И друг път сме виждали Сашо Диков да предава информация от мястото на събитието. И вчера зрителите на Диков бяха най- информирани за трагичния инцидент с наши сънародници. Частна телевизия / обществена функция.
Коментар за реакциите на медиите вчера
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Category Archives: BG Media
Законопроект за публичното радиоразпръскване: стенограма от МС
В. Капитал публикува стенограми от 2009, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Вече може да се прочете кратка информация за приемане на Закона за публичното радиоразпръскване от МС – 2 април, т.40.
Точка 40 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за публичното радиоразпръскване.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Законът е следствие от приетите промени в Закона за електронните съобщения, който е свързан с преминаването на цифрово радиоразпръскване. Страната ни е изостанала по отношение на европейските директиви и трябва да се ускори този процес.
(чете части от мотивите)
Това са основните положения на законопроекта. Заповядайте за обсъждане.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Напълно съзнавам, че това е супер важен закон и че е много спешен. Понеже очевидно никой от министрите не го е видял, аз лично го получих тази сутрин, а той е пристигнал снощи, има ли възможност да го отложим с една седмица, за да се запознаем, защото темата е много важна, а ние ще го приемем на сляпо, без да знаем изобщо за какво става дума.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Първо, законопроектът е следствие от Закона за електронни съобщения, което регламентира просто задълженията на държавата. В законопроекта, който беше внесен от Министерския съвет, се предвиждаше да има три мултиплекса, които се изграждат на конкурсна основа от едно частно дружество. По настояване и на народните представители, а бих казал и на президентската институция, се отдели един публичен мултиплекс. Този законопроект всъщност е пряко следствие от закона, приет от Народното събрание, защото след като е определен публичен мултиплекс за разпространение на БНТ и БНР, няма как държавата да не се ангажира. Затова се внасят тези промени и този закон, който е чисто следствие от предишния. Ако
Народното събрание беше приело закона за електронни съобщения във вида, внесен от Министерския съвет, нямаше да се налага да се разглежда такъв законопроект, защото в нашия проект беше предвидено публичните програми БНТ и БНР да бъдат на всички мултиплекси по право.
Сега в Закона за електронните съобщения е определено друго и ние трябва да изпълним нашите задължения съобразно него, т.е. да определим рамката, начина на създаването на такъв мултиплекс, за да може да се разпространяват обществените електронни медии -телевизията, БНТ и БНР.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Днес е 2 април и ако искаме въобще този парламент да приеме каквито и да било закони, които внасяме, трябва да ги внасяме възможно по-скоро. В противен случай действително рискуваме да се отложи значително приемането на който и да било законопроект, включително и на този и да отиде на следващия парламент. В случая имаме изисквания със срокове все пак и това действително е еуфориката на нещо, което вече сме приемали.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще бъде ли свързано това държавно дружество по някакъв начин с услуги, които предлага НУНЦ НУРТС – става дума за разпръскването на радиосигнали, което е към БТК в момента? Има ли някакво отношение към това, или това си е съвсем отделна система, която ще се направи?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Въпросът е до известна степен и технически. По начало материалът, който беше подготвен по ЗИП за ЗЕС ЗИД на ЗЕС, е готвен от Международната Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и се получи точно това, което Вие обяснихте. Но искам да обясня нещо, което много добре трябва да се знае. Радиоразпръскването, цифровото, за разлика от сега съществуващите точки на разпръсквъне, излъчвателите се намират в самите градове. Те не са по високите части на планините, както, да кажем, предавателят на връх Ком. Характерът на това излъчване изисква фактически да се изгради една мрежа, която ще бъде на практика нова, за да се осъществи цифровото радио и телевизионно излъчване. Затова смятам, че е много наложително регламентирането на това по какъв начин държавната и обществена телевизия, в случая, обществената телевизия и общественото радио ще извършат това излъчване, за да няма двусмислие по смисъла на приетия закон.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сигурно трябва да познаваме какво е приел законът в парламента по другия закон, но сигурно нито един министър от нас, вкл. и министър Мутафчиев сигурно не знае какво е приел парламентът и в този смисъл има доста въпроси, които без съгласуване и без запознаване ние не можем да разберем. Например, защо трябва тази структура да е държавна, тази национална компания, която създаване? Примерно, тя би могла да е частна. Ние не знаем в момента дали старата компания, която е частна, може да извърши тази задача или не. Просто сме нямали възможност да отговоря на този въпрос. Също така колко струва тази компания? Сигурно министърът на финансите не знае. Казва се над „50%”, а може ли да е 51% и някой частник да е 49%? Кой е този частник? Без конкурс ли? Ясен ли е партньорът, той как ще участва. Това са много съществени въпроси и как предлагате да приемем закон по толкова съществен въпрос в края на мандата, без да не знаем отговора на нито един въпрос? Ако би могло да се запознаем за една седмица и другата седмица…?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, г-н Василев. Г-жа Грънчарова.
