Author Archives: nellyo

ЕСПЧ: най-после решение за хумор и сатира

Отдавна съдът в Страсбург имаше поводи да вземе отношение към сатиричната реч. Но за разлика от американските съдилища, дори от национални съдилища в Европа (напр. Италия, делото за пародиен сайт на железниците), Европейският съд за правата на човека се въздържаше да интерпретира хумора, сатирата, пародията от гледна точка на чл.10 на Конвенцията.

Ето обаче, такова решение се появи – Nikowitz & Verlagsgruppe News GmbH v Austria. Състезател счупил крак, вестникът описал картина, в която приятелят на спортиста – също състезател – казва: “Прекрасно, и аз да спечеля нещо (състезание) най-накрая.” Приятелят съди вестника за засягане на добро име (какво ще кажат рекламодателите ми, какъв човек съм аз, ще прекратят рекламните ми договори).

Австрийските съдилища се съгласяват , че има увреждане на доброто име, но съдът в Страсбург казва: “средният читател разбира, че това е шега.” “Оценъчно съждение във формата на шега”. Нарушение на чл.10.

Отделни юристи разбират от шега.

Tagged , ,

Студентската свобода на словото

Днес ни припомнят трите съдебни решения, които маркират свободата на словото в американския университет – по повод нов процес, най-важният в тази област според медиите от времето на Виетнамската война.

Върховният съд тази седмица гледа   Morse v. Frederick – типично дело за определяне на балансите между защитеното и незащитеното слово. В американските университети (и училища) има свобода на словото, но не и когато се руши дисциплината и се препятства изпълнението на образователната мисия.

Развитието на делото е дълго, забавно (поне за наблюдателите) и поучително. Става дума за марихуана –  но повече за протест срещу администрацията, прилича на нарушаване на реда – но пък  дебатите за легализирането на марихуаната в САЩ вече са третирани от съда като защитено политическо слово, а и в Аляска притежаването на малки количества марихуана не било незаконно.

Меркел работи за новата Конституция, която (по-скоро) ще се казва Договор

Съдържанието ще е по-кратко, името няма да е това, проблемите отново се откриват (Полша не иска да се преразглежда тежестта на страните при гласуването в Съвета), но Меркел има планове за успешен финал на работата по този текст и договорка в този дух със следващите две председателства – Португалия и Словения.

Гардиан предполага, че ролята на Меркел ще става все по-централна след края на мандатите на Ширак и Блеър. И още – че новият акт ще (се цели да) бъде подписан  през декември 2007, с една година време за ратификации, за да влезе в сила от 2009.

САЩ: кой да пише законите

Държавата продължава да аутсорсва (да възлага на външни изпълнители) все повече и повече законодателна работа, защо не вземем изобщо да приватизираме Конгреса?

*

В противоречиво посрещан проект се предлага изготвяне на данъчно законодателство да се възлага на данъчни адвокати, които наистина до съвършенство познават материята. Както компании, занимаващи се със сигурността, наемат хакери.  Коментарите варират от “Лисицата да пази кокошките?” до “Вместо държавата да изготвя проекти и бизнесът да се произнася, може и обратно”. Може всякак, стига да не се налага частен интерес.

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

Между първо и второ четене проектът за новата телевизионна директива (9 март 2007)  доста се отличава от първоначалния проект на Комисията (какво извърши Европейският парламент).

Но все пак Комисията разпознава в текста своите приоритети – културно многообразие, защита на децата, защита на потребителите, медиен плурализъм, защита от враждебна реч. С акцент върху независимостта на медийните регулатори – досега нерегулирани от общностното законодателство.

До края на май ще имаме политическо съгласие, казва комисарката Рединг. Ще отворим пазара най-късно до края на 2008.

Това би означавало, че ще дадат къс срок за въвеждане.

Поправки в Закона за достъп до обществената информация

Вестниците подозират парламента в нов опит за цензура. Едва ли – едва ли има умисъл, по-скоро има проблем с транспонирането на общностното законодателство.

България има задължение да транспонира Директивата за повторно използване на информацията [Re-use]. Който не я транспонира, го сполетява (след срок, в който може да се поправи) каквото Австрия или каквото Великото Херцогство – Комисията се обръща към Съда със съответен иск срещу държавата.
Отговорна институция за транспонирането на директивата е ДАИТС (Агенцията за информационни технологии). Пътят за транспониране е: работна група – проект – съгласуване – одобрение на заседание на МС и внасяне в Парламента. Поради липса на време е използван другия конституционен път: законодателна инициатива на народни представители.

