Нели Крус, член на ЕК: Призовавам сектора на мобилната телефония да гарантира, че хората от всички възрасти изцяло са наясно с рисковете и знаят къде могат да получат помощ.
Безопасност за децата, информираност за родителите | Доклад на GSMA
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Category Archives: EU Law
Роуминг в ЕС
Стана известно решение по дело C‑58/08 с предмет преюдициално запитване от High Сourt of Justice (England & Wales), в рамките на съдебен спор между Vodafone Ltd, Telefónica O2 Europe plc, T-Mobile International AG и Orange Personal Communications Services Ltd, оператори на обществени мобилни телефонни мрежи, и Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform (държавен секретар по икономическите въпроси), във връзка с валидността на приетите от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия разпоредби за прилагане на Регламент № 717/2007.
През 2002 г. общностният законодател обхваща всички електронни съобщителни мрежи и свързаните с тях услуги в една и съща регулаторна рамка, състояща се по-конкретно от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), както и от специални директиви. Тази рамка установява механизъм, който дава възможност на националните регулаторни органи да налагат предварителни регулаторни задължения на определени предприятия от сектора на електронните съобщителни услуги.
Обсъжданият регламент налага на операторите на наземни мобилни мрежи таван за цените на едро и на дребно за предоставянето на роуминг услуги в обществените мобилни телефонни мрежи по отношение на гласовите повиквания между държавите в ЕС (наричани по-нататък „роуминг услугите в Общността“).
Запитването е относно правното основание на регламента и тавана на цените на дребно за роуминг [услугите] от гледна точка на принципа на пропорционалност и/или принципа на субсидиарност.
Според Съда целта на Регламент № 717/2007 действително е подобряването на условията за функциониране на вътрешния пазар и той е могъл да бъде приет на посоченото основание в ДЕО.
Не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на регламента.
Цифров преход в Италия: на ред са Съдът на ЕС и ЕК
Медиите продължават да следят отблизо цифровия преход в Италия, чието развитие зависи от две очаквани решения – на ЕК и на Съда на ЕС.
В държавите от ЕС pay TV се предлага главно чрез сателит и кабел. Не и в Италия – там контролираната от Берлускони Mediaset утвърждава pay TV при наземното разпространение. Мърдок чрез Sky Italia държи пазара на pay TV чрез сателит и кабел.
Берлускони като министър-председател през 2004-2005 насочва €110 от бюджета за субсидиране на цифрови декодерu, с което укрепва позициите на Mediaset на пазара на pay TV.
Европейската комисия определи това финансиране като държавна помощ, несъвместима с правото на ЕС. Едно от основанията е, че създава пазарно предимство на наземната цифрова тв/Mediaset. Pешението на ЕК се оспорва (T-177/07 Mediaset v. Commission) и Съдът на ЕС се очаква да се произнесе до края на този месец.
От друга страна, очаква се решението на Европейската комисия по искането на Sky да стъпи и на пазара на цифрова наземна телевизия. Представители на Mediaset казват за FinancialTimes, че ще настояват за реципрочност: ако ЕК разреши pay TV/DTT на Sky, те ще искат същото за сателитна телевизия. Все пак, правата за футболното първенство за сателит засега държи Sky, така че не е ясно с какво съдържание би я конкурирала компанията на Берлускони, допълва FT.
Впрочем, докато това стане, Mediaset вече предлага на зрителите в 500 населени места платени услуги на базата на договор с Telecom’s Alice Home IPTV Network. И още, Mediaset u oбществената RAI (публично-частно партньорство) развиват безплатни услуги паралелно на Sky, с което също се цели, освен другото, намаляване на пазарния дял на Мърдок.
Берлускони спря рекламата на Sky в програмите на Mediaset и спечели делото по този въпрос. Като собственик. А като политик, наложи закон за 20 на сто ДДС върху платената тв и ограничи рекламата за pay TV услугите: решения, c които засяга най-силно Sky.
