Първият щат, гласувал уредба по този въпрос. Публикация не без известна гордост, дори с текста на резолюцията, в новинарски сайт.
Първият щат, гласувал уредба по този въпрос. Публикация не без известна гордост, дори с текста на резолюцията, в новинарски сайт.
Ройтерс публикува пълния текст на обръщението
Става ли все по-зле? Да. С всеки изминал ден. Аз съм три мандата министър-председател, с всеки изминал ден става все по-зле.
Преди да си тръгне, Блеър коментира доста въпроси – от разграничаването на факт от коментар до правомощията на конвергентния регулатор. Няма изненади: типична гледна точка на политик, пледиращ за отговорни медии.
Утрешният Сега е превел част от изявлението.
Днес Европейската комисия е решила до края на 2009 да остане в сила схемата за финансиране, приета с акта на ЕК от 2001.
През 2006 в ЕС са продадени 926 милиона билети – ръст от 3.6% спрямо 2005.
Билетите за европейски филми са 28 % от всички продадени билети в страните от ЕС – в сравнение с 25% за 2005.
През 2006 са произведени 862 европейски филма, с 47 повече от 2005.
Договор от Прюм. През 2005 г. седем страни от ЕС се съгласяват да насърчат трансграничното сътрудничество чрез обмена на информация за ДНК данни, пръстови отпечатъци, регистрация на превозни средства и лични и нелични данни, свързани с трансграничното полицейско сътрудничество.
Днес Съветът (правосъдие и вътрешни работи) е гледал възможността Договорът от Прюм да се превърне в основа за решение в рамките на третия стълб (с.11). България, вижда се, вече е изразила официално желанието си да се присъедини към седемте.
Първо надзорният орган в областта на личните данни , после комисиите на Европейския парламент поставиха логичните въпроси за баланса с правата на човека: Какви са последиците за защитата на личните данни? Как може да се гарантира, че ще бъде търсен баланс между засиленото сътрудничество и защитата на правото на лична неприкосновеност? Предвиждат ли се възможни проблеми? Какви са последиците от практическа гледна точка? Кой ще поеме разходите за тази програма? Кой ще финансира националните бази данни? Някои държави-членки вече са поискали финансова помощ. Финансирането от бюджета на Общността ли ще се извършва, или от държавите-членки? Не са ли изложени на риск без ясни и точни методи синхронът и хармонизацията на мерките, които се съдържат в проекторешението на Съвета?
Съветът днес отговаря – мислим, работим по отделно решение за защитата на личните данни (с.13)
*
Впрочем какво (ли) става с нашата Комисия за защита на личните данни?
Новото френско правителство обещава нов закон, засилване на автономията и 50 на сто увеличение на бюджета на висшето образование в изпълнение на стратегията на Европейската комисия за университетска реформа, предвиждаща поне 2 на сто от БВП за модернизиране на висшето образование, като средствата се осигурят от публичния и частния сектор. Сега (средно за Съюза) се отделят 1.1 на сто, от тях 3/4 от държавата – срещу САЩ : 2.6 на сто, от тях половината от държавата.
Университетите във Франция са на позиция, че изпълнението на стратегията изисква три пъти по-голям бюджет.
Не е ясно в България каква част от БВП са предназначени за университетска реформа, но скоро беше изнесено, че изследователите тук получават 15 пъти по-ниско заплащане, отколкото във Франция.
Днес в OJ: oбнародвана е покана за предложения по специфична програма Сътрудничество в рамките на Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие.
Правозащитници са установили, че законопроектът, който е внесен в парламента за нови забрани в авторското право на Канада, е изготвен и връчен на министъра на културното наследство от представители на филмовата индустрия.
“частни срещи, външен натиск и лобистки законопроекти – така се приемат законите в Канада.”
В решение по Copland v UK Европейският съд за правата на човека обсъжда личната неприкосновеност на телефонните разговори, електронната кореспонденция и достъпа до сайтове на работното място. Делото се води от служителка в учебно заведение във Великобритания, чиято кореспонденция и поведение в интернет са проследявани.
Според съда, има нарушение на чл.8 Конвенцията за правата на човека (лична неприкосновеност). Личната кореспонденция и телефонните разговори на работното място са в обхвата на понятието “личен живот”. Към 1991 г. в британското законодателство е нямало изрично законово основание за подобна намеса в личния живот.
В края на решението съдът казва още, че не може да изключи възможността в определени случаи проследяването на кореспонденцията на работното място да се налага за защита на определени интереси, необходими в едно демократично общество, когато обаче това е изрично предвидено в закон.
