Медийно право

Медиите по дефиниция информират. По дефиниция имат и критична функция.  Особено когато става дума за обществен интерес, особено за публичните институции и за институциите, работещи с публичен ресурс.

Най-простият начин да се ликвидират критичните гласове е чрез  пълна непрозрачност. Контрол върху медиите чрез информационен дефицит.

Критикуваш? Докажи. Не можеш? Отговорност за вреди. Отговорност за нелоялна конкуренция. Отговорност по Закона за кредитните институции. Отговорност за клевета. Отговорност за нарушаване на журналистическите стандарти.

Да вземем един пример. Корпоративна търговска банка. И медиите.

• Премиерът Борисов  преди време обясни, че не се меси нито в медиите, нито в банките.

• Министърът от това правителство Рашидов години по-късно опроверга премиера си: Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

• Наскоро и  председателят на БСП Станишев призна, че Пеевски и медиите му са част от кръга КТБ.

Но междувременно – още преди Станишев да сподели с нас за кръга –

• Капитал писа – и беше санкциониран от КЗК по чл. 30 ЗЗК за  “неверни твърдения и изопачени факти”, с което е уронено доброто име на конкурентното дружество и издаваните от него вестници.
• Бивол писа – и четири банки внесоха искане по 152а Закона за кредитните институции за защита поради  уронване на доброто име.
• От медиите става ясно за писмо на КТБ до Дойче Веле, по което тече проверка, но няма официално съобщение нито за повдигнатите въпроси, нито за резултати от проверката.

Безпроблемно за КТБ може да се пише в медиите от кръга на КТБ и кръга на Валерия Велева.

Въпросът е за демократичните стандарти.

.

Триъгълникът банка – власт – медии е неосветено място, но медиите имат задължение да информират за него.

Медиите имат  задължение да пишат по проблеми от значим обществен интерес дори в условия на системно създаван и поддържан информационен дефицит.

В практиката на ЕСПЧ има решения за публикации по теми, представляващи значим обществен интерес, например решението  Торгейрсон срещу Исландия:

Пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес. Пресата има задача да разпространява информация и идеи, а обществото има правото да ги получава. Ако това не е така, пресата няма да бъде в състояние да играе своята жизнено важна роля на обществен страж.

по съществото си публикациите са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…  Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той по мнение на съда е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.

Неразумна, ако не и невъзможна задача. 

Например две кръгли години КЗК се очаква да се произнесе относно пазара на разпространението на печатни издания. Може ли да се пише за монопол или не?

.

Американският съд отива и по-нататък – в решението New York Times v Sullivan се приема, че дори допуснати фактически грешки  не са основание за отговорност (за клевета), освен ако са направени съзнателно или при особено грубо пренебрегване на истината, защото

При такова изискване [авторът да е в състояние да докаже истинността на всеки факт] потенциалните критици на държавното управление могат да се отклонят от намерението си да дадат гласност на критиките си, въпреки че те са смятани за верни и дори ако те наистина са верни, поради съмнението дали ще могат да ги докажат в съда или поради страха от разходите си за това. […]

Потенциалните критици да не се отклоняват от намерението да дадат гласност на критиките си.

Стандарт.

Отговорната журналистика се основава на факти, но тя също така търси истината. И да, у нас стандартите за свобода на изразяване  понякога се прилагат по интересен начин, в полза на силните на деня (Цветан Цветанов срещу съдия Мирослава Тодорова).

А според ВС на САЩ Първата поправка на Конституцията на САЩ  за свободата на изразяване е въведена да гарантира свободата срещу проявите на  тирания  на управляващите мнозинства.

През 2008 г. Европейският съд по правата на човека се произнесе с решение   Meltex Ltd и Movsesyan срещу Армения. Съдът приема, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията, тъй като отказът на арменския медиен регулатор (NTRC) да лицензира Meltex  не е мотивиран – a процедура, която не изисква мотивиране на   решенията,  не осигурява  адекватна защита срещу произволна намеса на държавните власти. През 2009 Meltex  подава нова жалба поради отказа на арменския Касационен съд  да реагира адекватно след решението на ЕСПЧ. Според жалбата това е ново нарушение на свободата на изразяване по член 10 от Конвенцията.

