Медийно право

Днес в Официален вестник – съобщение за решение на Общия съд по съединени дела   T-231/06 и Т-237/06 – държавна помощ – компенсация на разходите за мисията за предоставяне на обществени услуги.

Предмет на производството са две искания за отмяна на Решение 2008/136/ЕО на Комисията  относно ad hoc финансирането на обществените радио  и телевизия   в Холандия.

ЕК има решение, че предоставената помощ е несъвместима с общия пазар и подлежи на възстановяване (76 милиона евро и лихви).  Според Комисията тези ad hoc плащания  дават икономическо предимство на холандските   обществени радио  и телевизия, тъй като  ги освобождават от оперативни разходи, които самите те по начало би трябвало да понасят в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност.

Холандия обжалва.

Съдът отхвърля жалбите.

Стана известно заключението на Генералния адвокат Kokott по дело C-403/08 Football Association Premier League и др./QC Leisure и др. и дело C-429/08 Karen Murphy/Media Protection Services Ltd.  Делото се следи с изключителен интерес.

Предприятия внасят в Обединеното кралство декодиращи карти от Гърция  и ги предлагат  на заведения на по-изгодни цени. Тази практика дава възможност за предаване на живо на футболни срещи от Premier League в заведения в Обединеното кралство чрез използване на гръцка декодираща карта.

В основата на дело C-429/08 се намира наказателно производство срещу собственичката на заведение, която показва срещи от Premier League посредством гръцка декодираща карта. И в двете производства High Court отправя до Съда множество въпроси относно тълкуването на правото на Съюза. Например допуска ли се разпоредба в една държава от ЕС, съгласно която е незаконно да се внася или продава карта за спътников декодер, която е издадена в друга държава  от ЕС от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава?

Генералният адвокат  Kokott приема, освен другото,  че правото на Съюза не дава възможност за забрана на предаването на живо на футболни срещи от Premier League в заведения чрез използване на чуждестранни декодиращи карти.

Заключението не обвързва Съда. Решението се очаква до няколко месеца.

Първи коментари, в които се подчертава заключението, че специфичният предмет на правата върху предаването на футболни срещи не обосновава разделянето на вътрешния пазар на отделни национални пазари, следователно — и посоченото ограничение на свободното предоставяне на услуги.

Дейли Мейл: Невероятно важно.

ВВС: Решението би могло да промени начина, по който зрителите гледат тв футбол.

EurActiv: BSkyB получава 200 милиона паунда годишно от продажба на права. Ако може да се гледа гръцката Нова за 600 паунда годишно вместо BSkyB за 8 000 годишно, решението би имало сериозен ефект.

Premier League: Съдът да осигури прилагането на правото, не да го променя.

Днес в Официален вестник – съобщение за решение на Съда по дело C-159/09 за заблуждаващата сравнителна реклама.
Сравнителна реклама е разрешена, когато са изпълнени следните условия: не е заблуждаваща; сравнява стоки [или] услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел; сравнява обективно една или повече съществени, сравними, потвърдими или характерни черти на сравняваните стоки и услуги, включително техните цени и пр.

Според Съда сравнителна реклама може да има заблуждаващ характер:
— ако се констатира, предвид всички релевантни обстоятелства в конкретния случай, и в частност индикациите или пропуските, които придружават рекламата, че решението за покупка от страна на значителен брой потребители, до които тя е адресирана, може да бъде взето с погрешното убеждение, че направеният от рекламиращия подбор на стоки е представителен за общото равнище на цените при него спрямо това, практикувано от неговия конкурент, и че при това положение потребителите ще реализират икономии от мащаба на рекламираните в посочената реклама, като редовно правят покупките си на стоки за текущо потребление по-скоро от рекламиращия, отколкото от посочения конкурент, или пък с погрешното убеждение, че всички стоки на рекламиращия са по-евтини от тези на неговия конкурент, или
— ако се констатира, че за целите на сравнение, направено изключително от гледна точка на цената, са били подбрани хранителни стоки, между които обаче има разлики от естество да повлияят чувствително на избора на средния потребител, без посочените разлики да са видни от въпросната реклама.

Решението Lidl

Има решение на Съда на ЕС по дело C-517/09 RTL Belgium в отговор на преюдициално  запитване за категорията редакционна отговорност.

Телевизионна зрителка  твърди, че RTL Belgium излъчва  телепазар в продължение на 7 часа в рамките на един ден, макар че законовото ограничение е 3 часа. В отговор на писмо до установеното в Белгия дружество RTL Belgium,  дружеството отговаря, че   не то, а неговото дружество майка CLT-UFA, установено в Люксембург, е доставчик на услугата RTL Belgium.

Въпросът към Съда:

„Може ли понятието „ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация“, съдържащо се в член 1, буква в) от [Директива 89/552], да се тълкува в смисъл, че позволява да се приеме, че дружество, което е установено в държава членка и на което е разрешено чрез лицензиране от правителството на тази държава членка да предоставя аудиовизуални медийни услуги, действително упражнява такъв контрол, след като то делегира, с възможност за пределегиране, на трето дружество, установено в друга държава членка, срещу плащане на неопределена сума, съответстваща на общия оборот от реклама, осъществен от излъчването на тези услуги, реализирането и произвеждането на всички програми, характерни за тези услуги, информирането на обществеността в областта на програмните схеми, както и финансовите услуги, правните услуги, услугите, свързани с човешките ресурси, услугите, свързани с управлението на инфраструктурите и други услуги, свързани с персонала, и след като изглежда, че в седалището на това трето дружество се решава и се осъществява съединяването на програми, евентуалното сваляне от програмата и промените в телевизионните излъчвания, свързани с текущите събития?“.

Редакционна отговорност е категория и по действащата кодифицирана Директива 2010/13/ЕС. Въпросът остава важен.

Съдът приема, че запитващият Орган  за издаване на разрешения и осъществяване на контрол към Върховния съвет по аудиовизуалните въпроси – Белгия не представлява юрисдикция по смисъла на член 267 ДФEС и следователно   Съдът не е компетентен да се произнесе по поставения му въпрос.

Александър Арабаджиев е председател  на състава.

За сметка на факта, че решението не внася допълнителна яснота относно редакционната отговорност, то се занимава с характеристиките на регулаторните органи, в частност с изискването за независимост, и с компетентността им.