ГЕРГАНА ПАСИ: Абсолютно съм съгласна с това, което се казва, че е наложително уреждането на цифровизацията, но този закон има много по-дългосрочни последици, които според мен по никакъв начин не обосновават да се приеме просто ей така на коляно, без да сме се запознали с него. Така че смятам, че наистина е разумно предложението с една седмица да се отложи разговорът и да имаме по-детайлна информация за това точно колко ще струва приемането на този закон.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Предлагам да приемем днес проектозакона и ще имаме достатъчно време и когато в Народното събрание влезе материала да водим всички тези дискусии. Колегите тогава ще имат възможност да се проучат, дотогава да разгледат проекта, защото ние печелим време. Тук подкрепям напълно това, което каза колегата ми Калфин. Ако искаме това да се случи, а както знаем, това е и европейско задължение, трябва да предвидим и дневния ред и графика на работа на народните представители, поне да се стартира процедурата, а междувременно вашата парламентарна група ще има възможност много активно да участва в дискусията по закона. Подкрепяме законопроекта.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря. Други?
Този проект на закон е следствие на закона, приет от Народното събрание с гласовете на трите парламентарни групи, приет с корекции в това, което е внесъл Министерския съвет, и то съществени корекции. Целият този закон произтича от корекциите, които са направени от Народното събрание, което отделя един публичен мултиплекс и няма как ние да не поемем ангажимента и да форматираме начина на изпълнението на този ангажимент от страна на държавата. А в Народното събрание действително депутатите от комисията и от пленарна зала могат да направят пак достатъчно сериозни корекции, както се случи с предишния. Въпросът е ние да изпълним ангажимента си, да има ясно предложение за разпръскване, а на въпроса защо трябва да бъде държавна компанията – защото така е записано в Закона за електронните съобщения, приет от Народното събрание. Защото първоначалният наш проект беше за изцяло частно изграждане на цялата тази система от мултиплекси. Обаче Народното събрание е преценило по друг начин и ние сме принудени да го приемем. Според мен трябва да се подкрепи, за да може Народното събрание да го разгледа, да внесе своите корекции. Има малко технологично време, за да върви процесът. Да ви припомня, че България е изостанала много сериозно в реализацията на нашите ангажименти. Затова предлагам да го приемем като законопроект, а в парламента той може да бъде коригиран.
Има ли други мнения? Приема се.
*
Ето как премина първото четене в НС и стенограма от второто четене (приемане).
Ето първо четене и две заседания за второ четене в медийната комисия.
- Стенограма от заседание на комисия – първо четене 14.04.2009
- Стенограма от заседание на комисия – второ четене 28.04.2009
- Стенограма от заседание на комисия -второ четене 29.04.2009
КРС: регионална цифрова телевизия
С четири решения Комисията за регулиране на съобщенията обявява намерение да проведе конкурси за Бургас, Варна, Пловдив и София – за издаване на разрешение за ползване на спектър чрез три мрежи за наземно цифрово разпространение на тв програми във всеки от четирите региона.
Изисквания, които КРС ще наложи с разрешенията:
– до юни 2010 г. – да започне излъчването на островен принцип в зоната на обслужване;
– до януари 2011 г. – да осигури най-малко 95 на сто покритие по население за зоната на обслужване.
Сиви капитали, трасформирани в медийна власт
Ако някой
- (1) отскоро управлява половината БНТ, макар да казва, че това не е изходна позиция за управление на цялата, и
- (2) е консултирал ГЕРБ по някои от последните изменения на медийното законодателство,
то важно е да се знае какви са позициите му.
Интервю на Тома Иванов за Капитал :
- Законите (ЗИД на ЗРТ и ЗЕС), обсъждани и приемани през миналата година, бяха изключително скандални.
- Бяха записани условия управляващата тройна коалиция да трансформира част от натрупаните по корупционен път сиви капитали в медийна власт.
