Утре от 18 ч в Харвард (+7 в България) Лесиг ще говори за авторските права, за свободното използване на защитени произведения и онлайн видеото. Ще може да се гледа тук, има и възможност за задаване на въпроси.
*
Запис. И един ангажимент на Лесиг (RT= re-tweet )
Има решение на петчленен състав на ВАС по жалбата на ТВ Европа срещу решението на КРС за разпределяне на спектъра за аналогово разпространение на програми.
Знаем изхода от това разпределяне – двама взеха честотите. Благодарение на правила на КРС, в които обемът на рекламата беше критерий за получаване на честоти.
Защо обемът на рекламата може да е критерий? – според тричленния състав, “по този начин КРС е заложил на зрителския рейтинг и обусловения от него пазарен дял на медията.” Логика: който има реклама, има по-голям дял, следователно трябва да има още по-голям дял.
Същият състав казва впрочем другаде и точно обратното: “потребителските нужди от свободен и безусловен достъп до разнообразни ТВ програми мотивират и значимия обществен интерес от навлизане на пазара на нови участници, което гарантира повишаване на качеството на конкурентни цени“.
Петчленният състав е решил да прилага пряко чл.8 от Директивата за универсалната услуга:
“Налице е определяне на предприятие по смисъла на чл. 8 от 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга). От всички посочени от касатора разпоредби от правото на Европейския съюз, единствено този текст е от значение за правилното решаване на делото, тъй като е пряко относим към законосъобразността на административния акт и е задължителен за съдилищата, като приложима норма.”
Дано този абзац е ясен поне на касатора.
Даниела Петрова, председателката на медийната комисия, пред Сега:
– Нарекоха тази поправка “Гергов”, тъй като Красимир Гергов много лобираше за приемането й. Дни след приемането й неофициално свързваната с него бТВ бе продадена за 400 млн. долара и според публикации той ще има контрол над 6% от новия собственик вече съвсем законно.
– Не знам за тази продажба.
*
– Защо не приехте да се увеличи рекламата в праймтайма на БНТ?
– По отношение на прилагане на евродирективата в обществените медии не трябва да има реклама.
*
– А ще има ли промени при рекламата в БНТ в новия медиен закон?
– Предполагам… До изцяло изключване на рекламните блокове в обществената телевизия. Но ще си остане рекламата в предаванията.
*
За цифровизацията:
– Не смятам, че има българска компания, която има тези сили и възможности да изгради мултиплекс. Трябва да има и преносна мрежа, и съответно устройства. Това е твърде сложен и дълъг процес, първата му част е техническата. Впоследствие като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми.
Законът казва: Заседанията на СЕМ са публични.
СЕМ днес публикува на сайта си съобщение:
“Право на достъп до публичните заседания на Съвета за електронни медии ще имат представителите на средствата за масова информация с акредитация към Пресцентъра на Народното събрание.”
Граждани – не. И медии, които не се интересуват от парламента – не.
Не е ясно има ли решение на СЕМ за прилагане на разпоредбата на чл.35.2 от закона. И какво по-специално е правното основание на решението.
Но няма да чакаме дълго. В тридневен срок СЕМ е длъжен да публикува пълните протоколи от заседанията си, като решенията на Съвета задължително са мотивирани, според чл.35.3.
Кой може да финансира политическото слово по време на предизборна кампания е въпрос, свързан и със свободата на словото.
Върховният съд на САЩ се произнася (5:4) по делото Citizens United v. Federal Election Сommission, че правителството не може да ограничава политическото слово по време на предизборна кампания.
Анализ в Ню Йорк Таймс (проф. Стенли Фиш) “За какво е Първата поправка”. Очертават се двете тези: регламентирането на финансирането ограничава политическото слово/ липсата на ограничения деформира (корумпира) политическите дебати, защото големият бизнес получава предимства (в този смисъл е реакцията на президента Обама: петролът и банките печелят).
Съдия Кенеди за мнозинството, съдия Стивънс за малцинството
И Португалия е обнародвала Списък на събитията с важно обществено значение. В португалския списък се включват само спортни събития (11), предимно свързани с футбола (7).
Държавите от ЕС имат задължение да приемат списък на събитията с важно обществено значение и мерки за защита на достъпа на аудиторията при отразяването на тези събития по телевизията.
В България това задължение е възложено на СЕМ и не е изпълнено.
В Държавен вестник, бр12/2010 са обнародвани измененията на Закона за радиото и телевизията.
Във в. Култура – един мой коментар, наречен За медийния закон отвъд еклектиката.
Да обобщя: продават [бТВ+ прилежащия й подходящ закон].
Както Станишев осигури да продадат [ТВ2 + прилежащия й подходящ закон].
В България някои продавачи/консултанти продават в пакета прилежащ подходящ закон.
И апелативeн съд се произнесе по делото за клевета срещу Джон Гришам заради Невинният.
Според съда анализите и коментарите на проблемите в правосъдието имат по-високо ниво на закрила, защото обществото се нуждае от такова слово.
BSkyB, търговска телевизия, контролирана от Мърдок, през 2006 придоби дял от ITV.
Британската комисия по конкуренция се произнесе, че сделката е срещу публичния интерес (част от аргументацията относно защитата на медийния плурализъм).
В края на януари BSkyB получи четвърти пореден отказ – този път от Апелативния съд – да бъде одобрена сделката за придобиване на 17.9 на сто от ITV (решението).
В рамките на изискванията за конкуренция и плурализъм BSkyB може да задържи 7.5 на сто, т.е. трябва да се освободи от 10.4 на сто.
В официално изявление от 8 февруари BSkyB приема решението – и продава.
Лицемерно е да се недоволства от съдържанието на програмите, ако основна цел на медийния закон е да е добре на частните инвеститори, на определени частни инвеститори. Ако законът им гарантира пазара без такива подробности като многообразие и плурализъм. Основната цел на медийния закон ? – четем Даниела Петрова, председател на Комисията по гражданско общество, култура и медии пред в. Пари:
Основната цел на медийния закон не е да подпомогне бизнеса. Нито бизнесът (частният) е единственият, който реално ползва закона.
Както директивите и досега изискват, както и кодифицираната директива изрично посочва: “Аудиовизуалните медийни услуги са повече услуги в областта на културата, отколкото икономически. Tяхното нарастващо значение за обществата и демокрацията — по-специално чрез гарантиране на свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, образованието и културата е основание за прилагането на специфични правила към тези услуги.”
Според директивите. А тук “основната цел на закона е да подпомогне бизнеса.” И основната интрига е дали обръчите са едни и същи, или леко си съперничат.
И регулаторът не бил възразил, както става ясно от рaзговора ми с Даниела Петрова на тази тема по БНР.
