Category Archives: BG Media

Бюджет 2008 на БНР и БНТ

ЗРТ отново ще се променя със закона за бюджета – да се осигури още една година държавна субсидия на БНТ и БНР. Бюджетите се увеличават – 66.7 млн за БНТ и 47.4 млн за БНР. При тази непрозрачност на финансовата дейност могат да твърдят всичко.

А парламентарната медийна комисия настоявала финансирането да се откъсне от опеката на правителството.

Аналоговото лицензиране: хроника

Аналоговото лицензиране 2006-2007 (или лицензирането за наземно аналогово разпространение на радио и телевизионни програми) има интересна траектория. Един опит за хроника, без претенции за изчерпателност:

Май 2006

СЕМ готви критерии, съобщава ги

Май

КРС дава съгласие за предоставяне на свободен честотен ресурс за конкурси

16 юни

Женева – определени честотите за България

Юли

Лицензирани оператори обжалват решението на СЕМ за критериите

11 юли

СЕМ изпраща обяви за първите конкурси в ДВ

13 юли

КРС с решение отменя решението си за предоставяне на честоти за конкурси за тв

СЕМ пише до премиера и президента

15 юли

Лицензирани оператори обжалват решенията на СЕМ за обявяване на конкурси

17 юли

Нелицензирани оператори обжалват решението на КРС за спиране на конкурсите за тв, сезират прокуратурата за престъпление на КРС, пишат до Европейската комисия

1 август

СЕМ обявява нови тв конкурси – 3 за Варна и 2 за Пловдив

4 септември

КРС няма да предоставя информация за свободните честоти

14 септември

СЕМ удължава сроковете за подаване на документи

21 септември

СЕМ – обявява три конкурса за София

11 октомври

ВАС – решение – оставя критериите в сила

20 декември

КРС отказва да участва в комисиите

СЕМ пише до премиера и президента

Януари 2007

КРС пише до премиера и президента, получава отговор от премиера с приложено становище на ДАИТС

СЕМ продължава лицензиране за радио и тв

4 февруари

СЕМ отстранява от конкурсите за тв ТВ7, Диема, Европа

СЕМ отменя решението си за отстраняване на ТВ7

9 април

СЕМ обявява още радиоконкурси за още градове

20 април

Раздадени първи радиолицензии

юни

СЕМ взема решение за отстраняване на Фокус Нунти (конкурси Велинград и др.)

СЕМ отменя решението си за отстраняване на Фокус Нунти

26 юни

ВАП изпраща писмо до СЕМ – ако бъдат издадени тв лицензии, ще са нищожни

2 юли

СЕМ взема решение за “отлагане на финализирането” на тв конкурси,

ТВ7 пише срещу решението на СЕМ – на всички и на Европейската комисия

Юли

ВАС – решение – Диема неправилно отстранена отконкурса за тв

Още радиолицензии, още решения на ВАС по конкурси за радио, още жалби

28 септември

СЕМ пише до премиера, иска да знае докога може да лицензира за аналогово наземно разпространение

ВАС – решение по жалба на ТВ7: отлагането на финализирането на конкурсите за тв е нищожно

Октомври

СЕМ обжалва решението на ВАС за нищожността

Ноември

СЕМ отстранява Александров, председател на КРС с изтекъл мандат, от комисиите за радио поради неяснота в правния му статус

Възможно е да има непълноти и дори фактически грешки, защото е на базата на прессъобщения и медийни публикации. Да кажем, първа итерация.

(следва)

Председателят на парламентарната правна комисия днес е говорил за съкращаване на апарата, в този ред на мисли – и за сливане на КРС и СЕМ. Колко редове от тази таблица нямаше да съществуват, ако имаше добро взаимодействие. Да се смята, че тази таблица е аргумент към каквото е говорил Янаки Стоилов, ако наистина е говорил нещо такова.

Глас Надежда v България

Решение на Съда за правата на човека за нарушение на чл.10 Конвенцията от България.

Глас Надежда е търговско дружество, участвало в конкурса за няколко региона за програмна и далекосъобщителна лицензия. Глас Надежда е свързано с регистрирано вероизповедание и иска да произвежда програма с религиозно съдържание. Получава отказ от медийния регулатор, съответно от телекомуникационния регулатор.

Съдът намира, че е налице нарушение на чл.10 относно свободата на словото: липса на прозрачност и ясни критерии. Решението

*

И при сегашното лицензиране въпросът с критериите възникна. ВАС, петчленен състав, остави в сила критериите на СЕМ за оценка на кандидатите в конкурсите за аналогови лицензии за радио и телевизия.