Time.com преди време писа, че това е най-истинското реалити – и напомни, че Берлускони чрез Mediaset има собственост в Endemol.
Позициониране на продукти: Великобритания
Директивата за аудиовизуални медийни услуги забранява позиционирането на продукти, но допуска държавите да се отклонят от забраната и да разрешат в националните си закони позициониране.
Във Великобритания след приемането на закона за аудиовизуалните медийни услуги през 2009 , позиционирането на продукти беше уредено през 2010 с отделен закон.
Британският закон съдържа по-строги ограничения за позициониране на продукти в сравнение с Директивата за аудиовизуални медийни услуги (за държавите, които дерогират забраната) и в сравнение с България.
По-строгите ограничения се отнасят за позициониране в новини, религиозни и коментарни предавания и предавания за потребителите, както и за позициониране на продукти и услуги като
- алкохол;
- храни и напитки, богати на сол, захар и мазнини;
- хазарт;
- медицински продукти;
- продукти, свързани с тютюнопушене (лули, запалки) и др.
Има и различия в сравнение с България и в интерпретацията на някои термини. Очаква се скоро и регулаторът Офком да съобрази правилата си с новоприетия закон.
IP-адресите са лични данни, според Европейския надзорник за защита на данните
Днес в Официален вестник: Становище на Европейския надзорен орган за защита на данните по проекта за Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Надзорният орган изразява своето съжаление, че Европейската комисия не се е консултирала с него относно съдържанието на това споразумение.
Политиките на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения, ако бъдат включени в ACTA, биха имали изключително голямо въздействие върху защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, правото на справедлив процес и свободата на словото.
Позовавайки се на определението за лични данни, съдържащо се в член 2 на Директива 95/46/ЕО: „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице („съответно физическо лице“); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер“ , можем да заключим единствено, че IP адресите и информацията за действията, свързани с тези адреси, са лични данни във всички случаи, които имат отношение към темата. В действителност IP адресът служи като идентификационен номер, който позволява да се открие името на потребителя, на който този IP адрес е бил предоставен.
Според надзорника,
политиката на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения, в практикуваната понастоящем форма (включваща определени елементи на обща приложимост), представлява непропорционална мярка, поради което не може да се счита за необходима мярка.
По въпроса за задължението на доставчиците да запазват информация:
Съгласно Директива 2002/58/ЕО, и по-специално член 6 от нея, събиране и съхраняване на данни за трафик, като IP адреси, се допуска само на основания, пряко свързани с комуникационната услуга, включително за целите на фактуриране на услугата, управление на трафика и предотвратяване на измами. С отпадането на тези основания данните трябва да бъдат заличени. Това задължение не засяга задълженията по Директивата за запазване на данни, която, както е посочено по-горе, съдържа изискванията за съхраняване на данни за трафик и тяхното пре- доставяне на полицейските и прокурорските служби за подпомагане на разследвания само на тежки престъпления .
Това означава, че когато носители на авторски права се обърнат към доставчици на интернет услуги след изтичането на ограничен период, последните не следва да разполагат с файловете с данни за дейността на потребителите, свързващи IP адресите със съответните потребители. Запазване на файловете с данни след изтичането на този период следва се допуска само при наличие на основания, свързани с целите, предвидени в закона.
Тезата за IP- адресите като лични данни е известна теза на Европейския надзорен орган. Съдебна практика в този смисъл има в Полша, Швеция и др.
По съображения за пълнота трябва да се каже, че има и обратна теза – IP-адресите не са лични данни според съдилища в Германия, Ирландия и др.
А във Великобритания концепцията е, че можа да са – може да не са. Зависи, казва техният комисар за защита на данните.
Отговорност за съдържание онлайн: юрисдикция
Днес в Официален вестник: Преюдициално запитване от френски съд до Съда на ЕС относно юрисдикцията при отговорност онлайн (Дело C-161/10).
