Медийно право

Българското законодателство предвижда задължително пенсиониране на университетските професори, когато навършат 68-годишна възраст, и възможност да продължат да упражняват дейността си след 65-годишна възраст само посредством срочни договори за една година, които могат да се подновяват най-много два пъти.

В  решение от днес по съединени дела C-250/09 и С-268/09
Георгиев / Технически университет Съдът на ЕС се произнася по четвърто преюдициално запитване, постъпило от български съд.

Основният въпрос, отправен към Съда, е дали се допуска национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.

Според Съда,  българското законодателство не противоречи на  правото на Съюза, доколкото преследва законосъобразна цел, свързана по-специално с политиката по заетостта и трудовия пазар, като осигуряването на качествено образование и оптималното разпределяне на професорските длъжности между поколенията, и позволява да се постигне тази цел с подходящи и необходими средства. Националният съд следва да провери дали тези условия са изпълнени.

Днес в Официален вестник:

Преюдициално запитване от Административен съд София-град (България)  — Христо Гайдаров/Директор на Главна дирекция „Охранителна полиция“ при Министерство на вътрешните работи
(Дело C-430/10)

Запитването се отнася до правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите  от ЕС.

Допуска ли се национална   правна уредба, която предвижда налагането на принудителна административна мярка „да не се напуска страната“, от държава-членка на гражданин на същата държава, за извършено престъпление с предмет наркотични вещества, когато този гражданин е осъден за същото деяние от съд на трета държава?

Право на ЕС, свобода на предоставяне на услуги

Георги Иванов Елчинов, който пребивава в България и е здравноосигурен, страда от злокачествено онкологично заболяване.   Елчинов подава молба до НЗОК за разрешение за лечение в Берлин, като цената се покрие от българската му здравна осигуровка. Молбата се е основавала на невъзможността за получаване на предписаното лечение в  България.  С оглед сериозността на медицинското му състояние и преди НЗОК да е дала отговор по неговата молба,  Елчинов спешно постъпва в немската клиника, където се пристъпва към предписаното лечение. Няколко седмици по-късно, след получаването на становище от Министерството на здравеопазването, в което се потвърждава, че посоченото лечение не се предоставя в България, НЗОК взема решение за отказ по молбата на г‑н Елчинов. Той обжалва отказа.(…)

На 14 май 2009 г. в Съда постъпва преюдициално запитване на Административен съд София-град относно  лечение в друга държава от ЕС и поемане на разходите за лечението.

В днешното си решение по делото C-173/09  Съдът  взема предвид факта, че в България е щяло да се пристъпи към хирургична намеса, която не може да се разглежда като идентично или еднакво ефикасно лечение.
Съдът отбелязва, че предвидените в българското законодателство обезщетения не са установени чрез точно изброяване на типове лечение или способи на лечение, а чрез по-общо посочване на категории или типове лечение, или способи на лечение.
Съдът заключва, че при тези обстоятелства, разрешително за лекуване в чужбина не би могло да бъде отказано :
– когато чрез прилагане на обичайните принципи на тълкуване и след основана на обективни и недискриминационни критерии проверка при отчитане на всички релевантни медицински факти и наличните научни данни се установие този способ на лечение съответства на посочени в списъка типове лечение, и
– когато в държавата, на чиято територия пребивава осигуреното лице, не може своевременно да бъде предоставено алтернативно, еднакво ефикасно лечение.

Когато е установена незаконосъобразност на отказа, а лечението е приключило и са направени разходи, националният съд трябва по реда на националното процесуално право да задължи компетентната институция да възстанови на посоченото осигурено лице сумата, която тази институция по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно издадено.

Размерът на сумата се определя по законодателството,  което прилага държавата, на чиято територия е предоставено болничното лечение. Ако така изчислената сума е по-ниска от тази, която би се получила при прилагането на действащата уредба в държавата по местопребиваване в случай на лечение в нея, компетентната институция за своя сметка  възстановява на осигуреното лице  разликата между тези две суми, но в границите на действително направените разходи.

