Медийно право

Публикувано е заключение на генералния адвокат по дело  C‑162/10 Phonographic Performance (Ireland)  с предмет преюдициално запитване, свързано с прилагането на Директива 92/100/ЕИО и Директива 2006/115/ЕО.

Въпросите продължават тематиката на C-306/05  Rafael Hoteles SA  и  C‑136/09 Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon за приемници в хотели, правата и възнагражденията, свързани с приемането. Съдът беше приел, че предоставяне на тв приемници още не е участие в акта на комуникация. Но при наличието на централна антена предоставянето на приемници  прави технически възможен  достъпът на гостите на хотела до защитените произведения. А свързването на антената с приемниците е знак за наличие на публично разгласяване на произведение.

Сега се пита има ли публично съобщаване на звукозапис, трябва ли да  се предвиди  заплащане на справедливо възнаграждение от собственика на хотела, в допълнение към справедливото възнаграждение, заплащано от радиотелевизионния оператор за разпространението на звукозаписа и позволено ли е на държавите да освободят собствениците на хотели от задължението   на основание  лично използване.

• Хотелиерът и стопанисващото пансион лице, които поставят в стаите телевизионни и/или радиоприемници и предават до тях излъчван сигнал, използват възпроизведените в предаванията звукозаписи за непряко публично съобщаване.
• Държавите трябва да предвидят право на справедливо възнаграждение от страна на хотелиера.
• Хотелиерът, който предоставя в стаите на клиентите устройства за възпроизвеждане на звукозаписи, различни от телевизионни или радиоприемници, и съответните звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с такова устройство, използва тези звукозаписи за публично съобщаване.
• Не е възможно изключение за лично ползване.

ІІ

Публикувано е и заключение на генералния адвокат по дело С-135/10 SCF с предмет преюдициално запитване, свързано с прилагането на Директива 2001/29/ЕО.

Тук въпросът е:  безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет в полза и въпреки волята на клиентите, извършено в рамките на упражняването на свободна професия, съставлява ли „публично разпространяване“ или „предоставяне на публично разположение“  и дължи ли се справедливо възнаграждение.

Да.

Италианският цифров преход е незаконно субсидиран, като икономическо предимство е получила медийната империя на министър-председателя Берлускони.

Днес стана известно  решението на Съда по дело C‑403/10 P Mediaset SpA по жалбата на  Mediaset   срещу решение  на Общия съд.  В него  Общият съд отказа да отмени решението на ЕК относно държавна помощ   за субсидирана покупка на цифрови декодери.

И в новото решение Съдът потвърждава несъвместимостта на субсидирането на цифрови декодери с общия пазар.  Създава се икономическо предимство за  Mediaset. Мярката, чиито преки бенефициенти са крайните потребители, представлява косвено предимство за съответните оператори  на пазара на цифрова телевизия.

Според Mediaset  не е достатъчно субсидирането да е селективно, т.е. само за определени предприятия, но трябва да се установи, че то предоставя икономическо предимство на получателя, в смисъл, че благоприятства този получател. Съдът приема съображението на Общия съд, че субсидиите създават  предимства, защото  помагат на оператора да разшири аудиторията си – което е изключително важна част от телевизионния бизнес, и защото  по този начин влияят върху  избора на потребителите в полза на дадена  програма.

Съдът приема, че дори ако цената на декодера не е единственият елемент, който определя избора на потребителите,  значително намаление в цената на декодера  ще доведе до  увеличаване на търсенето за услугата, за която е необходим този декодер.

Според Съда, селективността (липса на технологична неутралност)   може да бъде достатъчна сама  по себе си да доведе до изкривяване на пазара – което е самостоятелно основание тази мярка да бъде несъвместима с общия пазар. В случая става дума за цифрови декодери за наземно разпространявани програми.

В първите коментари се казва, че това е поредна лоша новина за Берлускони, който ще трябва да възстановява неправомерно получена държавна помощ. Това е и част от телевизионните войни в Италия между Берлускони (като медиен магнат) и Мърдок.

Най-истинското реалити: Берлускони спира рекламата на Мърдок, Мърдок сигнализира ЕК за неправомерна държавна помощ в полза на телевизията на Берлускони и т.н.
 

Решението   Batchelor / ЕК   позволява да се направят и някои изводи относно националните списъци на събития с важно значение за обществото. Според Общия съд  (т.94-95):

• държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може  в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава  желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.

