Tag Archives: съд на ес

Обществени радио и телевизия: държавна помощ

Днес в Официален вестник – съобщение за решение на Общия съд по съединени дела   T-231/06 и Т-237/06 – държавна помощ – компенсация на разходите за мисията за предоставяне на обществени услуги.

Предмет на производството са две искания за отмяна на Решение 2008/136/ЕО на Комисията  относно ad hoc финансирането на обществените радио  и телевизия   в Холандия.

ЕК има решение, че предоставената помощ е несъвместима с общия пазар и подлежи на възстановяване (76 милиона евро и лихви).  Според Комисията тези ad hoc плащания  дават икономическо предимство на холандските   обществени радио  и телевизия, тъй като  ги освобождават от оперативни разходи, които самите те по начало би трябвало да понасят в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност.

Холандия обжалва.

Съдът отхвърля жалбите.

Tagged

Сателитно предаване на мачове: условен достъп

Стана известно заключението на Генералния адвокат Kokott по дело C-403/08 Football Association Premier League и др./QC Leisure и др. и дело C-429/08 Karen Murphy/Media Protection Services Ltd.  Делото се следи с изключителен интерес.

Предприятия внасят в Обединеното кралство декодиращи карти от Гърция  и ги предлагат  на заведения на по-изгодни цени. Тази практика дава възможност за предаване на живо на футболни срещи от Premier League в заведения в Обединеното кралство чрез използване на гръцка декодираща карта.

В основата на дело C-429/08 се намира наказателно производство срещу собственичката на заведение, която показва срещи от Premier League посредством гръцка декодираща карта. И в двете производства High Court отправя до Съда множество въпроси относно тълкуването на правото на Съюза. Например допуска ли се разпоредба в една държава от ЕС, съгласно която е незаконно да се внася или продава карта за спътников декодер, която е издадена в друга държава  от ЕС от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава?

Генералният адвокат  Kokott приема, освен другото,  че правото на Съюза не дава възможност за забрана на предаването на живо на футболни срещи от Premier League в заведения чрез използване на чуждестранни декодиращи карти.

Заключението не обвързва Съда. Решението се очаква до няколко месеца.

Първи коментари, в които се подчертава заключението, че специфичният предмет на правата върху предаването на футболни срещи не обосновава разделянето на вътрешния пазар на отделни национални пазари, следователно — и посоченото ограничение на свободното предоставяне на услуги.

Дейли Мейл: Невероятно важно.

ВВС: Решението би могло да промени начина, по който зрителите гледат тв футбол.

EurActiv: BSkyB получава 200 милиона паунда годишно от продажба на права. Ако може да се гледа гръцката Нова за 600 паунда годишно вместо BSkyB за 8 000 годишно, решението би имало сериозен ефект.

Premier League: Съдът да осигури прилагането на правото, не да го променя.

Tagged

Съд на ЕС: определение по преюдициално запитване на ВАС

Днес в Официален вестник: съобщение за определение на Съда на ЕС по дело C‑339/10 с предмет преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) по дело Естов и др/Министерски съвет.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Въпросите:

  1. Допустима ли е възможността за изключване на предвидения в чл. 47 от Хартата […] съдебен контрол над административните актове, нарушаващи правата и свободите, гарантирани от правото на Съюза?
  2. Ако възможността е допустима, има ли критерии за видовете административни актове по чл. 47 от Хартата […], спрямо които може да се изключи съдебният контрол, и кои са тези критерии?
  3. Може ли да се изключи съдебният контрол върху общите устройствени планове, засягащи правото на собственост?“

Според Съда  Хартата  се отнася за „държавите единствено когато те прилагат правото на Съюза“ и  не създава нови области на компетентност, нито изменя областите на компетентност на Съюза.

Съдът определи: Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Върховния административен съд (България), тъй като определението за преюдициално запитване не сочи нито едно конкретно обстоятелство, позволяващо да се счита, че става дума за  мярка за прилагане на правото на Съюза или по друг начин има връзка с това право.