Това е известният случай с Оливие Мартинес/Кайли Миноуг отпреди две години, в който френски съд осъди първо френски сайтове, после сайтове от групата Дейли Мирър за нарушаване на лична неприкосновеност (по френското право) чрез републикуване във Великобритания.
Френският съд иска да се изясни компетентността на юрисдикция на една държава от ЕС по Регламент (ЕО) № 44/2001 да разгледа иск за нарушение на права, свързани с личността, което би могло да се извърши посредством публикуване в интернет на информация и/или снимки, достъпни на уебсайт, издаван в друга държава от ЕС от дружество със седалище в тази друга или в трета държава.
Има и конкретизиращи въпроси относно критериите, които се прилагат, за определяне на юрисдикцията:
—единствено при условие, че този уебсайт може да се разглежда в първата държава или
— само когато между вредоносното събитие и територията на първата държава от ЕС съществува достатъчна връзка, която е съществена или значителна, и в посочения втори случай, дали тази връзка може да е вследствие на:
— броя посещения на спорната страница в първата държава като абсолютна стойност или като съотношение спрямо всички посещения на споменатата страница,
— мястото на пребиваване, дори и гражданството на лицето, което твърди, че са нарушени негови права, свързани с личността, или по-общо — на засегнатите лица,
— езика, на който се разпространява спорната информация или всяко друго обстоятелство, което би могло да докаже намерението на издателя на уебсайта да се обърне специално към аудиторията в първата държава,
— мястото, където посочените фактически обстоятелства са се осъществили и/или където са направени снимките, които евентуално са публикувани в интернет,
— други критерии?
Европа 2020 и публичните услуги
Комисарят по конкуренция Хоакин Алмуния потвърждава грижата за услугите от общ икономически интерес (SGEIs) през идващите години в перспективата на стратегията Европа 2020.
Комисарят напомня решението Алтмарк на Съда на ЕС и заявява, че
услугите от общ икономически интерес и политиката в областта на конкуренцията са ключови за Европейския модел.
Балансът е важен за ред услуги в електронните съобщения и медиите, в частност за обществените медии. Финансирането на обществените медии в ЕС почива върху критерии и принципи, за които говори Алмуния.
Директивата за запазване на трафичните данни пак в Съда на ЕС
Директивата 2006/24/ЕО за запазване на трафичните данни отново ще влезе в Съда на ЕС, отново от Ирландия (след делото С-301/06 Ireland v Parliament and Council).
Този път ще има преюдициално запитване от Върховния съд на Ирландия. Делото в Ирландия се води от Digital Rights Ireland, точната редакция на въпросите предстои да се уточни.
Mедийното образование в образователната политика на EC
Днес в Официален вестник – Mедийното образование в образователната политика на EC, становище на Комитета на регионите.
В рамковата стратегия в областта на образованието и обучението се съдържа спорното твърдение, че медийната грамотност е подразделение на цифровата грамотност. Спешно трябва да бъде преосмислено отношението между цифрови умения и медийни умения. Необходимо е младите хора да развиват, успоредно с техническите умения, по-голяма аналитична способност и компетентност по отношение на медийното съдържание.
Следва да се окаже специална подкрепа на това, че Европейската комисия е започнала изготвянето на показатели за медийното образование в дългосрочна перспектива.
Интелектуалната собственост в ЕС
В дневния ред на следващата сесия на Европейския парламент е обсъждането на проектодоклад за упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар във връзка със Съобщението на ЕК COM(2009)0467.
Обсъждането ще покаже, освен другото, актуалната позиция на Европейския парламент (в новите условия при действието на Договора от Лисабон) за баланса между свободен достъп и защита на носителите на права.
В доклада се изразява съжаление, че Комисията не е засегнала, нито споменала по-конкретно въпроса за баланса между свободния достъп до интернет и мерките, които следва да се приложат за ефикасна борба срещу проблема на онлайн пиратството и се настоява Комисията да се занимае с тази проблематика.
