Медийно право

Върховният съд на Швеция се е обърнал с преюдициално запитване към Съда на ЕС  (дело С-461/10)  във връзка с делото Bonnier Audio AB и др.  v Perfect Communication Sweden AB. Издатели на аудиокниги искат от доставчик на интернет достъп разкриване на самоличността на лица, за които се твърди, че са нарушители на авторски  права.

Преюдициални въпроси
1. Изключва ли Директива 2006/24/ЕО  за запазване на данни прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО за упражняването на права върху интелектуалната собственост  и  допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за запазване  на данни, въпреки че срокът е изтекъл.

За пореден път такъв въпрос се  поставя пред Съда. Но той не даде отговор например в решението  C-92/09 Volker und Markus Schecke GbR v. Land Hessen (съединено с  C-93/09 Hartmut Eifert v. Land Hessen).

Стана известно заключението на генералния адвокат по делото C‑281/09 ЕК срещу Испания.  Директивата „Телевизия без граници“  определя  ограничения за излъчване на рекламни съобщения, които се различават според това дали тези рекламни съобщения представляват рекламни спотове или други форми на реклама.

Европейската комисия твърди, че Кралство Испания не е приложило правилно тези разпоредби. ГА предлага на Съда да обяви  иска на ЕК  за основателен, доколкото Испания  не е предприела мерки срещу допуснатите множество явни и тежки нарушения на директивата.

(76) Защитата на потребителите, каквито са зрителите, срещу прекомерната реклама представлява  една от целите на директивата.

(77) Почасовото ограничение от 12  минути е  търсеното от общностния законодател равновесие между нуждите на телевизионните оператори от финансиране чрез реклама и защитата на зрителите от прекомерна реклама. С други думи, общностният законодател е преценил, че възможността за излъчване на рекламни съобщения в продължение на най-много 12 минути на час е достатъчна за задоволяване на нуждите на телевизионните оператори от финансиране.

(80) Според Испания прилагането на директивата за рекламен спот    се изключва всеки път, когато съответната форма на реклама не отговаря напълно, с оглед на всички тези критерии, на определението на понятието  рекламни спотове , изведено в Решение  RTI.

Според решение на Съда на ЕС от днес по съединени дела C-288/09 и C-289/09 British Sky Broadcasting Group plc и Pace plc/декодерите с твърд диск трябва да се класират като set-top модули с комуникационна функция, а не като апарати за записване.
Въпросът е важен, защото апаратите за записване се облагат с мито при ставка от 13,9 %, докато set-top модулите са освободени от мито.
Съдът припомня, че машините с няколко функции, които могат да бъдат класирани в различни категории, трябва да бъдат класирани съгласно тяхната основна функция.
Декодерите  се продават на доставчици на телевизионни услуги, които ги предоставят на клиентите си, за да им осигурят достъп до програмите си. При избора на този продукт   потребителят не се интересува от функцията за записване, а по-скоро от функцията за декодиране на телевизионните сигнали,  която именно е основна.

Решението

Днес в Официален вестник:  Съобщение за решение  по дело C-517/09 по преюдициално запитване от Органа за издаване на разрешения и осъществяване на контрол към Върховния съвет по аудиовизуалните въпроси — Белгия   в рамките на производство относно RTL Belgium SA, по-рано TVi SA

От Съда се иска тълкуване на член 1, буква в) от Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 2007/65/ЕО (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)   на  „доставчик“ на аудиовизуални услуги и „ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация“.

Въпросът е принципен.  Телевизионна зрителка в Белгия твърди, че RTL Belgium е излъчвал  7 часа телевизионно пазаруване  в рамките на един ден, а  законовото ограничение е 3 часа.

RTL Belgium смята,  че   дружеството  майка CLT-UFA, установено в Люксембург, е доставчик на услугата RTL Belgium.

Въпросът е  дали белгийските или люксембургските власти са компетентни да осъществят контрол върху услугата RTL Belgium, което зависи от това дали  RTL Belgium е доставчикът на услугата.