В решението си от 21 май 2013 г. ЕСПЧ подчертава, че решение, в което Съдът установява нарушение на Конвенцията или на протоколите налага на държавата-ответник правно задължение не само да заплати съответните суми, присъдени като на справедливо обезщетение, но и да предприеме съответните общи или индивидуални мерки, за да сложи край на нарушението, установено от Съда, и за отстраняване, доколкото е възможно последиците от това нарушение.

 Държавата-ответник обаче е свободна да избере средствата, чрез които тя ще изпълнява юридическите си задължения, произтичащи от конвенцията, при условие че тези средства са съвместими със заключенията, изложени в решението на Съда. ЕСПЧ  не е компетентен да провери дали държавата се е съобразила с решенията на Съда.

Ситуацията е различна, когато има нова намеса или продължава  нарушение, което е в основата на първоначалното решение на Съда.

В случая Съдът приема, че липсва релевантна нова информация. Освен това, след решението  Meltex Ltd и Movsesyan срещу Армения,   Комитетът на министрите провежда надзор върху изпълнението на решението (по чл.46), информиран е за поведението на Касационния съд, но въпреки това приема, че е удовлетворен от мерките на Република Армения за изпълнение на решението на Съда.

При това положение Съдът намира, че  жалбата на  Meltex е недопустима.

Източник: IRIS 2013 – 7

На  10 януари 2013  съдът в Страсбург се произнесе по делото  Ashby Donald and others v France.

За първи път в съдебно решение по същество ЕСПЧ изяснява, че осъдителна присъда за нарушаване на авторски права може да се разглежда като намеса в правото на свобода на изразяване, предвидено в чл.10 ЕКПЧ.

• Подобна практика имат и национални съдилища, например в Хага, Холандия.

В    решение на ЕСПЧ от 18 декември 2012 г. по делото Yıldırım v. Turkey  се обсъжда блокирането на достъпа до интернет съдържание  в  Турция от телекомуникационния регулатор в изпълнение на съдебно решение. Обявената причина е засягане на паметта на Ататюрк, престъпление по турското право.  В резултат от блокирането е прекратен  достъпът   на Ахмет Йълдъръм   до собствения му сайт, без връзка с посочената причина.

Според ЕСПЧ има нарушение на чл.10 ЕКПЧ в резултат от формулировката в националното законодателство, която не предвижда задължение на съда да анализира дали блокирането на достъпа   е необходимо, обосновано и пропорционално. Трябва да се има предвид, че подобна мярка прави недостъпни големи обеми информация, като по този начин се засягат правата на интернет потребителите. Възможно е било властите да се свържат с Google, за да поискат прекратяване на достъп до конкретно съдържание. В случая съдебният контрол в Турция  не се е оказал  достатъчен, за  да се предотврати нарушаването на чл.10 ЕКПЧ.

Според правозащитни организации решението е първо по рода си и важен прецедент, тъй като ЕСПЧ приема, че достъпът до   онлайн съдържание е основно право и може да се ограничи само в изключителни случаи, които ограничението подлежи  на пълен съдебен контрол, и то когато законодателството е прецизно и не допуска злоупотреби.

*

Европейският съд по правата на човека се произнесе по делото Tuşalp v. Turkey за неоправдана намеса в свободата на изразяване и свободата на печата. В центъра на делото е министър-председателят   Реджеп  Ердоган.

Tuşalp е  журналист, критикуващ  нарушения  на високопоставени политици, включително и на министър-председателя. Eрдоган  се обръща към съда. Решението е в негова полза.  Според турския съд  публикациите са извън границите на приемливата критика.

Европейският съд по правата на човека смята, че публикациите засягат много важни въпроси в едно демократично общество, за които гражданите са имали интерес да бъдат  информирани.  Според Съда,  дори да приемем, че езикът и изразите, използвани в публикациите, са провокативни, става дума за оценъчни съждения. В контекста на факти, събития или инциденти, които вече са били известни на широката общественост, оценките не са лишени от  фактическо основание.

Що се отнася до формата на изразите, Съдът отбелязва, че авторът е избрал форма според собствените си политически възгледи и възприятия, с помощта на сатиричен стил. Припомня Oberschlick v Austria  за защитата на думите, които шокират. Словото би било извън защитата на Конвенцията, ако има цел да засегне доброто име. Но използването на вулгарни изрази само по себе си не е от решаващо значение при оценката,  стилът представлява част от комуникацията като форма на изразяване, и като такава  е защитен  заедно със съдържанието.