ВВС и БНТ – отворените сърца

ВВС се реформира. Следва указанията за съответствие между обществено финансиране и ясно дефинирана обществена функция. Съкращава служители въпреки протестите, изнася дейности извън Лондон, освобождава се от привлекателни проекти, които не са в съответствие с обществената функция – и всичко това в рамките на 6-годишен план. Всяка стъпка на ВВС е подложена на анализ и често – на остри критики, например плана за придобиване на Lonely Planet.

Вчера чета, че БНТ вдига заплатите, което било възможно поради рекламните приходи.

Независимо дали това е вярно или не – смятам, че СЕМ е длъжен един път завинаги да установи практика: прозрачност на приходите и разходите и контрол върху изпълнението на обществената функция.

Непрозрачна обществена телевизия е оксиморон. Колкото и да ни проглушават ушите с ден на отворените врати и колкото и граждани да седят в новинарското студио и да ни ги показват в платеното от нашите данъци тв време.

Уляна Пръмова – генерален директор на БНТ: “Добре дошли в деня на отворените врати и на отворени сърца! Направихме го, за да ви дадем възможност да влезете в телевизията, да ни видите отвътре и да разберете, че ние работим за вас и ние сме вашата телевизия”.

Уляна Пръмова да си изпълни концепцията за първия мандат, доколкото не сме виждали концепция за втория – но за първия не е изпълнена. Отворените сърца – добре, но и под формата на публичен отчет за цялата картина, включително от реклама (по-долу следва примерен модел, малка частица от отчетността на ВВС пред хората).

Днес са отишли с проектобюджет за цифровизация в парламента (не са отишли). Ние, данъкоплатците, знаем средносрочните оценки на ВВС – не и на БНТ. Тук е така. Ето всичко на сайта на БНТ за управлението и финансирането:

Управителен съвет
Обществен съвет
Схема на БНТ

Практически нищо.*

—-

*Cайтът на БНТ  е преминал днес  “в профилактика” (профилактика (от гр.) – съвкупност от предпазни мерки против заболяване, опазващи здравето и работоспособността на човека) – но съдържанието е достъпно тук: Cached УС, Cached ОС, Cached схема, Cached история.

—-

За сравнение – само за един кратък период, само за финансирането (за управлението отделно) на сайта на ВВС намирам:

А за БНТ?

В България реализацията на достъпа до обществена информация прилича на битка. Днес в блога си Мартин Димитров продължава битката за безплатен електронен Държавен вестник. Наистина – какво му е електронното на правителството, като няма достъп до нормативните актове. Няма такова електронно правителство.

Александров forever

Шефът на КРС Александров пак е във вестниците. Отново е отказал да бъде проучен за надежност по реда на Закона за защита на класифицираната информация. КРС работи с класифицирана информация, но председателят не желае да участва в процедурата по издаване на разрешение.

Назначилият го през 2002 Сакскобурготски направи след това три опита да го отстрани. Историята мълчи защо, вероятно заради БТК (Александров тогава обяснява: “не съм аут заради третия мобилен оператор”).

Трите опита бяха на три различни основания – (1) че бави издаването на подзаконови актове, (2) че няма разрешение за работа с класифицирана информация и (3) че е съдружник в търговско дружество с аналогичен предмет на дейност.

И трите опита се оказаха неуспешни, ВАС три пъти възстанови Александров. Беше особено за наблюдаване, но все пак мандатността (записана в закона) ми се струваше важна и през 2004 писах в Дневник (което мисля и сега):

“става критично важно обстоятелството, че между царската воля и писаното право има известна все още разлика.”

Мандатът на Александров изтече, но законът му дава право на втори мандат. Очаква се решението на Станишев, председателят на КРС е премиерска квота. Неизвестно е защо премиерът се бави, след като пред парламента заяви, че няма да съгласува с никого това свое решение и че според юристите на МС след изтичането на мандата Александров не може да изпълнява правомощия на председател (в очакване на решението).

ВАС: решението на СЕМ за отлагането на финализирането – нищожно

“ТВ Седем” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Джеймс Баучър” № 100, представлявано от изпълнителния директор Диляна Николова Грозданова, обжалва волеизявление на Съвета на електронни медии (СЕМ) за отлагане финализирането на обявените аналогови телевизионни конкурси за градовете София, Варна и Пловдив до приемането на Национален цифров честотен план от Министерския съвет на Република България.

Според ВАС, в конкретния случай оспореното решение е постановено извън рамките на предоставената от закона компетентност на СЕМ. Последният не е овластен да прави такова волеизявление (Сравн.: чл. 32, ал. 2 и чл. 116 от ЗРТ), а административен акт, издаден при липса на компетентност по степен, по материя или по място (т.е. при липса на законово овластяване) е нищожен и не може да произведе целените с него правни последици. Нищожният административен акт не поражда правно действие за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност, каквото правомощие дава изрично и разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК.

