Category Archives: Media Law

Личен живот v право на информация

Ново решение на Лондонски съд: шефът на Бритиш Петролиум подава оставка 6 часа след като съдът отказва да спре публикуването (в The Mail on Sunday) на историята за 4-годишната му връзка със студент от Торонто.

Връзка – връзка, но лорд Браун  е успял да излъже съда за характера й. И повече –  инвестирал фирмени средства за бизнеса на партньора си, споделял тайни. Например какво са говорили с Блеър и Гордън Браун, дори как Блеър се интересувал какъв  доход може да има след оставката си през следващата седмица. А когато студентът най-некрасиво проговаря пред пресата, лорд Браун също така некрасиво го обявява за наркоман – и това ми било лорд.

Съдът отказва да защити личната неприкосновеност, заради приоритетно право на информация.

Решението

САЩ: телевизорите – с бележка

FCC задължи търговците, предвид скорошното (2009) прекратяване на аналоговото наземно разпространение на програми в САЩ, да означават приемниците, които ще изискват допълнително устройство за приемане на наземна цифрова телевизия, с предупреждение: “този приемник ще иска конвертиращо устройство след 17 февруари 2009, за да приема наземна телевизия”.

Регулаторът обсъжда мерки и за абонатите на кабелни мрежи – те, разбира се, също са засегнати от цифровия преход.

Viacom v Google: становището на Google

Вчера Google напълно отхвърли обвиненията за нарушения на YouTube. Според защитата , законът (DMCA) не предвижда отговорност за хостинг, ако се прекрати достъпът до пиратски материали веднага след уведомяването от носител на права за конкретното нарушение. Обратното би означавало да се иска мониторинг върху цялото съдържание, а DMCA не предвижда такова задължение на доставчиците на услуги.

Лесиг намира причините в решението Грокстър, което според него създава правен хаос:

В решението Grokster съдът разшири обхвата на отговорността както никога дотогава – и за предоставяне на технология, чрез която може да се причини нарушение на авторски права.

Viacom знае, че няма да намери политическа подкрепа в Конгреса за подобно законодателно решение и се опитва да го получи от съда, пише Лесиг.

301

Както всяка пролет, и тази Търговският представител на САЩ изпълни задължението си по специалния раздел 301 на Търговския закон и издаде своя 2007 SPECIAL 301 Report – списък на страните, които остават приоритетно за наблюдение (12) или просто ще бъдат наблюдавани (30) поради нарушения на интелектуалната собственост.

Тази пролет България, член на ЕС, не е в двата списъка по 301 (въпреки препоръката на IIPA). Пресата свързва това частично с членството в ЕС, частично със създаването на позиция Регионален координатор за защитата на интелектуалната собственост (IPLEC) за Източна Европа, с офис в София.

Ето как е било миналата пролет, когато интелектуалната собственост беше в червената зона на мониторинговия доклад на ЕК.

Телефонното гласуване за тв игри: скандал във Великобритания

“Колко още скандала са нужни, за да се предприемат истински мерки?”

ВВС в предаването Панорама показа пореден скандал с игра на GMTV , в която зрителите нямат шанс да спечелят, а са участвали в продължение на 4 години със сума около 40 милиона паунда. Други игри са с невероятно трудни въпроси, на които никой не може да отговори; определят се фиктивни победители преди затварянето на линиите, а често цените за участие са неправилно определени. Телевизионните игри придобиват слава на машина за измами.
Зрителите и политиците обвиняват регулатора – наистина, компетентността е у него – за бездействие, чрез което се нанасят вреди на зрителите, а операторите (телевизии и телеком оператори) реализират безконтролни печалби. В интерес на истината, регулаторът обяви преди няколко месеца, че наблюдава игрите, но резултатите от наблюдението се очакват в началото на лятото. И ревизирани правила.

В България напоследък има експлозия на предавания с елементи на интерактивност (обаждания или sms-u), но няма нито скандал, нито наблюдение. Нито регулаторът е изготвял указания (освен едно становище преди години – да се изписва цената на екрана). Нито някой има очаквания към него за контрол. За разлика от Великобритания никой не обвинява членовете на регулатора в бездействие и пресата не ги нарича “тлъсти котараци”.