Определението

Tagged

Съд на ЕС: заблуждаваща сравнителна реклама

Днес в Официален вестник – съобщение за решение на Съда по дело C-159/09 за заблуждаващата сравнителна реклама.
Сравнителна реклама е разрешена, когато са изпълнени следните условия: не е заблуждаваща; сравнява стоки [или] услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел; сравнява обективно една или повече съществени, сравними, потвърдими или характерни черти на сравняваните стоки и услуги, включително техните цени и пр.

Според Съда сравнителна реклама може да има заблуждаващ характер:
— ако се констатира, предвид всички релевантни обстоятелства в конкретния случай, и в частност индикациите или пропуските, които придружават рекламата, че решението за покупка от страна на значителен брой потребители, до които тя е адресирана, може да бъде взето с погрешното убеждение, че направеният от рекламиращия подбор на стоки е представителен за общото равнище на цените при него спрямо това, практикувано от неговия конкурент, и че при това положение потребителите ще реализират икономии от мащаба на рекламираните в посочената реклама, като редовно правят покупките си на стоки за текущо потребление по-скоро от рекламиращия, отколкото от посочения конкурент, или пък с погрешното убеждение, че всички стоки на рекламиращия са по-евтини от тези на неговия конкурент, или
— ако се констатира, че за целите на сравнение, направено изключително от гледна точка на цената, са били подбрани хранителни стоки, между които обаче има разлики от естество да повлияят чувствително на избора на средния потребител, без посочените разлики да са видни от въпросната реклама.

Решението Lidl

Tagged

Съд на ЕС: благородническите титли, равенството, свободата

В решение по дело C-208/09 Съдът анализира баланса между равенството на гражданите и свободата на движение или пребиваване.

Ilonka Sayn-Wittgenstein, австрийска гражданка, пребиваваща в Германия, приема като рождено име фамилното име на осиновителя си, заедно с неговата благородническа титла –  Ilonka Fürstin von Sayn-Wittgenstein.

Австрийският конституционен съд по друго дело  постановява, че Законът за забрана на благородническите титли и привилегии от 1919 г. — който има конституционен ранг и прилага принципа на равенство – не допуска австрийски гражданин да приеме име, включващо благородническа титла.

Австрийската юрисдикция пита Съда дали принципът на свободно движение и пребиваване на гражданите на Съюза допуска австрийските органи да откажат да признаят всички части на фамилното име на австрийски гражданин, определено в Германия, където въпросният гражданин пребивава, по съображение че това име включва благородническа титла, която е недопустима съгласно австрийското конституционно право.

Съдът приема, че Законът за забрана на благородническите титли и привилегии може да се изтъква като съображение за обществен ред и поради това може да бъде претеглян спрямо признатото от правото на Съюза право на свободно движение на лицата:  мерки, с които по съображения за обществен ред се ограничава основна свобода, могат да бъдат обосновани само ако са необходими за защита на интересите, които целят да гарантират, и ако тези цели не могат да бъдат постигнати с по-малко ограничителни мерки.

Според Съда   не е непропорционално държава   да осигури постигането на целта за защита на принципа на равенство чрез забрана на придобиването, притежаването и използването от гражданите ѝ на благороднически титли или имена, които оставят убеждението, че съответното лице притежава такъв ранг. Отказът на Австрия не нарушава необосновано свободата на движение или пребиваване на гражданите на Съюза.

Tagged

Съд на ЕС: редакционна отговорност и юрисдикция

Има решение на Съда на ЕС по дело C-517/09 RTL Belgium в отговор на преюдициално  запитване за категорията редакционна отговорност.

Телевизионна зрителка  твърди, че RTL Belgium излъчва  телепазар в продължение на 7 часа в рамките на един ден, макар че законовото ограничение е 3 часа. В отговор на писмо до установеното в Белгия дружество RTL Belgium,  дружеството отговаря, че   не то, а неговото дружество майка CLT-UFA, установено в Люксембург, е доставчик на услугата RTL Belgium.