Решението.

В решение  по съединени дела C‑316/07, C‑409/07 и C‑410/07 [Happybet] от 8 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициални запитвания  по повод решения, с които на заинтересованите лица се забранява извършването  на всякакви дейности, целящи да позволят или да улеснят сключването на залагания върху резултатите от спортни състезания, организирани от доставчици, установени в държави, различни от Федерална република Германия.

Рекламата без разрешение  за спортно залагане или за лотария с тираж в определени провинции се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба.

Лицата  упражняват дейността си за сметка на Happybet (с разрешение в ОК и Австрия, което не е признато в провинция Хесен). Към Съда са отправени запитвания

• допустима ли е ограничителна мярка, когато   държавата   не е в състояние да докаже наличието на изследване, извършено преди приемането на посочената мярка,  за пропорционалността ѝ.
• допустимо ли е   притежателят на разрешението, както и   трети упълномощени от него лица, да оперират на територията на други държави, без да е необходимо допълнително национално разрешение за това.

Съдът по-специално приема, че в областта на игрите и залаганията, злоупотребата с които има вредоносни социални последици, може да бъде обоснована национална правна уредба, която цели да предотврати стимулирането на търсенето. Особеностите от морален, религиозен или културен порядък, също както морално и финансово увреждащите лицето и обществото последици, свързани с игрите и залаганията, могат да са от такова естество, че да обосноват наличието на право на националните органи на преценка, достатъчно за определяне в съответствие със собствената им ценностна система на изискванията, които включва защитата на потребителите и на обществения ред.

На дадена държава  не може да бъде отказано правото да разпростре до интернет прилагането на едностранните ограничителни норми, които приема с легитимни цели от общ интерес, единствено с мотива, че тази технологична среда по дефиниция има транснационална същност.

Националните юрисдикции трябва да гарантират, по-специално с оглед на конкретните начини на прилагане на разглежданата ограничителна правна уредба, че тя действително отговаря на загрижеността да се намалят възможностите за игри и да се ограничат дейностите в тази област по съгласуван и последователен начин.

Доколкото органите на дадена държава членка стимулират и насърчават потребителите да участват в лотарии, в хазартни игри или в игри със залагания, така че държавната хазна да реализира финансови печалби от това, тези органи не могат да изтъкват съображения за обществен ред във връзка с необходимостта от намаляване на възможностите за игра, за да обосноват ограничителни мерки.

Освен това,  политиката на контролирано разрастване на посочените дейности може да съответства на целта за насочването им в подлежащи на контрол схеми, привличайки играчи, упражняващи забранени дейности, свързани с игри и незаконни залагания, към разрешени и регламентирани дейности. Всъщност, за да се изпълни тази задача, операторите, на които е дадено разрешение, следва да съставляват надеждна алтернатива на забранената дейност.

В заключение:

• Пропорционалност може да се установява и без специално изследване.
• Допустимо е държавата да изисква, при спазване на условията на правото на Съюза,  операторът  да разполага с разрешение, издадено от собствените ѝ органи, за да може да предлага такива услуги на потребителите, намиращи се на нейна територия.

В решение  по дело  C-46/08 [ Carmen Media Group ] от 8 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициално запитване по повод правната уредба на залаганията онлайн за резултати от спортни  състезания  в Германия.