Самостоятелен аргумент за нищожност на атакувания акт е допуснатото нарушение на изискванията за форма по чл. 32, ал. 4 от ЗРТ

На тези основания ВАС реши: обявява за нищожно разпореждането на Съвета за електронни медии от 2.07.2007 г. за отлагане финализирането на обявените аналогови телевизионни конкурси за градовете София, Варна и Пловдив, до приемането на Национален цифров честотен план от Министерския съвет на Република България. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Решението от днес, заедно с особеното мнение

*

За СЕМ историята с лицензирането е вече визитна картичка. За пълнота на картината – и визитна картичка на КРС, изготвена през седмицата от Капитал – Регулаторът без глава.

От временна търпимост към постоянна нетърпимост

Инвеститори бързат за среща с президента. Задавал се нов амбициозен проект.

Какво остава извън снимката: спирането на лицензирането заради “неправилните хора” на царя в СЕМ (2002), параграфите за “временната търпимост“, усилията на Юлиана Дончева и на Господин Чонков (2004) и издадените временни разрешения, тези разкази с неочакван край (2006), за да се стигне до инвеститори, които – виж началото.

Ироничното е, че някои от членовете на тогавашната медийна комисия са лично засегнати от собствените си творения за временната търпимост –  към която сега видимо изпитват постоянна нетърпимост.

Допълнителна бюджетна субсидия от 2 милиона за БНР

С правителствено решение от вчера са предоставени 2 милиона за закупуване на нови предаватели и модернизация на производствен комплекс на БНР. Сумата е извън бюджета от 32 милиона за 2007.

Сайтът на СЕМ ни информира за преписките на регулатора с вестници, но не и за обосновката на тази допълнителна субсидия, втора за сезона след субсидията за БНТ. Би трябвало СЕМ да се произнася по бюджетното финансиране, преди МС да го гласува, както би трябвало всичко, свързано с бюджета на БНТ и БНР,  да не е тайна. Да не говорим за отчетите.

Защо са СЕМ и КРС, след като медийният пазар се подрежда и без тях (или за четвъртата група)

Въпросът е на Капитал, статията е ВВТ си договори ефир.

Въпросът е важен, има какво да се каже например за тв програмите – какъвто е конкретният повод.

*

В България, член на ЕС, телевизионните програми, предназначени за наземно разпространение, се лицензират от медийния регулатор. Можем да видим издаваните лицензии в този регистър – като проследим за кои лицензии пише “тв дейност” и “наземно” – те са.

До телевизора стигат и втора група тв програми, които не се лицензират. Те само се регистрират, не се изследва има ли нужда от тях или няма, нито можеш да им поискаш нещо специално (докато в лицензиите може да има специфични изисквания, напр. норми за новини, за детски предавания, европейска квота и т.н.). НДСВ-ДПС извършиха тази промяна в ЗИД ЗРТ от 2001, нарушавайки принципа на технологична неутралност – поставиха изискванията към програмата в зависимост от средата за пренос. Промяната беше приета с голяма радост от бизнеса, под знака на либерализацията. Регистрираните програми могат да се разпространяват по кабел и сателит, но не и наземно, можем да ги видим в този регистър.

Има и трета група програми, чуждите. Ако са от страна от ЕС, отговарят като цяло на нашите изисквания. Ако са от страна по тв конвенцията на Съвета на Европа – също. Ако не отговарят – има процедури. Може да са и от други страни, в този случай – ако се разпространяват на наша територия чрез сателит и той е на компания от ЕС – ЕК показа през 2004 как да се действа. Ако не – тогава е по-сложно. Но, определено, чуждите програми, приемани тук, също са предмет на мониторинг по ред причини.

Изобщо, всичко на територията на България, което стига до телевизора (без разпространяваните само в интернет програми, без създадените за нуждите на една сграда програми и сигурно може да се намери още някое изключение) трябва да е под надзора на СЕМ.

Въпрос:

Може ли до телевизора (правомерно) да пристига друга програма, извън горните три групи?

Няма проблем, казва законодателят, само трябва (за преноса) да има временни разрешения, издадени от КРС, до провеждане на конкурс в съответното населено място (ЗИД ЗРТ от 2003, §2) .

Някои по-небрежни (но очевидно близки на мнозинството през 2004) оператори без лицензии изпуснаха срока да подадат заявления за временни разрешения. Няма проблем, казва законодателят през 2004, – който е изпуснал срока – ето ново удължаване на срока за заявления (ЗИД ЗРТ от 2004, §2-4, исторически мотиви на депутата Чонков, собственик на телевизия).