Въпросът към Съда:

„Може ли понятието „ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация“, съдържащо се в член 1, буква в) от [Директива 89/552], да се тълкува в смисъл, че позволява да се приеме, че дружество, което е установено в държава членка и на което е разрешено чрез лицензиране от правителството на тази държава членка да предоставя аудиовизуални медийни услуги, действително упражнява такъв контрол, след като то делегира, с възможност за пределегиране, на трето дружество, установено в друга държава членка, срещу плащане на неопределена сума, съответстваща на общия оборот от реклама, осъществен от излъчването на тези услуги, реализирането и произвеждането на всички програми, характерни за тези услуги, информирането на обществеността в областта на програмните схеми, както и финансовите услуги, правните услуги, услугите, свързани с човешките ресурси, услугите, свързани с управлението на инфраструктурите и други услуги, свързани с персонала, и след като изглежда, че в седалището на това трето дружество се решава и се осъществява съединяването на програми, евентуалното сваляне от програмата и промените в телевизионните излъчвания, свързани с текущите събития?“.

Редакционна отговорност е категория и по действащата кодифицирана Директива 2010/13/ЕС. Въпросът остава важен.

Съдът приема, че запитващият Орган  за издаване на разрешения и осъществяване на контрол към Върховния съвет по аудиовизуалните въпроси – Белгия не представлява юрисдикция по смисъла на член 267 ДФEС и следователно   Съдът не е компетентен да се произнесе по поставения му въпрос.

Александър Арабаджиев е председател  на състава.

За сметка на факта, че решението не внася допълнителна яснота относно редакционната отговорност, то се занимава с характеристиките на регулаторните органи, в частност с изискването за независимост, и с компетентността им.

Tagged

Съд на ЕС: справедливо обезщетение при изключение за копиране за лично ползване

Има решение по дело C-467/08 за прилагането на Директива 2001/29/ЕО за авторското право относно справедливото обезщетение на носителите на права при цифрово възпроизвеждане | преюдициално  запитване | заключението  на генералния адвокат| съобщение в Официален вестник.

Заключението започваше с констатацията за края на времето на Гутенберг и  за деликатната  задача на законодателите и съдилищата  в ерата на цифровите технологии  да вземат предвид в еднаква степен интересите на авторите и на потребителите.

Според решението:

  • Понятието  справедливо обезщетение е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави , предвидили изключение за копиране за лично ползване, независимо от признатата на последните възможност да определят формата и правилата за финансиране и получаване на справедливото обезщетение, както и неговия размер в границите, очертани от общностното право, и в частност от директивата.
  • “Справедливият баланс”, който трябва да се постигне между засегнатите лица, предполага размерът на справедливото обезщетение задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, претърпени от авторите на защитени произведения в резултат на предвиждането на изключението за копиране за лично ползване.
  • Не е налице несъответствие с изискванията за „справедлив баланс“, когато се предвижда, че лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и поради това de facto или de jure предоставят това оборудване на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, или предоставят на последните свързана с възпроизвеждане услуга, са длъжни да заплащат предвидената с оглед на справедливото обезщетение такса, доколкото те имат възможност да отразят действителната тежест на тази такса в цената за лицата, ползващи копията за лични цели.
  • Необходимо е да съществува връзка между прилагането на таксата, с която се финансира справедливото обезщетение, за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане и предполагаемото използване на последните за възпроизвеждане за лично ползване.
  • Прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване по-специално за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, които не са предоставени на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, и явно са предназначени за цели, различни от изготвянето на копия за лично ползване, не съответства на Директива 2001/29/ЕО.

Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Справедливо обезщетение — Схема на такса за оборудване, апаратура и носители

В светлината на обсъждането на промените в ЗАПСП, справедливо компенсационно възнаграждение и пр.

Tagged

Шоколадов заек с червена панделка

Предколедно решение на Общия съд, засягащо шоколадовите зайци с червена панделка.