Какво се изисква за разрешение за хазарт в Германия:

• 1.      липсата на основания за отказ, предвидени в член 4, параграф 2, първо и второ изречение от GlüStV;
• 2.      съблюдаването

a)      на изискванията, свързани със защитата на непълнолетните лица съгласно член 4, параграф 3 от GlüStV;
b)      на забраната за интернет, съдържаща се в член 4, параграф 4 от GlüStV;
c)      на ограниченията в областта на рекламата, предвидени в член 5 от GlüStV;
d)      на изискванията във връзка с програмата от социални мерки, предвидени в член 6 от GlüStV; и
e)      на изискванията в областта на обясненията във връзка с рисковете от пристрастяване съгласно член 7 от GlüStV;

• 3.      надеждността на организатора или на посредника, който трябва по-специално да гарантира, че организирането и посредничеството се извършват по обичайния начин, който подлежи на лесна проверка от участниците в игрите и от компетентните органи;
• 4.      участието съгласно член 9, параграф 5 от GlüStV на техническия комитет при представянето на нови предложения за хазартни игри, на нови начини за разпространение или при значителното разширяване на съществуващите начини за разпространение и гарантиране, че ще бъде изготвен доклад относно социалните последици от новото или разширеното предлагане;
• 5.      гарантирането на участието на организаторите по смисъла на член 10, параграф 2 от GlüStV в последователната система на забрана на някои участници в игрите съгласно членове 8 и 23 от GlüStV;
• 6.      гарантирането на изключването на участници в игрите, за които е налице забрана за участие в игри съгласно член 21, параграф 3, първо изречение и член 22, параграф 2, първо изречение от GlüStV; и
• 7.      съблюдаването на изискванията по член 19 от GlüStV от посредниците при игри, организирани по търговски начин.

• В случай че са изпълнени условията по първото изречение, разрешението следва да бъде предоставено.“

Carmen Media  има разрешение, издадено в Гибралтар,  и иска издаването на разрешение за осъществяване на дейност или — при неиздаването на такова — моли за продължаването на тази дейност до въвеждането на процедура за получаване на разрешение за частни доставчици, която да съответства на общностното право.

Според властите в Германия  дружеството няма издадено разрешение и не може законно да предоставя такива услуги.  Въпросът към Съда е дали това е съвместимо с правото на ЕС.

Съдът развива общи съображения за хазарта онлайн:

• в рамките на законодателство, което е съвместимо с Договора, изборът на начините на организиране и контрол на дейностите по експлоатация и практикуване на хазартни игри е  в компетентността на националните органи;

• в областта на хазартните игри по принцип за всяко от наложените от националното законодателство ограничения следва поотделно да се преценява дали то по-специално е в състояние да гарантира осъществяването на целта или целите, изтъкнати от съответната държава и дали не надхвърля необходимото за постигането ѝ;ограничение на свободното предоставяне на услугите и свободата на установяване, мотивирано от такава цел, може да бъде оправдано само при условие че посочената ограничителна мярка може да гарантира постигането на тази цел, допринасяйки за ограничаване на дейностите по залагане по последователен и систематичен начин;
• свободата на преценка, с която разполагат държавите  в това отношение, което води до ограничаване на предлагането на хазартни игри, не ги освобождава от задължението да гарантират, че ограниченията, които налагат, удовлетворяват очертаните в практиката на Съда условия, по-специално що се отнася до тяхната пропорционалност;
• Съдът по-рано е приел, че мярка, с която чисто и просто се налага забрана за упражняване на определен вид хазартни игри на територията на държава членка, в конкретния случай — лотариите, може да бъде обоснована от такива императивни съображения от обществен интерес;
• поради липсата на пряк контакт между потребителя и оператора достъпните по интернет хазартни игри са свързани с по-големи и различни по естеството си рискове в сравнение с традиционните пазари на такива игри, що се отнася до евентуални измами, извършвани от операторите спрямо потребителите;
• характеристиките, присъщи на предлагането на хазартни игри по интернет, могат също да се окажат източник на значително увеличени рискове от различен характер в областта на защитата на потребителите, и конкретно на младите хора и на лицата, които имат особена склонност към игри или могат да развият такава склонност, в сравнение с традиционните пазари на такива игри;
• потенциално високият обем и честота на такова предлагане с международен характер в среда, която освен това се характеризира с изолираност на участника в игрите, с анонимност и с липса на социален контрол, представляват също така фактори, които могат да благоприятстват развиването на пристрастяване към игри и изразходването на прекомерни средства във връзка с тях, както и съответно да засилят свързаните с тях отрицателни социални и морални последици,
• Предвид всичко изложено по-горе следва да се признае, че мярка, с която се налага забрана, насочена към всякакъв вид хазартни игри по интернет, по принцип може да се счита за подходяща за преследване на легитимните цели за предотвратяване на подтикването към изразходване на прекомерни средства във връзка с игрите и за борба срещу пристрастяването към тях, както и за защита на младите хора, дори когато предлагането на такива игри продължава да бъде разрешено по по-традиционни канали;
• С оглед на всичко изложено по-горе  следва да се отговори, че член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, с която се забраняват организирането на и посредничеството при хазартни игри по интернет с цел предотвратяване изразходването на прекомерни средства във връзка с игрите, борба срещу пристрастяването към тях и защита на младите хора, по принцип може да се счита за подходяща за преследване на такива легитимни цели, дори когато предлагането на такива игри продължава да бъде разрешено по по-традиционни канали. Обстоятелството, че такава забрана се съпътства от преходна мярка като разглежданата по главното производство, не е от естество да лиши посочената забрана от това качество.