На 30 април 2007 г. в Рим е подписан Протокол за поправки в Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Не знам да е обявявано, че ще се внасят поправки в Договора и защо. Всякакви работи ни разказва правителството, сайтът е пълен с протоколни новини – а Google не показва някъде и буква за поправки в Договора за присъединяване. Дори да са редакции – все пак са десетина страници. Може би е преценено, че не ни интересува.
Протоколът е обнародван вчера в последния брой на OJ, българско издание, с.18-27. Нищо такова няма за версията на Договора на английски език. Има две-три поправки, наистина правопис и фактически грешки, например Ruse-East става Ruse -Iztok – и толкова.
Като поправки в Договора за присъединяване са включени и поправки в ревизии на Учредителните договори (Ница, Амстердам), дори в Договора за създаване на Конституция на Европа (версиите на български език).
Добре, редакции. Това води към друг въпрос – в Конституцията на България пише, че всичко нормативно, каквото и да е то, за да действа в България, трябва да е обнародвано в Държавен вестник. Няма друга конституционна възможност. Само там. По тази причина Договорът за присъединяване е в ДВ, бр.103 и 104 /2006 г.
Но как се обнародват поправки в ревизии на Учредителни договори, когато самите Учредителни договори и ревизиите им не са обнародвани в ДВ?
Поправката в чл.85 от Конституцията (втората поправка) нарича първичното право на ЕО/ЕС международни договори => за международните договори действа чл.5, ал.4 от Конституцията, който ги иска ратифицирани и обнародвани => ратификацията е със закон, но не е достатъчно да обнародваш ратификационния закон, трябва да обнародваш и актовете, които ратифицираш => чл.88 казва това да става в ДВ.
Сигурно пропускам важна норма – разбира се, че на общностното право мястото му е в OJ, но не трябва ли това да се каже експлицитно в българското право все пак – отделно за първичното право (договорите) и отделно за вторичното – хората трябва да знаят (откъде?), че има такива актове (къде?) и какво гласят. Ако пък не променят Конституцията, да обнародват в ДВ Учредителните договори, заедно с ревизиите и поправките. При това положение гадая дали ще бъдат обнародвани в ДВ поправките в собствения ни Договор за присъединяване към ЕС – или вече обнародването в OJ се смята достатъчно.
И един въпрос. Хубаво актуализираха тези дни Закона за нормативните актове – чл.37 и 41 – за обнародване в OJ на регламентите:
Създава се чл.37 ал. 2:
„(2) Регламентите на Европейския съюз се обнародват в “Официален вестник” на Европейския съюз на български език.”В чл. 41, ал. 1 накрая се добавя „или на “Официален вестник” на Европейския съюз в случаите по чл. 37, ал. 2.”
(За други източници не се говори, но това е отделна тема.)
Но ако за регламентите е така (234.2 ДЕО), защо да е така с необнародваните в ДВ Учредителни договори (те са уредени в чл.5 ал.4 Конституцията).
Тема за повече от постинг в блог: “Обнародването на нормативни актове в условията на членство в ЕС като конституционно условие за влизането им в сила”.
EUObserver пише днес, че Европейската комисия ще издаде акт за съдържанието онлайн. Има данни за интернет рекламата, тенденцията е позитивна. Обсъждат и любителското съдържание като признак на свободата и отвореността на мрежата (“всеки е автор, потребителят е владетел на новите медии след десетки години централизирано управление и контрол”).
Не всички обаче харесват тази тенденция в съдържанието онлайн. В нова книга (The Cult of the Amateur) авторът оценява отрицателно аматьорския интернет: “вместо да имаме диктатура на експертите, ще имаме диктатура на идиотите”. Новинарските сайтове са PR машини, справочните статии са пълни с грешки, несръчността и липсата на опит са (минават като) доказателство за страст. Цена за свободата. Известният ни Пол Саймън е цитиран да се изказва срещу web 2.0 : “мразя го като смъртта си”. Заради пиратството, предполага се. Споделят се и критики за некачествен дизайн.
Паралелно с излизането на книгата се появиха и първи разгромяващи отзиви. И Лесиг е тук (we, amateur-o-philes). Наистина, защо да е вярно “неконтролирано съдържание = дезинформация + PR”, имаме достатъчно примери за точно обратното.
В такъв глобален контекст Европейската комисия трябва да балансира между свободата на информацията и спазването на авторските права онлайн – ще видим как. След първи януари т.г. Европейската комисия вече не е “те, Брюксел” и най-директно ни засяга как.