Най-старият университетски вестник в САЩ (1873), The Harvard Crimson, отразява посещението на българския министър-председател в Харвард. Ето как.
Най-старият университетски вестник в САЩ (1873), The Harvard Crimson, отразява посещението на българския министър-председател в Харвард. Ето как.
Шумно обявеният План Саркози за Френската обществена телевизия започва да се реализира. Франция е искала от Европейската комисия да разреши 150 милиона евро държавна помощ, с която да се компенсира намаляването на приходите от реклама и ЕК е разрешила, след като е направила оценка дали исканата помощ не превишава средствата, необходими за компенсиране на изпълнението на обществената функция на France Télévisions.
Тъй като произвежда и разпространява програми, а и е активна на рекламния пазар, обществената телевизия не следва чрез получаването на държавна помощ да получи пазарни предимства пред частния сектор: tF1, M6 и Canal+ и др. Според ЕК правителството има решимост да освободи аудиторията на обществената телевизия от реклама и за 2008 г. е направена оценка на очакваното намаление на приходите от реклама.
На базата на анализа ЕК смята, че помощта компенсира разходите, които France Télévisions има за предоставяне на тв услуга от общ интерес, и е съвместима с изискванията на общностното законодателство. Решението
И така: каква е обществената функция на БНТ и колко струва изпълнението й? И когато научим това, вторият въпрос ще бъде: къде са отчетите на Пръмова, за да видим как държавната субсидия компенсира изпълнението на обществената функция.
Отново сме пред обсъждане на бюджет – бюджет 2009. Все пак, колко струва телевизията и защо?
Изменителният закон на ЗРТ за цифровият преход беше гледан в медийната комисия и в комисията по транспорт и съобщения, предстои първо четене в зала.
Становището на сдружението на операторите (АБРО) е изразено в медиите (“дебалансиран и неадекватен закон”). За част от членовете на АБРО тази реакция очевидно е недостатъчна, защото вчера собствениците на 61 радиостанции са обявили намерения да се отделят в алтернативна организация.
Операторите виждат опасност от елиминиране на радиостанции от пазара – смущаваща за тях е идеята за едно разрешение за трите национални цифрови мрежи на първа фаза.
В становището на директора на БНР за цифровия преход преди време също има известно смущение по въпроса за гарантирания пренос на програмите на БНР. Нещо повече, Валери Тодоров прави в парламента следното предложение:
Логично е държавата да възстанови контрола си над НУРС – това е управлението, което е в структурата на Българската телекомуникационна компания и поддържа предавателните мрежи на двете обществени медии.
А може би държавата се е вслушала в предложението и иска да си върне НУРС (НУРТС) ?
А може би както иска да се раздели със сградите си, вкл. с телефонната палата в София – идея, засега блокирана от министър Петър Мутафчиев – БТК има планове за НУРТС, или ще се разделя с НУРТС и някой (държавата? не държавата?) има планове за НУРТС? Това е възможно обяснение за единното разрешение за трите национални мрежи, предвидено на финалната фаза от подготовката на ЗИД ЗРТ.
Както казва Валери Тодоров пред същата парламентарна комисия, който притежава автогарата, пуска само свои автобуси. Дори да му е забранено да има автобуси.
Решава се съдбата на автогарата, а може и да е решена.
Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
фотографkи ще ме снимат
контра-жур.
The Pirate Bay спечели в Италия обжалването на заповед на италиански съдия, с която се разпореждаше на
ISPs да блокират достъпа до сайта. Съдът в Бергамо реши, че блокирането е незаконно. То не е било и ефективно, се казва в публикацията.
Прецедентът е важен за Италия, особено за Colombo-BT, голям италиански BitTorrent тракър, затворен скоро с акт на същия съдия.
Европейският парламент гласува две резолюции със значение за медийния плурализъм в държавите от ЕС.
Резолюцията относно концентрациите и медийния плурализъм в Европейския съюз (2007/2253(INI)) е пространен текст, като всяко съображение е тема за анализ, а всеки от 50-те извода и препоръки поставя много сериозни въпроси пред държавите, между които:
4. Подчертава, че концентрацията на собственост в медийната система създава среда, подкрепяща монополизацията на пазара за рекламна дейност, въвежда бариери за навлизането на нови участници на пазара и също така води до еднообразие по отношение на медийното съдържание;
27. Препоръчва включването на медийна грамотност в европейските основни умения и подкрепя разработването на европейска обща учебна програма за медийна грамотност;
35. Насърчава разкриването на собствеността върху всички медии, за да се спомогне за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на целите и контекста на радио-и телевизионния оператор и издателя;
37. Препоръчва разпоредбите за държавна помощ да бъдат изработвани и прилагани по начин, позволяващ на обществените медии и на медиите на различните общности да осъществяват функциите си в динамична среда, като същевременно се осигурява възможността на обществените медии да изпълняват възложената им от държавите-членки мисия по прозрачен и отговорен начин, като се предотвратява злоупотреба с обществено финансиране по причини на политическа или икономическа целесъобразност;
48. Изразява безпокойство относно господстващото положение на няколко големи участници в мрежата, което ограничава навлизането на пазара на нови участници и по този начин спъва творчеството и предприемачеството в този сектор.
Гласувана е и Резолюция за общностните медии в Европа (2008/2011(INI) ).
