Медийно право

На 18 февруари 2009 в САЩ се очаква да е студено.  Това е проблем за американците: тогава се прекратява аналоговото разпространение на програми.  Трябваше да сме готови, пише Ню Йорк Таймс,  да не се налага хората да излизат в снега да си купуват устройства (конвертори)  или да се катерят по заледените покриви да си оправят антените.

В България няма никакво значение за цифровия преход какво е времето през февруари. Има значение колко е дълга коледната ваканция, защото измененията на законите са в сюрреалистичен вид на второ четене в парламентарните комисии.

Австрийците, които искат да купуват НУРТС, обещали на СЕМ да спазват задълженията на БТК по наземното разпространение  на програмите на БНТ и БНР.

Продажбата още не е одобрена, законите не са казали какво ще става с цифровите мрежи, но техническият директор на купувача вече чака правителството да му обяви търг за наземно цифрово разпространение на програми (може да не е търг, може да е конкурс – той откъде знае?) и се вадят аргументите   “в цяла Европа, а и по европейското право.”

Ах, как ще се измъчат депутатите, ах, при тези съвместими и несъвместими  ограничения на (иначе неограничено) свободната им воля. Българският цифров преход страда от надхитрянето на обръчите – а не от студеното време.

От 2003 досега музикалната звукозаписна индустрия на САЩ е завела 35 000 дела срещу потребители, за които се предполага, че нарушават авторски права онлайн.

Според американски медии, RIAA сменя стратегията и преминава към подписване на споразумения с доставчиците на достъп, които да предупреждават потребителите, после да ги ограничават и накрая да прекратяват достъпа. Познаваме тази стратегия от намеренията на Франция да я наложи в ЕС.  Към този момент без успех, но опитите продължават.

В изясняване на причините за новия ход на производителите на съдържание медиите напомнят за харвардски професор, който ще води дело за противоконституционност на закона, предоставящ държавна компетентност “в частни ръце”. Според други, делата водят до контрапроцеси срещу RIAA.

И един пример какво представлява  моделът.

В светлината на последните изявления на политици и във връзка с  квалификацията на критични оценки към тях  като враждебна реч и реч на омразата, има смисъл да се цитира част от позицията на Комитета на министрите на Съвета на Европа (с участието на външния министър на България):

I. Свобода на изразяване и информация чрез медиите

Плурализмът, демокрацията и свободата на политическия дебат изискват обществеността да бъде осведомявана по въпроси от обществен интерес, което включва правото на медиите да разпространяват отрицателна информация и критични становища относно политически фигури и длъжностни лица, както и правото на обществеността да получава същите.

II. Свобода да се критикуват държавата или държавните институции

Държавата, правителството или всеки друг орган на изпълнителната, законодателната или съдебната власт могат да бъдат обект на критика в медиите. Имайки предвид господстващото си положение, посочените институции в това свое качество не трябва да са обект на закрила в наказателното право срещу обида и клевета. В случай обаче, че посочените институции се ползват от такава закрила, тя трябва да се прилага ограничително, като във всички случаи се избягва използването й за ограничаване свободата на критика. Физическите лица, представляващи посочените институции, продължават да се ползват от закрила в лично качество.

III. Обществен дебат и контрол над политическите фигури

Политическите фигури са взели предварително решение да спечелят доверието на обществото и са се съгласили да станат обект на обществено-политически дебати, поради което са и обект на строг обществен контрол и потенциално остра и открита обществена критика в медиите относно начина, по който са осъществявали или осъществяват своите функции.

IV. Обществен контрол над длъжностните лица

Длъжностните лица трябва да се съгласят, че ще бъдат обект на обществен контрол и критика, най-вече в медиите, относно начина, по който са осъществявали или осъществяват своите функции, доколкото това е необходимо за осигуряване на прозрачност и отговорно упражняване на техните функции.

V. Свобода на сатирата

Хумористичният и сатиричен жанр, обект на закрила по член 10 от Конвенцията, позволява в по-широки граници да се прибягва до преувеличение и дори провокация, при положение че на обществеността не се поднасят подвеждащи факти.

*

Има  разлики между критика и клевета. Има  разлики между критика и реч на омразата. Текстът  може да се прочете на сайта на българското Министерство на външните работи.

Кулински, Стоименов, Вълков, Пешева, Николова са чувствителни към  риска от злоупотреба със  свободата на словото. Те се самосезират по официалния призив на Пирински от трибуната на Народното събрание.

Пирински изрично поиска от СЕМ хигиена на медийното пространство. Пирински говори за охулване и пряка заплаха за държавното устройство,  както Станишев – за оцапване на страната.

Не са първите. Съдът в Страсбург е гледал доста много дела на политици, претендиращи охулване и оцапване.  И е казал така:

• Свободата на словото е приложима не само към “информация” и “идеи”, приемани благосклонно или считани за безобидни, но също и към онези, които засягат, шокират или тревожат държавата или част от хората (Хендисайд).

• Квалификациите (“идиот”) са начин за  привличане на вниманието не към лицето, а към поведението му.  Думите са избрани, за да покажат колко нелогични, необосновани и опасни са действията на квалифицираното лице. Думите не са срещу лицето, а срещу това, което то прави (Обершлик).

• Eто и Канджов срещу България*:  Събитията трябва да се разглеждат в рамките на политическите дебати,  в случая речта – макар критична към правителството – не провокира насилие. В  демократичното общество всички действия и бездействия на правителството и неговите членове трябва да са предмет на детайлен анализ от страна на медиите и общественото мнение.

И Конституционният съд се е произнесъл за политическото слово:

• От гледна точка на ценностите на правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат – като част от публичната дискусия, изказванията, които засягат дейността на държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни служители или правителството заслужават по-високо ниво на защита.

Пита се:  каква обществена оценка очакват  лица, които работят без кворум;  продължават да приемат закони, които не са в публичен интерес;  в разгара на кризата  си разпределят коледни премии; в началото на работния ден на 19 декември се разпускат до 14 януари,  преди да изслушат представителите на студентите и природозащитниците?

Твърде вероятно е  такива лица да се засегнат, шокират и тревожат от оценката, но (виж Хендисайд).

Тъй като не е ясно какви точно квалификации ще гледа СЕМ, остава да очакваме становището по конкретните казуси с конкретни оценки.

*Любопитно е да се види какви са решенията на българските съдилища по делото Канджов.

Magyar Televízió, унгарската обществена телевизия, има права върху  MTV, регистрирана в Унгария през 1993.

През 2007, когато MTV Music Television (MTV), собственост на Viacom,    започва  унгарска програма,   Magyar Televízió започва дело за марката.

Преди дни Апелативният съд в Будапеща реши, че и двете марки могат да бъдат използвани, тъй като няма риск от въвеждане на аудиторията в заблуждение.   Magyar Televízió може да използва mtv (малки букви) до 2013.   MTV Viacom може да използва MTV (главни букви) в продължение на 20 години.

Пенсионерската партия в Норвегия  е предоставила за излъчване политическа реклама (Гласувай за ПП!) срещу заплащане. Законът в Норвегия забранява политическата реклама по телевизията.  TV Vest, излъчила рекламата,  е била санкционирана от медийния регулатор.

В решение по TV Vest As & Rogaland Pensjonistparti v. Norway Европейският съд за правата на човека приема, че законовата забрана за излъчване на политическа реклама, която не е обусловена от конкретното съдържание на рекламата (бланкетна забрана),  ограничава свободата на словото и политическите дебати  и  представлява  нарушение на чл.10 от Конвенцията за правата на човека.

България не е между държавите, които забраняват политическата реклама по телевизията.