Според Съда, не е установено по убедителен начин, че  неотложни социални нужди налагат поставяне на правата на личността на министър-председателя  над правата на журналистите  и свободата на пресата, когато се отнася до въпроси от обществен интерес. Поради това налице е  непропорционална намеса в свободата на изразяване и  нарушение на член 10.

Предходното решение на ЕСПЧ  за съдържание и форма беше по делото Uj v. Hungary за критиката на унгарското вино.

А предходното решение за нарушение на Конвенцията в аналогична ситуация само при   преднамереност   беше по делото Skałka v. Poland.   В САЩ  съответното класическо  решение е New York Times Co. v. Sullivan,  (1964).

Каролине фон Хановер, принцеса на Монако, влезе в историята на съдилищата  с делата си срещу медиите за нарушаване на неприкосновеността на личния й живот. Съдът  за правата на човека през 2004 г. се произнесе в нейна полза и това решение предизвика истинско недоволство от страна на медиите.

На 7 февруари 2012 Съдът – Голяма камара  с участието на съдия Здравка Калайджиева – се произнесе по две дела, свързани с личния живот на публичните фигури.

Axel Springer AG

Фирмата жалбоподател, Axel Springer AG, регистрирана в Германия, е издател на Bild.  Вестникът публикува статии и снимки за X, добре познат телевизионен актьор, арестуван в Мюнхен за притежание на кокаин. Съдът в Хамбург забранява по-нататъшно публикуване и постановява, че правото на защита на личността X надделява над обществения интерес хората да бъдат информирани, дори истинността на фактите да не се оспорва.

Axel Springer AG твърди, че забраната за публикуване на статиите е в нарушение на член 10 ЕКПЧОС.

Von Хановер (№ 2)

Жалбоподателите са принцеса Каролин фон Хановер и съпругът й принц Ернст Аугуст фон Хановер. Принцеса Каролин системно се опитва да предотврати публикуването на снимки от личния си живот в пресата. В решение от 2004 г. ЕСПЧ постановява, че  правото на принцеса Каролин на личен живот не е било достатъчно защитено в Германия. Позовавайки се на стандартите, установени в това решение, години по-късно принцеса Каролин и принц Ернст търсят съдебна забрана срещу публикуването на техни снимки, но получават откази в Германия.

Фон Хановер твърдят, че съдилищата не са взели предвид решението от 2004  и има  нарушение на чл.8 ЕКПЧОС.

Накратко какво решава Съдът:

•     Axel Springer AG v Germany

Актьорът сам е разкрил подробности около личния си живот в редица интервюта.  Има потвърждение на информацията от органите на прокуратурата и липсват достатъчно силни основания да се запази анонимността на актьора. Информацията, разкрита от Springer, е била потвърдена от прокурор  в други медии. Не са разкривани подробности за личния живот на актьора, а главно за задържането му и за резултата от наказателното производство срещу него. Няма недоказани твърдения.

Ограниченията не са пропорционални на законната цел за защита на личния живот на актьора. Нарушение на член 10 EКПЧ.

•     Von Hannover  v Germany  (No. 2)

Лицата са публични фигури. Съдът приема, че снимките, в контекста и на публикациите, допринасят за дискусии от обществен интерес. Не са представени  доказателства, че снимките са били направени в обстановка на тормоз. Германските съдилища са преценили внимателно баланса на правото на информация  и правото на жалбоподателите на зачитане на личния живот. По този начин те са взели предвид съдебната практика на Съда, включително решението от 2004 г. Каролине фон Хановер срещу Германия.

Няма нарушение на член 8.

*

Първите анализи на двете равнопоставени [106], но конкуриращи се права са посветени на стандартите:

•     Дали информацията допринася за дебати от обществен  интерес [109];
•     Колко добре е известно лицето /публични фигури [110];
•     Съгласие, форма, обем на публикацията, аудитория [111][112];
•     Обстоятелства, при които са направени снимките, доколко сериозна е намесата в личната сфера  [113].

Турски професор по история спечели дело пред Съда за правата на човека – Altuğ Taner Akçam v. Turkey – по повод  изказвания в защита на журналист, писал по арменския въпрос.

Чл.301 от Наказателния кодекс на Турция забранява засягане (очерняне) на турската идентичност, а отскоро – на турската нация. Разпоредбата е променена вследствие на реакцията срещу преследвания на журналисти и писатели като Елиф Шафак, Орхан Памук и Хрант Динк, за техните отрицателни становища по чувствителни въпроси.