По съображения за пълнота има смисъл да се регистрира и една трета резолюция със значение за медиите и новите медии – относно колективно трансгранично управление на авторското право и сродните му права за законни онлайн музикални услуги (P6_TA(2008)0462).
Наредба 40 за прилагането на ЗЕС предвижда проследяване на трафици, като за телефоните е в сила, а за интернет влиза в сила през 2009. Наредбата е атакувана пред ВАС и тричленен състав на ВАС се произнесе в полза на Наредба 40, приемайки, че:
Достатъчна гаранция е, че данните, запазени в съответствие с Директива 2006/24/ЕО, се предоставят само на компетентните национални органи (съд, прокуратура, разследващи органи, служби за сигурност) в специфични случаи и в съответствие с националното право, е изискването същите да се предават само по писмено искане на национални органи.
Днес ръководителят на ДАНС е отстранил директора на дирекция “Вътрешна сигурност” в агенцията Владимир Писанчев. Причината, така както е съобщена пред парламентарната вътрешна комисия:
Сертов е разпоредил на Владимир Писанчев да провери изтичането на информация към анонимния сайт Опасните. Писанчев е приложил Наредба 40 и е изискал разпечатки за телефонните разговори на определени лица, вкл. депутати. След скандала – едва след скандала (а ако Дончева не беше поискала да погледне в базата за собственото си проследяване?) – Писанчев е отстранен, защото не е успял да убеди Сертов, че е имало “оперативна необходимост” за проследяване.
Реакцията на Сертов е признание, че гаранциите в Наредба 40 за правомерно проследяване, обратно на мнението на съда, не са достатъчни. Всъщност гаранции в наредбата няма. Служители на ДАНС са можели и могат да се намесват в личната сфера непропорционално и безконтролно, защото подзаконовият акт допуска такава намеса – и засега не се знае в колко точно случая има искани разпечатки без оперативна необходимост. Има хипотеза, че така крилото на Румен Петков в БСП проучва крилото на Румен Овчаров начело с него. Защо? Защото могат.
Предстои произнасяне на петчленен състав на ВАС.
*
Оптимистично интервю от днес: Министър Тачева съобщи, че за разпечатките ще се отнася редът за СРС. За който извод беше нужен горчивият опит на Татяна Дончева. Прав е Лонганлон, каква държава сме: до вчера имаше пълно високомерие към тревогата за проследяването, а днес – днес разбираме как аборигените са открили бумеранга.
Татяна Дончева и Минчо Спасов, и двамата в ръководството на Вътрешната парламентарна комисия, са намерили номерата на телефоните си в базата данни на телефоните, за които ДАНС е искала разпечатки на проведените разговори. Първи коментари (Новините на БНТ):
Приложена е Наредба 40. Първото прилагане, което става известно. Срещу ръководството на комисията по сигурност. Главният прокурор смята, че прилагането по този начин е недопустимо. И главният прокурор, и Дончева са казали, че е необходима законова регламентация.
Дончева каза, че са били “обект на събиране на информация с кого говорят”. “Става дума за разпечатки на телефони. Използвана е една врата в закона, на която се натъкнахме преди няколко седмици – възможност да се събират разпечатки от телефонни разговори, без ясен регламент кой може да иска такива и в каква връзка. Очевидно има събирана такава информация. Мисля, че нещата са много по-сериозни”, допълни тя. По думите й заявките са подадени от служители на ДАНС.
Велчев коментира, че не е нормално всеки да може да поиска разпечатка от телефон, защото това е навлизане в личния свят на гражданите. “Ако някой иска да види с кого е говорило лицето Х или лицето У, да бъде така добър да се обоснове пред съда, да се аргументира и да получи разрешение за това”, заяви Велчев.
Естествено. Добре е , че го казва главният прокурор. Ако подзаконовият акт, подписан от Румен Петков, беше закон – приет от парламента, с гаранциите, които има примерно по ЗСРС, нямаше да може “част от ДАНС” да го прилага, когато и както решат. И Татяна Дончева, и Минчо Спасов са юристи – този път оценката на наредбата ще е (или може да е, или би трябвало да е) наистина професионална от гледна точка на правата на човека. И ще се разбере какво точно значи “за оперативни нужди или за нуждите на разследването”.
виж видео » Гл.прокурор –4 мин. 30 сек ;Вътр. министър – 5.00
(Видеото изчезна от сайта на БНТ – във всеки случай цитатите по-горе са по видеото.)
На сайта на Европейския парламент вече има неокончателната версия на приетите днес на първо четене текстове (стр.135-421).
След като телекомуникационното законодателство беше гласувано на първо четене от Европейския парламент, ЕК дава своите първи оценки. Всичко е много добре, казва Рединг, член на ЕК (Информационно общество и медии), ЕП подкрепи – макар и в по-различен вид – идеята за европейски регулатор, но трябва да се утвърди независимостта на националните регулатори, за да няма изненади като с румънския регулатор.
Ето за какво балканско събитие говори Рединг. Правителството на Румъния имало проблем с шефа на регулатора Дан Георгеску, освободило го, но той обжалвал и спечелил делото. Миналия четвъртък с акт на министър-председателя регулаторът внезапно бил закрит и отново открит – но вече слят с институт по информационни технологии и с нов председател.
Рединг е дала една седмица срок за обяснения на румънската администрация.