• Целта на спазването на правото на Общността не е застрашена, когато държава  не желае да сътрудничи при преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерките, които тази държава приема или възнамерява да приеме. В подобна хипотеза посочените мерки няма да бъдат разгледани от ЕК, няма да се ползват от взаимно признаване и ще се приложи изцяло гарантираната от първичното право свобода на предоставяне на услуги.

Следователно според Общия съд ако една държава не предостави на ЕК за разглеждане национален списък+ мерки  по чл.14 ДАВМУ, това  не води до санкция за държавата.  

Разбира се, ако държавата не желае да сътрудничи, големият губещ са зрителите  – защото   целият механизъм на списъците е регламентиран с цел преобладаващата част от населението да не е лишена от достъп до значими събития, предимно спортни събития,  по безплатната телевизия.

(Нормата:  “Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата- членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.”)

С думите на Общия съд, България е пожелала да има политика към защитата на аудиторията по отношение на достъпа до значими събития. По-рано този месец  СЕМ  прие (с решение 140/ 12 юли 2011)   проект на национален cписък и мерки за защита на достъпа на аудиторията до значимите събития в списъка.  България трябва по-нататък да влезе  в процедура за взаимно признаване.

Събитията според проекта:

1. Зимните и летните олимпийски игри;
2. Официалните футболни срещи на българския национален футболен отбор в годишния календар на УЕФА и ФИФА;
3. Футболните срещи за откриването, полуфиналите и финалът на Световното първенство по футбол;
4. Полуфиналите и финалът на Европейското първенство по футбол;
5. Финалът на Купата на България по футбол;
6. Международните срещи на националния отбор по волейбол (мъже);
7. Международните срещи на националния отбор по баскетбол (мъже);
8. Световна купа по ски (алпийски дисциплини);
9. Световно първенство по борба;
10. Световно първенство по художествена гимнастика и Световна купа.

За сравнение, Белгия и Обединеното кралство са включили в списъка си цялото световно първенство по футбол, а Обединеното кралство  –    и  цялото европейско първенство по футбол.

Публикувано е решение на Общия съд по дело Т-250/08   Batchelor / ЕК  с предмет искане за отмяна на решението на генералния секретар на Комисията, с което се отказва достъп до някои документи, разменени в рамките на преценката на съвместимостта с правото на ЕС на мерките, взети от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия въз основа на член 3а (сега чл.14, списък на събития с голямо значение) от Директива 89/552/EИО Телевизия без граници.

Infront WM AG е дружество, учредено по швейцарското право, упражняващо дейност по придобиване, управление и продажба на права за телевизионно излъчване на спортни събития. То подава  оплакване до Комисията   по повод на мерките, приети от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия въз основа на член 3а от Директива 89/552.

Комисията е приканена да предостави всички документи, свързани с размяната на писма с органите на Обединеното кралство след подаване на оплакването, както и всички статистически и други данни, съдържащи се в документите, предоставени във връзка с това от посочената държава.

Междувременно Комисията обявява мерките, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552, за съвместими със законодателството на Общността.

След консултация с органите на Обединеното кралство, които са  се противопоставили на оповестяването на тези писма въз основа на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, втора алинея на R1049, ЕК отказва достъп.

• Според жалбоподателя Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, тъй като се е основала единствено на мотивирания отказ на Обединеното кралство.

Според Общия съд държавата  е длъжна да мотивира своето евентуално противопоставяне въз основа на изброените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения. Когато държавата изпълни това задължение, институцията е длъжна да отхвърли заявлението за достъп, като не е длъжна да добавя собствена оценка на основателността на тези мотиви.

• Според жалбоподателя, решението на ЕК за съвместимост вече е взето и ЕК не може да се позовава на изключение поради работен процес.  ЕК и ОК смятат, че има данни,  които не биха могли да бъдат оповестени, без да се засегне взаимното доверие, което трябва да е в основата на отношенията между Комисията и държава-членка .

Според Общия съд:  ако се възприеме, че една държава  може да  изразява резерви относно сътрудничество с ЕК,  само защото  комисията е предоставила на трети лица достъп до документ, получен от държавата,  това  би означавало  да се подчини   политиката на ЕК  за достъп  до документи на съответните национални политики. Поради това отменя частично решението на ЕК, освен където действа изключението.

В решението се засягат и други въпроси  (мълчалив отказ и др. по R 1049).