Както казва Йордан Мирчев пред Сега, каквото са му дали, това е внесъл. Нямаше да има нищо лошо, ако имаше точна оценка какви текстове се транспонират и в каква българска нормативна система се вписват:

Депутатите вносители откровено си признаха, че не са наясно с предложените от тях текстове. “Поправките са изготвени от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения”, обясни пред “Сега” жълтият депутат Йордан Мирчев. Депутатите били само формални вносители, за да се придвижи проектът по-бързо и да не се налага да минава през Министерския съвет. Всъщност поправките били дадени към друг закон, но Мирчев преценил, че мястото им не е там и те били пренасочени към Закона за достъп до информация.

“Пренасочването” води до внасяне на паралелни несъгласувани решения в един действащ закон. Според юристите с опит в сектора, поправките разбиват балансите (срокове, частичен достъп, липса на изискване за доказване на интерес). ПДИ има подписка срещу поправките. Още коментари.

Становището на ПДИ заслужава подкрепа: нека България да изпълни задълженията си по 2003/98 незабавно, но бързината да не е за сметка на прозрачността и във всички случаи да се използва експертизата на ПДИ.

*

Появи се и актуален коментар на ситуацията от Александър Кашъмов, ПДИ.

*

Сега обсъжда въпроса за мотивите на подписката – кауза или най-банален интерес: Конфликт в НДСВ заради закона за достъп до информацията

Някои предложения ще бъдат взети предвид (21 март)

Каузи

Има нужда от каузални хора, хора на каузата в това материално време.

Като кажа кауза, се сещам за Моника Йосифова. Тя пое и довърши каузата Свободна Европа, тя пое каузата Георги Първанов, но и каузата на Милен Велчев, тя пое поръчката за реклама на електронното правителство, сега поема каузата да разходва два милиона за разясняване на финансовата перспектива на страната. Чрез “ПР енд медия”.

Едно наблюдение на портал Европа:

Вероятно сред комуникационните дейности ще се наблегне и на обучението на журналисти, тъй като разпространението на специализираната информация до заинтересованите страни ще се случва чрез партньорства с ключови медии. “Предимство ще имат кандидатите, чието предложение за комуникационна програма предоставя възможности за създаване и утвърждаване на стратегически медийни партньорства“.

Това е интересно. Много важна кауза – каузата обучение на журналисти – е поела Моника Йосифова.

Цяло съсредоточие на каузи, цяло каузално ядро за обществото – сигурно затова говорят, че поръчките за обществото, обществените поръчки “за информационни кампании винаги единствено печели “ПР енд медия”. Напоследък. Преди поръчките за обществото за реклама заминаваха вкупом в друга посока.

Както обясни шефът на КЗК Петко Николов, има случаи, в които е констатирал, че действително процедурата изглежда така, сякаш е изготвена специално, за да спечели конкретно лице. “Това не остава незабелязано от нас и така ще бъде и занапред. Никой от възложителите не бива да мисли, че може да подведе КЗК когато прави процедурата за определено лице”.

Понякога е така: мислиш – кауза, а пък то – процедура, за да спечели определено лице.

*

10 април

При  откровено партийни поръчки е друго, за партийните пари партията решава дали да отидат при Моника Йосифова. Предизборно време е пак,   НДСВ  избира “PR енд медиа” на Моника Йосифова за изборите за Европейски парламент.

Европейската комисия: първи оценки на България като член на ЕС

Тук, заедно с първите препоръки.

Георги Ганев е казал каквото има за казване: “голям джангър се вдига около оценката, но важното е да има реформа” – Къде е ключът от бараката.

Турция: съдът постанови забрана на достъпа до YouTube

С решение от вчера турски съд поиска от най-големия доставчик на интернет достъп в Турция да се прекрати достъпа до YouTube – сайт за видеосъдържание, предоставено от потребителите. Основание: видео, засягащо честта на основателя на модерната турска държава Ататюрк. Това е продължение на все същата тема интерактивност и отговорност

По-интересното е, че IHT обсъжда забраната в широк контекст. От една страна, в контекста на присъединяването на Турция към ЕС, преследването на Орхан Памук и изводите на Съвета от декември за проблемите с правата на човека. От друга страна обаче, достъпът до YouTube е забранен и в Бразилия, а видеосъдържанието се контролира широко в Европа – напр. във Франция за видео с насилие се предвиждат глоби до 75 000 евро и затвор. По-различна е регламентацията в САЩ, и това (различието) е самостоятелен правен проблем.

Интерактивност и отговорност: покрай казуса с YouTube отново стана ясно, че постепенно се свиква с невъзможността да се контролира съдържанието. Особено с правни средства. Една пародия на политиката на YouTube по отношение на незаконното и вредно съдържание може да види тук:

youtube_infographic_012.jpg