Това са временните разрешения. С такива в София са GTV, “7 дни ТВ” и CTN (а последните – и в окръжните градове, историята им – тук). Конкурсите за София, които ВАП притисна СЕМ да отложи, бяха за тези честоти.  Преди година и половина имаше интересен законопроект как временните без конкурс да станат постоянни. Не че някои временни нямаше да спечелят и при конкурс честотите, на които са се разположили, съдейки по други решения на този СЕМ.

Временните разрешения са различни по вид и основателност, но това е за по-обстоен отделен анализ.

Въпрос:

Може ли кабелна програма (правомерно) да се разпространява наземно? Например ВВТ – на честотите на 7 дни? Формалният отговор би трябвало изрично да дава КРС във временното си разрешение (където е мястото на указанието какви програми могат да се разпространяват на заварените честоти). По закон, регистрирана програма не може да се разпространява наземно:

Чл. 125а. (Нов, ДВ, бр. 96 от 2001 г.)
(1) Лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми за разпространение чрез технически способи, различни от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация.

Въпрос:

Кои са участниците в тези процеси? Уведомен ли е СЕМ за промените в собствеността, настъпвали през годините (оказа се в процеса на лицензиране, че не: ТВ 7 внася допълнителни документи). Как при това положение осъществява контрол за медиен плурализъм? (Но какво да искаме от СЕМ, когато АФР установява, че този, който досега е заявявал 30 на сто от собствеността на БТК, продава 90 на сто?) Не само за нуждите на медийното лицензиране, по принцип не е решен въпрос, който стои за всички сектори – кой кой е.

Въпрос:

“Програми, достигащи до телевизора”, е условно казано, разбира се. Какво става с програмите до мобилните устройства? Някой анализира ли какво се движи там и кои закони действат по отношение на това съдържание? Поне рекламите не подсещат ли СЕМ, че нещо се случва?

*

Девет години (от 1998) действа ЗРТ. Спирането на лицензирането (ЗИД ЗРТ 2002) не можеше да не доведе до напрежения и трафици на динамичния пазар, на които и законът, и регулаторът можеха да реагират. Точно обратното се случи, поправки отвориха преднамерени пролуки и не се знае какво още ще мине през тях. Не отварям дума за отменените тв аналогови конкурси през 2001 (за 10 града) и забранената (със ЗИД ЗРТ от 2001) цифровизация и ефектите от това.

ББТ на мястото на 7 дни – интересно е какво ще каже регулаторът по казуса, а чрез мотивите – и по цялата картина. СЕМ във всички случаи знае и вижда по-далече от гражданството, или поне цялата информация е там.

Получи се дълъг и непълен постинг, който само маркира опорни точки, истинската му съдба изглежда е на доста по-дълъг, но в детайли аргументиран текст за някое хартиено издание.

 

 

Р.П. v журналистите [3]: четем Конвенция 108

Р.П. днес във Варна се позовал на Конвенция 108 на Съвета на Европа, която наистина е ратифицирана и влязла в сила за България – “в съответствие с нея” всеки, който си позволял да клевети страната, щял да бъде оповестяван публично.

Първата асоциация с клеветенето на страната е Турция – Турция има проблеми с ЕС, защото който – като Орхан Памук – направи критични оценки, се приема, че клевети страната. Критика и клевета не съвпадат. В демократичното общество.

Да четем внимателно конвенцията. За оповестяването. След като забранява това, което Р.П. извърши с личните данни на журналистите, конвенцията казва, че тези принципи не действат (дерогиране), само ако това “е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в демократичното общество в интерес на:

  1. защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпленията;
  2. защитата на заинтересованото лице или правата и свободите на другите;
  3. за статистически или научноизследователски цели, когато очевидно не съществува риск от накърняване на личния живот на заинтересованото лице.”

По коя точка изнасянето на личните данни на журналистите, например за глобите, е необходима и пропорционална мярка?

Каква законова цел постигна Р.П. с нарушаването на принципите, която (цел)  иначе не би могъл да постигне?

Никаква.

*

Да си спомним, че става дума за устойчиви практики на министъра.
Скандалът с кореспондентката на БНР в Русе Наташа Димитрова беше заради реакция на Р.П. на журналистически въпрос. Димитрова беше пред уволнение – за това, че “е уронила престижа на България пред международните институции” с въпроса си дали Р.П. ще върне на работа шефа на жандармерията Живко Живков.

“Случаят, при който в Гюргево на 17 януари министър Румен Петков се скара на българските журналисти, че задават „неудобни” въпроси, е христоматиен пример за недопустимо държание на висш представител на властта”, написаха тогава журналистите в Русе.