Медийно право

Този, който даде име на конструкцията, разви идеите си тук, днес говори пред Wired отново за Web 2.0.

Още за Web 2.0

Поредно проявление на общия проблем. От римското право знаем dura lex sed lex, законът е задължителен до отмяната си, какъвто и да е. Но тогава животът се е движел с друга скорост и в изоставането на правото не е имало нещо фатално. Днес скоростта на иновациите е такава, че ако парламентът е неадекватно бавен и разчита на dura lex sed lex, не е познал.

По-добре законодателят да се научи да реагира, отколкото да седи като монумент и да си пази римското право със засилване на репресията.

*

Ето го и новият съдебен процес. 20^th Century Fox Film Corp., Universal City Studios, Paramount Pictures, Disney Enterprises, CBS Broadcasting, ABC Inc. u NBC Studios искат от съда в Манхатън, Ню Йорк да забрани на Cablevision пилотно използване на нова технология – т.нар. мрежов цифров видеозапис на абонаментен принцип – услуга, която да замени индивидуалните DVR в домовете на абонатите на кабелната мрежа в Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Съдът забранява ( пълният текст на решението).

Кабелният оператор днес обжалва, позовавайки се на решението Betamax – ако технологията има законна употреба, операторът не носи отговорност за възможната незаконна употреба.

Първоинстанционният съд е рекъл обаче, че за разлика от използването на индивидуалното устройство, технологията за мрежов DVR е под контрола на оператора. Поради което Cablevision носи отговорност за нарушаване на DMCA, според решението.

Естествено потребителите са се обадили, че решението убива иновациите, ограничава потребителския избор и правилният ход е Конгресът най-после да съобрази авторскоправния закон с новите развития в технологиите.

Втора инстанция предстои.

Доста е възхитителен този танц на правото с информационните технологии. Ако човек има здрави нерви да му се радва.

И това е метод – чрез уреждане на правни спорове.

Същността: Гугъл агресивно използва технологичните възможности, ако мине – добре, ако не – извънсъдебно споразумение. Така с АПИ, така сега с Франс Прес.

Метод “керванът си върви” – иначе какви цифрови библиотеки при съществуващото право.

Десет години след влизането в сила на Закона за достъп до електронна информация [e-FOI] в САЩ, мониторингов доклад показва, че законът не се прилага адекватно: само 21 на сто от федералните агенции предоставят на сайтовете си четирите категории данни, изисквани по закон, а само 6 на сто публикуват задължителните 10 елемента за осигуряване на интерактивност на сайтовете. Исковете за достъп продължават, с един от последните се иска достъп до 650 милиона записа, с които разполага ФБР.

Във Великобритания през 2006 беше обявено намерение да се внесе промяна в режима на заплащането за обществена информация. След кампания на граждански организации в момента е обявена допълнителна публична консултация – ход, какъвто България не познава.

В България се внасят промени в Закона за достъп до обществена информация по известния начин. Проектът не е публичен, което е противно на всякакви европейски стандарти. Става ясно от пресата, че неправителствена организация стои зад промените – фондация “Право и интернет”. Жалко, нищо неправителствено няма в подхода.

Предвижданите промени са такива, че две парламентарни комисии са на противоположни позиции, две противоположни позиции успя да заеме министърът Николай Василев, вносителите се дистанцираха и от проекта, и от критиците му:

Единият от вносителите на предложението Румен Ангелов (БНС) заяви, че би отстъпил между първо и второ четене на законопроекта за някои поправки по текстовете. Първата ще е премахването на термина “заинтересувано лице”, а с втората ще се намалят на сроковете за получаване на информация от 20 на 14 дни.

Депутатът обвини и “разни сайтове и преси”, че подвеждат обществото.

Пред нас е изправен депутат в дивна патерналистична стойка: обществото е добро, но се събра с лоши приятели (сайтове и преси), подвеждат го.