Медийно право

Съдът на ЕС излезе с решение относно реформата Саркози на обществената телевизия.

France Télévisions  реализира обществената телевизия във Франция.

След като на 8 януари 2008 г. президентът Саркози обявява, че телевизионната реклама в обществената телевизия ще бъде спряна, Франция уведомява ЕК  за намерение за държавна субсидия от 150 милиона евро. С решение от 16 юли 2008 г. Комисията приема, че субсидията  е съвместима с Договора за ЕС държавна помощ. Métropole télévision (M6) и Télévision française 1 (TF1), конкурентни на France Télévisions търговски телевизии, сезират Общия съд с искане за отмяна на това решение на Комисията.

В решение от днес по съединени дела T-568/08 и T-573/08 се напомня, че:

ако финансиране на обществена услуга  представлява държавна помощ по смисъла на Договора, тази мярка все пак може да се обяви за съвместима с общия пазар,  ако отговаря на предвидените в Договора условия.

Комисията основателно е приела, че безвъзмездно предоставените 150 милиона евро, за които Франция я уведомява, са много по-малко от разходите за обществената мисия, която France Télévisions има задължение да реализира.

Според Съда, положението би било съвсем различно,  ако имаше сериозни съмнения относно действителното предназначение на субсидията, за която е направено уведомление,  и по-конкретно ако имаше основание за опасения, че тя може да бъде използвана не по предназначение за субсидиране на търговската дейност на France Télévisions.

В решение по дело T‑177/07 Mediaset срещу Европейската комисия се потвърждава решение  на Комисията от  2007 г. (държавна помощ за цифрови декодери).

Комисията установява неправомерно предоставена държавна помощ в полза на операторите за наземно цифрово радиоразпръскване, които предлагат платени телевизионни услуги, и по-специално платено приемане на определени програми (pay-per-view), както и на кабелните оператори, предоставящи платени цифрови телевизионни услуги.

Решението на Съда  изисква  Медиасет на Берлускони да възстанови помощта, получена от правителството на Берлускони.

Несъвместимостта на разглежданата мярка е   свързана с нарушението на принципа на технологична неутралност:  нямаше да връща, ако беше дал и на Мърдок.

Днес в Официален вестник: Преюдициално запитване от френски съд до Съда на ЕС относно  юрисдикцията при отговорност онлайн (Дело C-161/10).

Това е известният случай с Оливие Мартинес/Кайли Миноуг  отпреди две години, в който френски съд осъди първо френски сайтове, после сайтове от групата Дейли Мирър за нарушаване на лична неприкосновеност (по френското право) чрез републикуване във Великобритания.

Френският съд иска да се изясни  компетентността  на юрисдикция на една държава от ЕС по Регламент (ЕО) № 44/2001  да разгледа иск за нарушение на права, свързани с личността, което би могло да се извърши посредством публикуване в интернет на информация и/или снимки, достъпни на уебсайт, издаван в друга държава от ЕС от дружество със седалище в тази друга или в трета държава.

Има и конкретизиращи въпроси относно критериите, които се прилагат, за определяне на юрисдикцията:

—единствено при условие, че този уебсайт може да се разглежда в първата държава или
— само когато между вредоносното събитие и територията на първата държава от ЕС съществува достатъчна връзка, която е съществена или значителна, и в посочения втори случай, дали тази връзка може да е вследствие на:
— броя посещения на спорната страница в първата държава като абсолютна стойност или като съотношение спрямо всички посещения на споменатата страница,
— мястото на пребиваване, дори и гражданството на лицето, което твърди, че са нарушени негови права, свързани с личността, или по-общо — на засегнатите лица,
— езика, на който се разпространява спорната информация или всяко друго обстоятелство, което би могло да докаже намерението на издателя на уебсайта да се обърне специално към аудиторията в първата държава,
— мястото, където посочените фактически обстоятелства са се осъществили и/или където са направени снимките, които евентуално са публикувани в интернет,
— други критерии?

Френски съдилища гледат  дела, свързани с  ефектите от търсенето чрез Google France по думи, които са и регистрирани марки (напр. Louis Vuitton).  В резултат се показват и сайтове на лица, които предлагат идентични или подобни стоки  (очевидно по указания като ‘imitation’, ‘replica’,  ‘copy’).  На две инстанции се приема, че Google France трябва да носи отговорност.

Третата  инстанция се обръща с въпроси към Съда на ЕО  – по същество въпросите се свеждат до това, как носителите на права могат да се противопоставят на факта, че търсенето води до сайтове, на които се предлагат идентични или подобни стоки, включително каква следва да е отговорността при  рекламата на такива стоки  чрез AdWords.

Стана известно мнението на генералния адвокат по дело C-236/08  Google France, Google Inc./Louis Vuitton Malletier.  Започва с твърдението, че използването на търсачките е част от нашата култура и подробно обсъжда хипотезите на отговорността по чл.14 Директивата за електронната търговия.