Съдът отговаря и на въпроса за предлагане на залагания  онлайн в друга държава от ЕС:  такъв оператор не се изключва от приложното поле единствено поради факта, че има разрешение за друга държава от ЕС

Съображенията за обоснованост и пропорционалност са интересни в светлината на очаквания български закон.

В решение  по дело  C-409/06 [Winner Wetten ] от 8 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициално запитване по повод правната уредба на хазарта в Германия. Целта на германския закон е

• да предотврати неразрешени хазартни игри,
• да възпрепятства прекомерното насърчаване към игрите,
• да забрани експлоатирането на влечението към игрите с частна или търговска стопанска цел,
• да гарантира законосъобразно провеждане на хазартните игри и разбираемост на логиката им, и
• да гарантира, че значителна част от приходите от хазартните игри ще се използва за насърчаване на обществени цели.

Дружествата за залагания според германския закон  задължително трябва да бъдат публичноправни юридически лица или частноправни юридически лица, в които по-голямата част от дяловете принадлежат на публичноправни юридически лица.

Според Съда е установено, че ограничението не допринася за за последователно и систематично ограничаване на дейностите по залагане в Германия.

Поради предимството на пряко приложимото право на Съюза национална правна уредба относно държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, която според направените от национална юрисдикция изводи съдържа ограничения, несъвместими със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, не може да продължава да се прилага за преходен период, при положение че посочените ограничения не допринасят за последователно и систематично ограничаване на дейностите по залагане.

В решение  по дело  C-64/08 [Engelmann] от 9 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициално запитване по повод правната уредба на хазарта в Австрия.

Според Съда, изискването към кандидатите за концесия да имат седалище в Австрия  е ограничение на свободата на установяване.

Не се допуска концесионните разрешения да се издават, без да е проведена концесионна процедура (изискване по съображения за прозрачност и равно третиране):  когато в една държава  е установен режим на разрешения, преследващ признати в съдебната практика легитимни цели, този режим не може да легитимира дискреционно поведение на национални органи, с което е възможно да се лишат от полезно действие разпоредбите на правото на Съюз. За да бъде обоснован един режим за предварително административно разрешение,  той трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да регламентира упражняването на правото на преценка на националните органи, за да не може същият да се използва по произволен начин.

Пред Съда на ЕС е поставен въпрос от български съд  за равно третиране / пенсионирането на университетските професори на 65-годишна възраст (съединени дела С-250/09 и С-268/09):

Допуска ли се национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.

Ето и заключението на генералния адвокат от днес:

Според разпоредбите на Директивата държавите   могат да регламентират, че “разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими”.

В заключение, г-н Bot смята, че Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата пред националния съд, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години, доколкото целта на тази правна уредба е да разпредели между поколенията възможностите за заетост в рамките на тази професия, което националният съд следва да провери.