Медийно право

Решили са да удвояват КРС преди изборите (после няма смисъл).  Предложението е внесено между първо и второ четене  в Закона за публичното радиоразпръскване  от двама депутата от БСП и двама – от ДПС. И президентът ще назначава:  управителното тяло на държавната компания, която се създава с този закон.

Освен (1) контрол върху медиите и (2) уреждане на някои приближени до тази  (тази – онази – всяка) власт лица, проектът има и (3) друга  функция:   борба с безработицата на високите етажи.

Проектът с предложенията за второ четене

Конституционният съд с определение присъединява   к. д. № 2/2009 г. към к. д. № 3/2009 г. за съвместно разглеждане и решаване.

Допуска за разглеждане по същество исканията на народните представители от 40-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на

• чл. 47а и чл. 48, ал. 3, 4 и 5 ЗЕС,
• § 77 от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения /ЗИДЗЕС/, с която е изменен текста на § 5 и са създадени нови § 5а, § 5б, § 5в и § 5г в преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗЕС,
• чл. 116и ЗРТ.

Конституира като заинтересувани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на транспорта, министъра по европейските въпроси, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Съвета за електронни медии, Комисия за регулиране на съобщенията, Комисия за защита на конкуренцията и Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.

Преписи от исканията и от определението да се изпратят на заинтересуваните страни, като им се съобщи, че в 20-дневен срок могат да представят писмени становища.

Петканов докладчик.

Атакуваните разпоредби са отбрана селекция от гледна точка на засегнатите  аналогови оператори.  За съжаление засега никой не е  изготвил искане и не е  атакувал  други  заслужаващи проверка разпоредби.

Приема се закон за БНТ и БНР с вносител правителството, но това не е закон на правителството. Ведомства с ключови позиции в сектора не са били дори запознати с проекта. Това е закон на кръг управляващи в полза на кръг бизнесмени.

Вицепремиерът Калфин каза в парламента, че целта на закона била програмите на БНТ и БНР да достигат до всеки дом. Няма стандарт на ЕС, който да ни задължава да приемем във всеки дом  всякаква програма на всякаква цена.

Вицепремиерът Калфин каза в парламента, че можело да има маса въпросителни към закона, които щели да се отстранят между първо и второ четене,  но  бяха дадени само 72 часа за предложения  – които изтичат днес към края на деня.

Законопроектът  дори не отговаря по съдържание на правното си основание в ЗЕС – което изисква да се гарантира ресурса и да се гарантира обществения характер на програмите. Вместо това  силово се налагат  баланси на медийния пазар без обосновка и без правила.

Не е вярно, че България има задължение  да приеме какъвто и да е закон. Не е вярно, че гражданите трябва да имат осигурено цифрово разпространение от когото и да е на каквито и да е програми и на каквато и да е цена, която да сме длъжни да плащаме без въпроси.

Не е вярно, че това прилича на правова държава. Иван Бедров  смята, че прилича на бой последен.

Четохте ли  това стихотворение.

Eдин законопроект, който се движи по инерция в парламента, без представител на вносителя, днес влиза в зала за първо четене.

СЕМ не е запознат и не е изработвал становище (до внасянето в НС). Но какво да говорим за СЕМ,  според тях  спектърът е държавна собственост (вж отчет на СЕМ за 2008).

Комисията на Иво Атанасов единодушно одобри проекта.  С   обсъждане в дълбочина.

Уляна Пръмова е цитирана да казва в парламента: Не разбирам защо е лош частният капитал (по темата за публично-частните партньорства, предвидени в проекта). Елементарно: частният капитал не е лош, лошо е да се толерира определен частен капитал без правила.

Написах коментар за Дневник, за цифровизация говорихме и в Ре:ТВ. Тезата ми е, че проектът не почива на здрава основа (оценка на въздействието), движи се в нарушение на ЗНА, не взема предвид (и е нямал за цел да вземе предвид)  интересите на аудиторията, но взема предвид определени частни интереси – свидетелства за това са:

• съвместните програми и нови  благодеяния за операторите, които ще получат спектър с бележки от КРС
• поправката за собствениците на рекламни агенции
• историята със задължителното разпространение на програми – въпреки уверенията, че бТВ, Нова телевизия  и ТВ2 имат гарантирано служебно цифрово наземно разпространение с предходните изменения на законите, едва с този проект трябва да получат такова –   вж Празно множество. При това дори СЕМ твърди в отчета си, че “в България има три  телевизии с наземно разпространение на 7  програми – БНТ (Канала и регионалните програми), бТВ и Нова.” – и не е ясно откъде ТВ2 черпи основание да се подреди до тях, ако СЕМ не смята така.

Коментарите съдържат още допълнителни аргументи по законопроекта, посочват разпоредби, от които нищо не се разбира, но ето изцяло един коментар в Дневник:  Cъздаването на отделна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване за програмите на БНР и БНТ е доста необмислен акт на законодателя. Това означава, че ще трябва да се изхарчат невероятно много пари за създаване на инфраструктура и за производство на 5 или 10 програми на БНТ, което е напълно неоправдано тъй като наземното телевизионно радиоразпръскване се използва едва от 25% от населението. Бъдещето е на електронни съобщителни мрежи за широколентов достъп, включително разпространяващи радио и телевизионни програми. Освен това мобилните мрежи от поколение 3 до 4G също разпространяват радио и телевизионни програми. Друг съществен проблем е, че законодателят не е преценил, че БНР не може де се вмести само в една електронна съобщителна наземна цифрова мрежа, както би се вместила БНТ. В момента БНР разпространява програмите си чрез няколко наземни електронни съобщителни мрежи. Едната е в честотния обхват 87.5-108 MHz, другите са на средни, дълги и къси вълни. На къси вълни има и наземна цифрова мрежа по стандарта DRM.

Последните изменения на НК са важни във връзка с пределите на защитеното и незащитеното слово (чл.39.2  Конституцията).

Според досегашния чл. 162. (1) НК, “който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.”

Новият текст гласи: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до 4 години и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., както и с обществено порицание.

Според досегашния чл. 164 НК, “който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

Новият текст:
„Чл. 164. (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до 4 години или с пробация, както и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв. (2) Който оскверни, унищожи или повреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с пробация, както и с глоба от 3 хил. до 10 хил. лв.”

Има  новости в тези два члена (етническата вражда, увеличените санкции), но новата казуистична формула “чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин” е изпитание за логиката.