Медийно право

Лондон, Барбикан. От археологията до Анди Уорхол: или за границата между изкуството и порнографията.
Сложна задача, решавана от университетски специалисти по история на изкуството (Оксфорд). Експонирани са обекти “с голяма художествена стойност” – но входът е само за възрастни (“почти сигурно е , че това е първата изложба с ограничен достъп за лица под 18”) – от днес до края на януари.

Evening Standard пише, не пропуска да напомни за Gabinetto Segreto от Наполеоново време, където са съхранявани находки от Помпей – оценени тогава като скандални – и за закрити секции на британски и американски музеи и галерии. Още за границата тук и тук

Хубава илюстрация на т.нар. принцип на пропорционалността: ограничавай свободата, но не повече, отколкото е необходимо за дефинираните ти цели – и ако е за защита на децата, да е защита на децата.

Върховният съд на САЩ, за да постанови решение, за пръв път в американската съдебна история се позовава  и публикува на сайта на ВС  видео от YouTube (показващо, че лицето е създало опасност за сигурността).

Съдия Скалиа: Щастливи сме, че можем да оставим видеозаписът да говори за фактите.

Съдия Брайер: Нека заинтересованият читател се възползва от връзката в съдебното решение и гледа записа (16 минути).

В блоговете се обсъжда значението на прецедента за съдебната практика, оценките не са еднозначни. 

СУ “Св. Климент Охридски” е най-старият и престижен университет в България. Решенията на Академичния съвет несъмнено представляват публичен интерес. Ректорският съвет изразява възмущение от материал в Дневник, посветен на една от точките в дневния ред на последното заседание на АС: публично-частно партньорство за изграждане на сграда на терен на СУ. Според Ректорския съвет, демонстративното медийно неуважение към СУ е достойно за порицание.

Съдът за правата на човека има обемиста практика по казуси като този (критична функция на медиите, публичен интерес) – и с негови (на Съда) думи:

Съдът последователно подкрепя тезата, че доказването на истинностmа на оценки противоречи на правото на човека да се придържа към своите убеждения и да ги изразява свободно. В решението по делото Lingens v. Austria Съдът приема, че „съществуването на фактите може да бъде доказано, а истинността на оценъчните съждения не е задължително да подлежи на доказване. По отношение на оценъчните съждания да се изпълни изискването за доказване на съответствие с обективната действителност е невъзможно и това нарушава самата свобода на словото, която е съществената част от правото, гарантирано от чл.10 ЕКПЧ”.

Това е казано за много по-ярки оценки на публични фигури от тези в Дневник (напр. “нямате нито срам, нито съвест” по делото Grinberg v. Russia). Журналистиката определено се ползва със защита в подобни случаи.

Ректорският съвет има силен инструмент за реакция: още информация.

RIAA спечели дело в Минесота (макар и не окончателно). Джейми Томас трябва да плати около 220 000 долара – или по 9250 долара за всяка от 24-те песни, които чрез р2р (Kazaa) са изтеглени до (нейния) компютър в нейния дом.

Не е установено кой точно е имал достъп и кой точно е виновен за нарушението, но съдът е решил, че отговорността е за Дж.Томас. Това е прецедент и, както пише news.com, има адвокати, предложили помощ за обжалване на решението.

Документацията по делото и анализ

NYT 

Глоба от 216 млн евро (съответно 96 и 120  милиона евро) е наложена от Федералната конкурентна служба в Германия на RTL u ProSiebenSat за недопустими отстъпки при формиране на цените за телевизионна реклама.

Двете телевизии са приели да изплатят санкциите ( RTL u ProSiebenSat).

Министърът на културата на Великобритания не е присъствал на събитие, но останалите участници са решили по време на снимките да оставят място и за него, след което той бил заснет отделно и прибавен към останалите на снимките – така сякаш е присъствал на събитието. Телеграф: Неприятно съвпадение с речите на министъра в последно време срещу измамите в телевизионните игри, той говореше именно за общото между политиката и телевизията: борбата за доверието на хората.

По този повод британски сайтове напомнят скандала с Кевин Мартин, шеф на американския телекомуникационен регулатор, заснет в хотелска стая с лобисти. Тогава, след коментарите, че един шеф на регулатор не трябва да бъде в едно легло с бизнеса дори метафорично, се оказа, че става дума за обикновен монтаж.

Да се върнем към българската практика – например при главния прокурор Филчев в компанията на световната кинозвезда Бриджит Мойнахан.

Техническият редактор Божидар Стоянов обясни, че колажът им бил предоставен от прокуратурата и бил дело на техен специалист. Като един от съставителите на сборника “Никола Филчев – интервюта, изявления, доклади (1999 – 2005 г.)” е посочен говорителят на Върховната касационна прокуратура Николай Марков. Пред “Дневник” Марков потвърди, че е знаел за монтажа на снимката. “Така ми беше дадена и така я пуснах, обясни той.

Британската прескомисия по етика има нови решения за отразяване на трагични събития. В частност, измененото правило (мотивите) от Етичния кодекс за отразяване на хора в скръб или шок изисква да не се показва в детайли използвания метод (при насилие, при самоубийство и др.под.)

Нарушения на медии, свързани с подробно описване на метод за самоубийство. Решенията тук and тук.

А общото правило в такива случаи изисква съчувствие и дискретност.