- Бяха извършени назначения и създадени условия да се увеличи мандатът на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) до шест години.
- Бяха дадени в ръцете на КРС много повече правомощия за провеждане на конкурси за мултиплекси без ясни правила, без точни критерии за избор на собственици на мултиплексите.
- Дадоха се възможности те свободно да избират кои програми да разпространяват.
- Всичко това е доста порочно като практика и би следвало да се промени.
- Общ регулаторен орган би бил много по-ефективен, много по-икономичен и по-полезен за регулация на медийната среда. Прекалено скъпо и излишно е да има отделен орган за обществените национални медии – нищо не налага 50 човека да мониторират 24 часа 365 дни в годината програмите на всички електронни медии.
Но не е изяснен въпросът КОИ точно натрупани по корупционен път сиви капитали, трансформирани в медийна власт, и КОГО точно има предвид Тома Иванов.
Галерия: как се използва държавната машина
Ще се разсекретява информационното дело Галерия.
Било заради интереса към жълтото. Нищо подобно. Галерия показва кой и как използва държавната машина. Разсекретяването трябва да освети използва ли се държавната машина/ДАНС за притискане на хора – журналисти, неудобни политици – и има ли злоупотреба с власт.
Как ще освети: като се изнесат законовото основание, целите и кой какво е разпоредил по това информационно дело. Кой, защо и дали на основата на закона.
Защо има нужда: защото у държавата се събира огромно количество информация, а не може да се събира и да се използва ей-така. В медиите беше изнесено, че има такова впечатление и у чужди експерти (защо да им давам информация, като те я използват за частна консултантска дейност, казал чужд експерт за ДАНС).
Кой казва истината:
- ДАНС: започнахме да се занимаваме с медии, защото има клевети и изтичане на елементи на класифицирана информация
- Парламентарната комисия по вътрешни работи: събират информация за лица, фирми и медии, проверяват журналисти и издатели, има множество нарушения
- ДАНС: вярно, Галерия се отклони от целите, излезе извън предмета, не са спазвани вътрешни актове
- Военна прокуратура: няма нарушение, но материалите са секретни и мотивите за приключването на случая са тайна
Е, нека се разсекретят. Не става въпрос за жълтото (частното да остава частно), а да знаем как работи държавата.
*
10.08.2009 Драшков: Разсекретяването няма да е достатъчно, за да се видят мотивите
11.08.2009 Минчо Спасов: Там няма нищо, което да заплашва националната сигурност
15.08.2009 Кашъмов Коментар
КЗК, собствениците и консултантите
В Решение 807/2009, с което Ирена Кръстева (НБМГ Холдинг) придобива телевизия ББТ, се казва, че дружеството й е активно на следните пазари:
- пазарът на разпространение на ежедневни и седмични печатни издания в национален мащаб;
- рекламният пазар, в сегмента на рекламите, публикувани в ежедневни печатни издания.
„Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД притежава 100% дялово участие в следните дружества с регистрация на територията на страната:
- ▪ „Монитор” ЕООД, издател на националния всекидневник „Монитор”.
- ▪ „Телеграф”ЕООД, издател на националния всекидневник „Телеграф”.
- ▪ „Политика Днес” ЕООД, издател на националния седмичник „Политика”.
- ▪ „Компакт – Меридиан” ЕООД, издател на националния всекидневник „Меридиан Мач”.
- ▪ „Пресмаркет” ЕООД, рекламна дейност на вестниците „Телеграф”, „Монитор”, „Политика днес” и „Меридиан мач”.
- ▪ „Пресмаркет” 1 ЕООД, друга издателска дейност.
- ▪ „Престрафик” ЕООД, транспорт на тиражите на вестниците „Телеграф”, „Монитор” , „Политика днес” и „Меридиан мач”;
- ще придобие „ЕКСПРЕС БГ” ЕАД , издателска дейност;
- и още притежава 50% акционерно участие в дружеството „Издателска Къща Борба” АД.
ТВ7 продължава да бъде според регистъра на СЕМ собственост на ТВ 7 ЕАД, съответно собственост на Краун Медиа Лимитид Кипър (повече за произхода на капитала от сайта на АБРО, още от АБРО, в.Монитор, също и capital.bg). От друга страна, Монитор на Кръстева говори за нови собственици (под снимката). Има нови собственици, продажба няма.