За какво са майките

Майките ни дават живот, хранят ни, обличат ни, учат ни да не говорим с пълна уста и влизат в съдебни битки срещу RIAA вместо нас, понякога дори ги печелят, пише Ars technica.

Майки и деца, разведени съпрузи, дори мъртви – привлечени към отговорност на базата на установен IP – адрес. Достатъчно ли е да се установи IP-адрес (RIAA vs. IP:127.0.0.1), за да се търси отговорност от определено лице за обмен на файлове: в САЩ са по-напред с практиката.

Не се препоръчва да се разчита на стратегията “не знам кой е влизал оттук”, но пък и не се изключва такава стратегия за защита.

Собственост и произход на капитала: “Диема Груп”

“Диема Груп” и “Дилот” имат общ собственик – офшорна компания “Нейта холдинг лимитид” (държи 100 на сто от “Дилот” и 50 на сто от “Диема груп“).

“Диема Груп” държи медии без проблем, а на “Дилот” отказват два пъти разрешение за внос на машини за хазарт и за лото игри, защото “произходът на средствата за капитал на тази фирма е неустановен”, е казала вчера заместник- министър Корнелия Нинова.

Странно е за внос за машини регулаторът да има по-високи критерии към собствеността и произхода на капитала, отколкото регулаторът за медии – виж и тук.

Агенцията за финансово разузнаване е публикувала някои указания на страницата си:

Решение на NYDC: зареждане на музикален файл от интернет

Решение от вчера на Ню Йоркски съд, Университетът в Станфорд готви анализ за последиците

Това е пореден опит за изясняване как действат класическите категории на авторското право, отнесени към цифрова среда. Ето преди това анализ на практика по въпроса дали публикуването на файл (предоставяне в наличност за download) е разпространение, евентуално –  нарушение. Ново решение (Elektra v. Perez) казва, че да, а по-старо решение казва, че не, ако не се докаже, че някой наистина е извършил нелегален download (Elektra v. Barker).

Авторското право ограничава свободата на политическото слово, позволи CC!

Това е новата акция на неуморимия Станфордски професор Лорънс Лесиг. Този път – не иска от Конгреса да приема нов закон, нито е поел защита в дълги изтощителни съдебни дела.

Иска друго: дебатите – в мрежата, интернет сайтовете за изборите – лицензирани под Creative Commons (CC-BY). В името на свободата на политическите дебати. Аргументите:

“През следващия политически цикъл ще преживеем експлозия от създавано от аудиторията политическо слово. Част от това слово са президентските дебати. Някои от тях ще са фантастично ценни и важни. При действащото право ще е много трудно да се разбере къде са границите на свободното използване и на авторските права. Това е трудно и за компании като YouTube, Blip.tv – а и за професионалистите. Тази неяснота ще замъгли политическите дебати – така както сайтовете и университетите не знаят how much is too much.”

Обръщението на Лесиг е към двете политически сили. Според EFF, cтава дума u за политически коментари, ремикси и пародии.

Какво пречи и в България да е така – избори идват, после още едни, а и по принцип.

*

6 май – В САЩ призивът към медиите не минава , политиците откликват на призива на Лесиг – пръв Обама, развитието следи Йовко.

Коласанти тук, но какво е казал?

Шефът на ГД “Информационно общество и медии” на Европейската комисия Фабио Коласанти е в България. Знае се какво гледа – какво става със Закона за електронните съобщения. Позитивната българска преса отразява това позитивно: няма да има санкции за България, казал Коласанти. Негативната пише друго – 30 000 евро за всеки ден закъснение, казал Коласанти.

Все едно, законът почти е излязъл от парламента, скоро ще бъде в сила, нататък е важно.

Парламентарните комисии се срещнали с Коласанти и Иво Атанасов задал въпрос: Колко регулатора да имаме? – Колкото искате, казал Коласанти. Бил казал още, че три страни в Европа имат конвергентни регулатори (Италия, Великобритания и Финландия). Не вярвам да го е казал, защото не е вярно. Може да е казал “например”.

А кой да бъде оператор на мултиплекса, питал Иво Атанасов. – Който искате, казал Коласанти.

Иска ми се да коментирам, но има ли смисъл.