие);
– хаотичността на реформата на съдебната система (обяснено и в частта относно промените в Конституцията);
– ниското техническо качество на проектозаконите;
– откритото фаворизиране при назначенията на съдиите като ясен знак за ниските професионални стандарти на висшестоящи магистрати.
(Монитор)
това е добре – но нищо не се случва с 339а НК – и следващият [разследващ] Бухнич да се готви. Всички обещаваха промяна, но както много пъти тук – шум, шум и после нищо.
Дневник пише за нов сайт, информиращ за маршрута на звездите – ето тук
В първия ден на разрешеното кандидатстване за имена на поддомейни в домейн .eu две френски компании кандидатстват за eurostar.eu. Вторият по време кандидат се обръща към френски съд и претендира за името. Какво решава френският съд – делото е интересен прецедент.*
*ADR – алтернативно решаване на спорове
Правителството създава единен регулатор на мястото на сегашните медиен и телекомуникационен регулатор. Използва се същата методика, по която наскоро действаха Великобритания (2004), Норвегия (2005) и Полша (2006). Започва се с тримесечен консултационен процес и се очаква законодателна промяна до края на 2006, за да може новият регулатор да е ефективен от 2007. Съобщението на правителството