Връзката на Ирена Кръстева с ТВ7 е от такова естество, че КЗК оставя ТВ7 – заедно с програмата, разрешенията на СЕМ и разрешенията на КРС за аналоговото й разпространение в 58 града – извън анализа :
“Планираната концентрация е от конгломератен тип, тъй като участниците в сделката оперират на различни пазари. Съгласно данните в уведомлението, към момента на сделката групата на „Нова Българска Медийна Група холдинг” не участва на продуктови пазари в страната, на които придобиваното предприятие е активно, поради което сделката няма да доведе до възникване на хоризонтални ефекти.”
Медиите обявиха, че при раздаването на честотите през юни Ирена Кръстева е големият печеливш (иска 58 града – получава 58 града), но сега се установява, че нищо такова не се е случило, Ирена Кръстева е само на пазара на печата и рекламата за печата. Защо изобщо някой ще обявява собственост, ако може и така?
Разрешена медийна концентрация: НБМГ Холдинг/ ББТ
Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от «Нова българска медийна група холдинг» ЕАД върху «Балкан Българска телевизия» ЕАД.
Според КЗК: Сделката цели да увеличи качеството на предоставяните услуги и да доведе до разработването на нови продукти.
Анализът на КЗК показва, че към момента на сделката дружествата оперират на различни пазари, поради което операцията няма да доведе до хоризонтална или вертикална интеграция между тях и пазарните им дялове няма да се променят.
Поради това КЗК счита, че концентрацията няма да доведе до промяна в структурата на засегнатите от сделката пазари, както и няма да създаде предпоставки за настъпването на неблагоприятни последици за конкуренцията на тях.
*
Накратко: Кръстева взе от Гергов (Решение на Комдос №72/2009 ) честотата на Манджуков (Решение на Комдос №72 ), която всъщност беше честотата на Агафонов (Решение Комдос №72); в тази посока са и честотите, предоставени без конкурс от КРС
И настъпи чистота.
У кого е медийният бизнес
Решение №72/3 август 2009 за установяване на принадлежност към ДС и РУМНО на собственици и ръководен състав на частните електронни медии. Само след 2006. Действащият закон не позволява повече.
[Без консултантите] в медийния бизнес са (само собственици по документи):
Агафонов-Бебов-Гергов-Киряков-Манджуков-Пунчев-Тилев-Радев-Узунов-Живко Иванов – и още имена от решението №72.
Виж кой говори. Виж как става.
Четейки старите вестници, разбираме по-добре какво ни казват някои от хората в Решение 72:
“Надявам се да нямаме случай на доносник при нас, защото аз съм ужасен от дебата дали трябва да се огласяват бившите сътрудници”, заяви собственикът на “Дарик” Радосвет Радев.
Узаки Зорбас
Решението Узаки Зорбас срещу „СИС Индустрийс” ООД.
Сюжетът: С Определение 622/2009 Комисията за защита на конкуренцията e наложила временна мярка – спиране на разпространението на рекламата, свързана с напитката Узаки Зорбас във всичките й форми. Причина: риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите. Рекламното послание е продължило и продължава да бъде разпространявано.
Според КЗК, „СИС Индустрийс” ООД е следвало да предприеме всички необходими действия за незабавно преустановяване на разпространението на рекламните послания на произвежданата от него напитка във всичките им форми, независимо от това кой се явява конкретен възложител спрямо различните медии – като установи контакт както със съответните медии, на които лично е възложило излъчването на рекламата, така и с останалите дружества – възложители и да поиска незабавното й спиране.
Размер на санкцията – 3 на сто от оборота на дружеството за 2008, който се твърди да е 30 млн.лв.
Кой нормален човек се интересува от медийни концентрации
Както каза един бивш премиер, кой нормален човек се интересува от досиета. Сигурно ще се намери някой да пита и кой нормален човек се интересува от медийни концентрации.
КЗК разрешава и разрешава – като гледа само бизнес аспектите на концентрацията, ако съдим по решенията:
Комисията приема, че целената от концентрацията модернизация при предоставянето на електронни съобщителни услуги, привличането на значителни инвестиции и по-доброто задоволяване на интересите на потребителите в своята цялост имат превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията на един от свързаните пазари, поради което същата следва да бъде разрешена.
Медиите са бизнес, но не като като всеки друг. Тук концентрациите имат други ефекти за демократичната медийна публичност. Затова в някои държави от ЕС има отделни медийни конкурентни регулатори. Затова е и категорично необходима прозрачност на собствеността в медиите.