По-специално, санкционира се всяко становище, което критикува официалната теза по арменския въпрос и  събитията от 1915  г.

Съдът приема, че въпреки промяната текстът на разпоредбата в НК остава широк и неясен  и по този начин разпоредбата представлява продължаващата заплаха за упражняване на правото на свобода на изразяване.

Важен извод на Съда е, че дори при оправдателна присъда, както е в случая,  самата възможност за намеса от страна на властите или от частни лица, действащи без надлежен контрол, или дори с подкрепата на властите,  може да наложи сериозно ограничение  върху свободното формиране на идеи и демократичните дебати  и да има смразяващ ефект.

Днес Дневник пише за Туркменистан, където президентът разпоредил  от жилищните блокове да се премахнат сателитните чинии (и така да ограничи достъпа до чуждестранни телевизионни канали), защото  се отразяват негативно на архитектурния облик.

Съдът за правата на човека е взел отношение към въпроса за сателитните чинии и естетиката на градската среда в решение по делото Khurshid Mustafa and Tarzibachi v. Sweden.  Семейство шведски граждани с произход от Ирак били принудени да напуснат жилището, което наемат, заради отказа им да се подчинят на заповед за сваляне на сателитната чиния.

Мярката ограничава свободата на информацията, не е необходима в едно демократично общество, а и изваждането на семейство с три деца по тази причина не е пропорционално средство за постигане на  преследваната цел,  приема ЕСПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

В решение по делото  Ringier Axel Springer Slovakia, a.s. v. Slovakia  Cъдът в Страсбург обсъжда степента на достоверност, задължителна за публикациите.

Накратко, издател в Словакия е санкциониран за публикация, в която се информира за депутат (в същото време и председател на политическа партия), който уринира от терасата на обществен ресторант  в компанията на високопоставен полицейски служител.

Репортерът получава анонимно обаждане, посещава ресторанта и вижда двете лица, които изглеждат под въздействието на алкохол.  Прави снимки на залата и терасата, интервюира  присъстващи,  а на другия ден – и полицая, който отрича да се е държал непристойно. След публикацията издателят е осъден да заплати глоба за засягане на доброто име на лицата и да публикува опровержение. Според съдилищата репортерът не е очевидец и истинността на всички факти в публикацията не е доказана.  Макар да има публичен интерес от информацията, в Словакия са приели, че преобладава интересът от защита на личните права на засегнатите.

Издателят се обръща към Съда в Страсбург и твърди, че има нарушение на чл.10 от ЕКПЧ (свобода на изразяване), в частност  като се иска доказване на абсолютна истинност на публикуваната информация.

Съдът потвърждава, че трябва да се прави разлика между оценки и твърдения за факти. Съществуването на факти подлежи на доказване, а истинността на оценъчни съждения  – не.

Това не гарантира неограничена свобода на автора дори при сериозен публичен интерес.  Съдилищата в Словакия не са проучили дали репортерът е действал в съответствие със задълженията и отговорностите  на журналистите, включително дали статиите са написани добросъвестно и в съответствие с журналистическата етика. Не  е направена оценка на нивото на обществения интерес от информацията за публичните фигури и не е направена оценка на баланса между правото на информация по въпроса и  индивидуалните интереси на засегнатите.

Нарушение  на член 10 от Конвенцията.

Има решение на ЕСПЧ по делото Uj v. Hungary.

Унгарски журналист пише за вино, произвеждано от държавно предприятие. Журналистът се възмущава, че стотици хиляди унгарци трябва да   пият  [shit]   с гордост, дори   преданост, като плащат за това  два пъти (защото става дума за държавен производител).

Заради [shit] се стига  до съдебно производство.  Три пъти  съдилищата в Унгария приемат, че журналистът засяга доброто име на производителя. Съдът за правата на човека е на друго мнение.

• Първо, качеството на вино, произвеждано с държавни пари, е въпрос от обществен интерес.
• Второ, макар да не могат да се преминават определени граници,  тази публикация съдържа оценка, осъждане в сатирична форма и е израз на потребителските нагласи.
• Трето, стилът  като форма на изразяване представлява част от комуникацията и  е  защитен  заедно със съдържанието.

Нарушение на чл.10 Конвенцията.