Предприятието Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG подава   четири заявки за регистрация като марки на Общността на следните триизмерни знаци:
• формата на шоколадов заек в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-336/08);
• формата на шоколадов северен елен в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-337/08);
• формата на звънче в червен и златист цвят с червена панделка (T-346/08), и
• формата на шоколадов заек в златист цвят (T-395/08).

Заявките са отхвърлени, тъй като   марките са лишени от отличителен характер. Предприятието се обръща към Общия съд.

Във връзка със заявените  марки Общият съд отбелязва, на първо място, относно тяхната форма, че в определени периоди от годината, а именно на Великден и Коледа, шоколадът и шоколадовите изделия обикновено се представят под формите на заек, северен елен и звънче. На следващо място, Общият съд подчертава, че що се отнася до опаковката на шоколада и шоколадовите изделия и други предприятия опаковат тези стоки в златист станиол. На последно място, относно червената панделка със звънче Общият съд посочва, че украсяването на животни от шоколад или на тяхната опаковка с ленти, червени панделки и звънчета е обичайна практика. Ето защо след като представлява само декоративен елемент, червената панделка със звънче няма отличителен характер.

Като извод, Общият съд потвърждава решението на Службата.

Пълният текст на решението по делоT-336/08

 

Tagged

Съд на ЕС: за отговорността на eBay

L’Oréal твърди, че  eBay носи отговорност при нарушаване на права върху   марка, тъй като компанията не е предприела мерки да ограничи нарушителите.

По дело 324/09 запитващата юрисдикция поставя над десет въпроса, свързани с прилагането на Директивата за електронната търговия и IPRED1, включително:

Когато операторът на онлайн продажбите има сведения, че стоки се рекламират, предлагат за продажба и се продават в неговия уеб сайт в нарушение на регистрирани марки, и че нарушенията на подобни регистрирани марки вероятно ще продължат да се извършват посредством рекламата, предлагането за продажба и продажбата на същите или на сходни стоки от същите или от различни ползватели на уеб сайта, това представлява ли “[притежаване на] сведения” или “запознаване с […] факти” по смисъла на член 14, параграф 1 от Директивата за електронната търговия?

Вече е известно заключението на генералния адвокат Jääskinen , който естествено припомня решението на Съда  на ЕС  по съединени дела  C-236/08—C-238/08  Google France/ Louis Vuitton.
Според заключението, фактът, че eBay съдейства  на продавачите да предлагат стоки, не   прави компанията отговорна при нарушения на правата върху марка.
По-интересни са разсъжденията кога компанията знае за (а не подозира или предполага) предлагане на стоки без съгласието на притежателя на марката (“отговорността на пазара, ако един търговец предлага развалени ябълки”).
Някои анализатори приемат заключението като предложение към Съда да тълкува директивата в смисъл, че се следи поведението на продавачите и   се носи отговорност  при продължаващо нарушение на един и същи продавач по отношение на една и съща марка.
Очаква се решението на Съда на ЕС.
Tagged

Преюдициално запитване от АС-София: свобода на придвижване 2

Днес в Официален вестник:

Преюдициално запитване от Административен съд София-град (България)  — Петър Аладжов/Заместник директор на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи (Дело C-434/10)

Следва ли забрана за напускане на територията на държава- членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото ѝ, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на „обществения ред“ по чл. 27, параграф 1 от Директива 2004/38  относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

Допуска ли се национална правна уредба, която предвижда налагането на принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната“, от държава- членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава-членка, за неплатени публични задължения към тази държава, квалифицирани по правото ѝ като задължения в „големи размери“, когато за погасяване на това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите-членки, предвидена по Директива 2008/55/ЕО.

Допуска ли се да се въведе забрана за напускане на тази държава-членка на физическо лице — управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия:
3.1. наличието на публично задължение в „големи размери“ се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка „забрана за напускане на страната“;
3.2. не се предвижда преценка на обстоятелства, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина;
3.3. не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството — длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагане на забраната;
3.4. забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай, че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в „големи размери“, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната;
3.5. забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?

Tagged