Този  въпрос до Съда е формулиран от Органа за издаване на разрешения и осъществяване на контрол  към белгийския регулатор  така:

„Може ли понятието „ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация“, съдържащо се в член 1, буква в) от [Директива 89/552], да се тълкува в смисъл, че позволява да се приеме, че дружество, което е установено в държава членка и на което е разрешено чрез лицензиране от правителството на тази държава членка да предоставя аудиовизуални медийни услуги, действително упражнява такъв контрол, след като то делегира, с възможност за пределегиране, на трето дружество, установено в друга държава членка, срещу плащане на неопределена сума, съответстваща на общия оборот от реклама, осъществен от излъчването на тези услуги, реализирането и произвеждането на всички програми, характерни за тези услуги, информирането на обществеността в областта на програмните схеми, както и финансовите услуги, правните услуги, услугите, свързани с човешките ресурси, услугите, свързани с управлението на инфраструктурите и други услуги, свързани с персонала, и след като изглежда, че в седалището на това трето дружество се решава и се осъществява съединяването на програми, евентуалното сваляне от програмата и промените в телевизионните излъчвания, свързани с текущите събития?“.

Решението: Съдът не е компетентен да отговори на въпроса. Запитващият не е юрисдикция по 267 ДФEС.

Днес в Официален вестник:  Съобщение за решение на Съда по дело C-393/09  във връзка с  преюдициално запитване от Чешка република (Svaz softwarové ochrany/Ministerstvo kultury)

Според чешко сдружение за защита на софтуера определението за компютърна програма включва също и графичния потребителски интерфейс,  а  дадена компютърна програма се възприема както на равнището на обектния или изходния код, така и на равнището на начина на комуникация (комуникационен интерфейс).

Освен това сдружението смята, че компютърната програма се използва, когато се показва на екрана на потребителя, и че следователно подобно използване трябва да бъде закриляно от авторското право.

До Съда се отнасят следните въпроси:

„1)      Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [91/250] да се тълкува в смисъл, че за целите на закрилата от авторското право на компютърна програма като произведение, подлежащо на авторскоправна закрила съгласно посочената директива, изразът „обективирана в каквато и да е форма компютърна програма“ обхваща и графичния потребителски интерфейс на компютърна програма или част от него?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли телевизионното разпространение, позволяващо на обществеността да възприема сетивно графичния потребителски интерфейс на компютърна програма или част от него, макар и без възможност за активно оказване на контрол върху тази програма, публично разгласяване на защитено от авторското право произведение или на част от него по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [2001/29]?“.

Съдът дава следните отговори:

1. Графичният потребителски интерфейс не представлява обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250/ЕИО   относно правната защита на компютърните програми и той не може да се ползва от закрилата на авторското право върху компютърните програми по силата на тази директива.

Този интерфейс обаче може да се ползва от закрилата на авторското право като произведение по силата на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, ако той е собствено творение на своя автор.

2. Телевизионното разпространение на графичен потребителски интерфейс не представлява публично разгласяване на защитено от авторското право произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

Според Директивата за аудио-визуалните медийни услуги  държавите от ЕС изготвят списък на   събития от голямо значение (като например Олимпийски игри)  и предприемат мерки за гарантиране, че тези събития са достъпни за аудиторията в съответната държава по безплатна телевизия.  Тези списъци се представят на Европейската комисия за одобрение, за да получат признание в другите държави от ЕС.

Fédération internationale de football association (FIFA) организира финалната фаза на световното първенство по футбол ( „световното първенство“), а Union des associations européennes de football (UEFA) организира европейското първенство по футбол („европейското първенство“). Продажбата на правата за телевизионно излъчване на тези състезания представлява важен източник на приходи за тези организации.

Белгия и Обединеното кралство са представили пред ЕК и ЕК е одобрила списъци, обхващащи цялото световно, а Обединеното кралство –    и  цялото европейско първенство.

ФИФА и УЕФА се обръщат към Общия съд, като твърдят, че целите първенства  не са събитие с важно обществено значение (дела T-385/07 и T-68/08 (ФИФА / Комисията) и  T-55/08 (УЕФА / Комисията).

Общият съд разглежда въпроса дали притежаваните от FIFA и UEFA права на телевизионно излъчване на световното и европейското първенство могат да бъдат ограничени поради императивно съображение от обществен интерес (защита на правото на достъп).

В решението си Общият съд приема, че   при липса на хармонизация в Съюза относно конкретните събития, Комисията не е допуснала грешка, като е обявила за съвместима с правото на Съюза дадената от Обединеното кралство на всички срещи от световното и европейското първенство и дадената от Белгия на всички срещи от световното първенство квалификация като „събития от голямо значение“ за обществото в тези държави.

Когато определени събития като цяло са от голямо значение за обществото, ограничението  на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване е обосновано от правото на информация и от необходимостта да се гарантира широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на тези събития.

Поради това с решения на Общия съд от днес жалбите на FIFA и UEFA са отхвърлени.
UEFA изразява разочарование и анализира внимателно решенията, още реакции.